Глобалният икономически растеж ще се възобнови още тази година. Паническият страх за евентуално повторение на Великата депресия вече изчезва, но остават проблемите с безработицата и недвижимите имоти. Много правителства ще се сблъскат с големия проблем на задлъжнялостта и ще бъдат принудени да се преборят с последствията от своите програми за съживяване на икономиката.

Допълнителен проблем за Европа е външният дълг, защото за много държави той ще достигне 200% от брутния вътрешен продукт (БВП), докато за бързо развиващите се икономики ще имат по този показател по-малко от 50%.

Това са част от изводите и прогнозите на харвардския професор по икономика Кенет Рогоф в интервю за немският германският бизнес ежедневник Handelsblatt, в което той обяснява и защо не трябва да се страхуваме толкова много от задлъжнялостта на държавите.

Рогоф стана по-известен през 2008 г., когато предрече краха на банките в САЩ, а през миналата година и с бестселъра This Time is Different: Eight Centuries of Financial Folly (Този път е различно: Осем века финансова недалновидност), в която в съавторство с проф. Кармен Райнхарт анализира историята на кризите.

Изследванията над които е работил Рогоф показват, че след финансовите кризи идва вълна на задлъжнялост. Приблизително три години след банковите кризи равнището на държавната задлъжнялост нараства почти три пъти и правителствата са принудени да повишават данъците и да съкращават разходите. В сегашната ситуация инфлационните рискове не са толкова високи, но ако погледнем историческите аналози, нарастването на държавния дълг може да превърне инфлацията в проблем.

На въпрос трябва ли да ни притеснява държавната задлъжнялост, Рогоф отговаря отново с историческа справка: Държавните дългове съществуват откакто се появиха кредитите. Франция е преживяла банкрут 9 пъти, Испания - 13, а Гърция е последния пример. Страната се намира в много трудно положение. Като бивш главен икономист на Международния валутен фонд (МВФ) харвардският професор смята, че след намесата на фонда Гърция ще спечели време, но за решаване на проблемите ще са й нужни години.

Ситуацията с дълга вече е извън контрол, а икономическият ръст обещава да бъде крайно незначителен и заради това на почти всички страни ще се наложи да затягат коланите. Това се отнася и за САЩ. Основният проблем е, че бързо нарасналият дълг трябва да бъде съкратен радикално, а неговото решение вече не е толкова икономическо, колкото политическо.

В трудно положение се намират много страни, вкл. и от Източна Европа. Ако погледнем техния брой, то Европа представлява някакъв епицентър на разрушително земетресение. И най-много средства за възстановяване са нужни за Гърция, Ирландия, Португалия, Испания, Латвия, Украйна.

Рогоф не е оптимист за бъдещето на еврото, макар да смята, че общата валута ще преживее кризата, но на някои държави ще се наложи да излязат „в платен отпуск". Независимо от доброто състояние на водещите страни в еврозоната, в близките година-две еврото ще отслабне спрямо долара. След три години всичко може да се промени и рисковете вече да са свързани с долара. Америка трябва да намери изход от политиката си на нулева процентна ставка по кредитите. Според Рогоф САЩ се намират в трудно положение, защото цените на недвижимостите остават на ниско равнище, а безработицата е висока.

За разлика от много анализатори харвардският професор не вярва на появилите се напоследък предположения, че отслабването на еврото се дължи на хедж фондовете. Това е просто смешно, тъй като валутните пазари са по-велики. Най-привлекателни изглеждат валутите на развиващите се страни. Играчите на тези пазарите са най-малко уязвими, защото тези държави имат най-малки дългове, а в същото време темповете на икономически растеж са най-високи, подчертава Рогоф.

Той прогнозира, че лихвите още дълго ще бъдат на ниско равнище, тъй като Европейската централна банка (ЕЦБ) не разполага с много възможности за тяхното повишаване, главно заради незначителния икономически ръст в Европе и слабата й банкова система. В индустриално развитите държави харвардският професор не вижда опасност от инфлация, но побърза да се застрахова, че по принцип не се ангажира с прогнози в дългосрочен план. За Рогоф потенциален проблем за тези държави е излизането от програмите за стимулиране на икономиките.

На въпрос къде препоръчва да се инвестира, той отговаря, че отслабването на Китай може да се окаже сериозен проблем за световната икономика, а в хода на възстановяване на глобалната икономика би трябвало да се обърне внимание на други развиващи се държави и особено на Бразилия. Що се отнася да уязвимите, които се нуждаят от подкрепа, при тези държави има следната цикличност: когато положителната разлика в процентните ставки на макропоказетелите расте, на помощ идва МВФ, и те падат.

След известно време участниците на пазара ще разберат кои държави не са затегнали коланите си, тъй като положителната разлика на процентните ставки отново ще започне да расте. И когато правителствата им започнат да осъществяват нови програми за икономии, те ще започнат да падат. След повторния урок след няколко години тези държави може да се излекуват окончателно.