По всичко изглежда, че 16-процентовият ръст на броят на жилищните кредити, който видяхме през 2022 г., няма да се повтори през тази година. В същото време, не може да се правят паралели със ситуацията от 2008 г., като сега банките ще се фокусират върху високопрофилните си клиенти, но за всички остава валиден призивът да бъдат консервативни по отношение на своите разходи и инвестиции. Това коментираха в подкаста за лични финанси "Money.bg Лични финанси" Емил Джахов, старши мениджър "Финансови услуги" в Уникредит Булбанк и Николай Лазаров, директор "Управление, продажби, индивидуални клиенти" в Пощенска банка.
"Имаме инфлация, инфлацията е нещо, което кара хората да потребяват сега, защото знаят, че ако потребяват утре, ще е по-скъпо. Недвижимите имоти са класически хедж на инфлационните процеси. В България е още по-силен този инстинкт, защото нямаме други инструменти" - така обяснява ръста през 2022 г. Лазаров.
Според него сега ще станем свидетели на повишаване на лихвите в еврозоната, което ще се отрази и на България с по-скъпи кредити и сваляне на цените. Той цитира емпирично изследване на ЕЦБ от миналата година, според което 1% увеличение по лихвите сваля с 5% цената и с 9% - активността на населението (т.е. новоизтеглените кредити).

По думите му освен това е фактор, че в последните месеци в статистиката на банките влизат сделки, сключени реално много по-отдавна и в различна икономическа ситуация - масово се подписват договори "на зелено", а финансирането започва чак на груб строеж.
Емил Джахов отбеляза, че "има парична маса, която е в джобовете на населението" и тя е подхранвала бума, в рамките на който се срещат инвеститори с жилищни проекти и купувачи със свободен финансов ресурс.
И двамата експерти са категорични, че в сравнение със ситуацията от преди 15 години банките са много по-подготвени, а освен това регулаторната среда не позволява голяма част от лошите практики, които доведоха до кредитна криза и рецесия.
Джахов посочи, че макроикономистите очакват 0,5-1% повишение на лихвените проценти, но реално това не се случва или поне не и с темпото, с което се е предполагало, че ще стане. По думите му публичното говорене за рецесия може да има дисциплиниращ ефект върху участниците на пазара и така тя да бъде много по-лека или даже да се размине.
Какви ще са най-важните фактори за кредитната политика на банките у нас и какво ще се случи с дигиталните активи през 2023 г. - слушайте в подкаста Money.bg Лични финанси в Spotify, Google Podcasts, Apple Podcasts и Soundcloud. Можете да го слушате и тук: