Наскоро публикуваната юнска икономическа прогноза на БНБ поддържа направения три месеца по-рано анализ, в който се казва, че очакванията за ръста на Брутният вътрешен продукт (БВП) за 2023-а са за 1 процента.
Основните аргументи за това в юнската прогноза са следните:
"Това ще се определя най-вече от преминаването от положителен към отрицателен принос на изменението на запасите в икономиката. Други фактори, които ще ограничават нарастването на икономическата активност в страната през 2023 г., са прогнозираното понижение на правителственото потребление в реално изражение, забавянето на растежа на частното потребление и запазването на отрицателен принос на нетния износ.
Същевременно, след две последователни години на спад, очакваме през 2023 г. инвестициите в основен капитал да се повишат на годишна база главно поради заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на усвояване на средства от ЕС от страна както на публичния сектор, така и на частния сектор".
Ще припомним, че бюджетът на Асен Василев е разчетен при макрорамка с ръст от 1.8% на БВП. Разликите с прогнозата на БНБ са обезпокоителни. Защото от равнището на БВП зависят и приходите в Консолидираната фискална програма. Не случайно във всички документи свързани с нея те се представят като процент от БВП.
Като цяло БВП има три основни компонента от които се влияят нивата на неговия ръст или спад . Това са потреблението, нетния износ и инвестициите. От прогнозата на БНБ става ясно, че с първите два фактора нещата са лоши.
Специално за нетният износ в юнската прогноза пише следното:
"Перспективите пред растежа на външното търсене на български стоки и услуги през 2023 г. се влошиха спрямо прогнозата от март 2023 г. поради наблюдаваното слабо понижение на икономическата активност на основните търговски партньори на България от еврозоната в края на 2022 г. и в началото на 2023 г.
Допусканията предполагат растежът на външното търсене на български стоки и услуги да се забави до 2.0% през 2023 г. (спрямо 7.1% през 2022 г.), след което да се ускори до 3.5% през 2024 г. и 3.4% през 2025 г. Според очакванията на пазарните участници, през 2023 г. цените в евро на международните пазари на всички основни групи суровини ще се понижат спрямо предходната година, но част от цените ще останат по-високи в сравнение с 2021 г."
Що се отнася до инвестициите там има голям риск поради забавяне на законодателни и административни решения да загубим част от основния им двигател - европейските фондове.
Допуснем ли това може да станем свидетели на по-лошо от очакваното представяне и на третия компонент на БВП. В този случай ръстът му може да е по-малък от сега прогнозирания от БВП или въобще да няма ръст със всички произтичащи от това негативи за бюджета. Тези рискове директно са посочени в анализа на БНБ.
"В допълнение съществуват значителни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти по НПВУ и за усвояване на европейски средства, различни от тези по НПВУ.
В краткосрочен хоризонт растежът на реалния БВП на България е възможно да е по-висок при по-слабо от заложеното в прогнозата понижение на наличностите от запаси в икономиката и при по-слабо негативно въздействие на включените в базисния сценарий специфични за страната фактори, които се очаква да ограничават растежа на износа през 2023 г.", пише в анализа.
Що се отнася до инфлацията данните в прогнозата на БНБ изглеждат оптимистично на фона на миналата година.
Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да се забави до 5.7% в края на 2023 г. вследствие на спада на цените на енергийните продукти и по-слаби темпове на нарастване на цените на останалите стоки и услуги поради формирането на базов ефект спрямо предходната година.
Очакваме средногодишната инфлация да възлезе на 8.7%, като в краткосрочен план натискът върху потребителските цени ще остане значителен в резултат на ограниченото пренасяне от страна на фирмите на понижаващите се международни цени на основни селскостопански и енергийни суровини върху крайните потребителски цени в среда на силно потребителско търсене.
Очакваме разходите за труд на единица продукция да продължат да нарастват със сравнително високи темпове в условията на недостиг на работна сила и да оказват проинфлационно влияние върху растежа на цените, особено при базисните компоненти. В резултат на това в края на 2023 г. най-висок положителен принос за общата инфлация се очаква да има базисната инфлация.
Прогнозираме инфлацията при административно определяните цени и тютюневите изделия също да има сравнително висок положителен принос за общата инфлация в края на 2023 г. главно поради включените в прогнозата повишения на цените на тютюневите изделия, ВиК услугите, електроенергията и топлоенергията.", твърдят от БНБ.
Тук е важно да се знае, че независимо от намалените спрямо миналата година инфлационни стойности, те остават близо два пъти по високи от тези за Еврозоната. А това прави проблематично доближаването до Маастрихтските критерии за ценова стабилност, които са едно от условията за приемане в Еврозоната. Освен това БНБ посочва и рискове, които могат да доведат до по-висока от сега прогнозираната инфлация.
"Пред прогнозата за инфлацията преобладават рискове за по-голямо нарастване на цените спрямо базисния сценарий за целия прогнозен хоризонт. Тези рискове са свързани с динамиката на международните цени на основни енергийни и селскостопански суровини, както и с възможността за по-значително засилване на връзката между номиналните възнаграждения за труд и крайните потребителски цени спрямо заложеното в основния сценарий.
Освен това предпоставка за реализирането на по-висока от прогнозираната инфлация е ограниченото пренасяне от страна на фирмите на пониженията на международните цени на основни суровини върху потребителските цени в условия на силно потребителско търсене.
Други рискове произтичат от вероятността за по-големи повишения на регулираните цени през целия прогнозен хоризонт спрямо заложените в прогнозата", пише в анализа на БНБ.
USD
CHF
EUR
GBP
