Доколко Гърция може да расте след края на финансовите инжекции?

След като програмата за бейлаут, която трая почти десетилетие, приключи, какви са възможностите за икономически растеж пред Гърция, се пита в нов анализ на икономиста Петрополус Делис Фотиос. Той използва няколко индикатора, включително преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), спестяванията и заетостта като променливи, с които анализира дали страната е на пътя на просперитета.

Инвестиции

През последните десет години Гърция положи много усилия, за да привлече чуждестранни инвестиции. "Макар ползите от преките чуждестранни инвестиции да са противоречиви, тъй като те зависят от конкретния вид инвестиция, тези усилия, изглежда, не са дали значителни резултати", пише Фотиос. Данните за тази категория показват, че ПЧИ всъщност почти не нарастват от периода на кризата досега.

Като процент от брутния вътрешен продукт, чуждестранните инвестиции в страната също не показват впечатляващо представяне, като само спорадично надхвърлят дял от над 2%.

Според икономиста има три основни фактора, които водят до това: страната има петият най-висок корпоративен данък в Европа (29%); бюрокрацията в Гърция пречи на инвестициите; политическата нестабилност в страната спираше растежа.

Гърция се готви за орязване на данъците и залага на по-силен растеж през 2020-а

Правителството в Атина внесе проектобюджета в парламента

Спестявания

Спестяванията са от решаващо значение за икономиката, защото техният растеж води до нарастване на капиталовия запас, който потенциално може да доведе до нови инвестиции и, респективно, до икономически растеж. "Спестяванията на домакинствата се свиха значително от равнището си от 2008 г. досега, тъй като разполагаемите доходи на много гърци спаднаха."

Според него, това понижение, макар да се коригира в посока нагоре през последните години, се е превърнало в сериозна спирачка за бъдещия икономически растеж пред страната.

Гърция вади €9 милиарда, за да намали лошите кредити

Очаква се одобрението на Европейската комисия

Заетост

Делът на участващите в трудовата сила се свива с почти 2 процентни пункта. "Обяснението за това може да е гнева на гърците заради високия дял на безработните, който според националната статистика достигна 19,9%. Това е ръст от 12,1 процентни пункта спрямо 2008 г.", посочва Фотиос.

Според него качеството на хората в трудоспособна възраст в страната също е спаднало. През последните десет години от страната са емигрирали около 400 хил. души, за да работят в чужбина, повечето от които са с висше образование. "Изтичането на мозъци има огромен ефект върху икономическия растеж, тъй като продуктивността и иновациите зависят от качеството на работещите." Това е видно от факта, че според Европейската комисия иновативността на Гърция е спаднала с 0,9% и страната е в категорията "умерен иноватор".

Гърция отбелязва най-ниската си безработица от 2011 г.

Нивото на безработица намалява, но остава най-високото за еврозоната

Заключението на Фотиос е, че и трите основни индикатора са пострадали значително и се намират в по-лошо състояние, отколкото са били преди настъпването на кризата. "Взимайки всичко това предвид, изглежда, че Гърция ще трябва да промени курса си и да работи към увеличаване на капиталовия запас (чрез частни инвестиции и спестявания) и подобряване на пазара на труда, за да постигне по-високи равнища на производителност и производство", коментира авторът. "И двете са ключ към постигането на икономически растеж и съответно към подобряване на стандарта на живот в страната."