В момент на криза за всяка страна е особено важно да се правят реформи, водещи както до бързо възстановяване на икономиката, така и до повече доходи за гражданите и по-добра бизнессреда за предприемачите.
Второто издание на прегледа "България в международните класации" показва как държавите по света се справят с предизвикателствата на кризата, правейки реформи. България трябва да научи важни уроци и от примерите на добрите политики, и от стъпките назад. То бе представено от Светла Костадинова, изпълнителен директор на ИПИ, както и от икономистите в института Петър Ганев и Зорница Славова.

Най-обхватните седем международни индекса предоставят обективна и сравнима база за работещите политики за растеж и богатство.
Основните зависимости, които са доказани от прегледа на стотици държави и много години развитие в различните индекси са:

*По-висока защита на правото на собственост = по-високи доходи
*По-развито електронно правителство = по-ефективна администрация
*По-висока конкурентоспособност = по-бързо излизане от кризата
*По-висока икономическа свобода = повече инвестиции
*По-висока икономическа свобода = по-малко безработица
*По-малко корупция = повече доверие в държавните институции
*По-лесно правене на бизнес = по-висок икономически растеж

Къде е България?(вж. графиката по-горе)
За поредна година България отбелязва изключително лоши резултати в борбата с корупцията и защитата на правото на собственост - страната ни е на последно място в Европа.
Липсата нареформи не позволяват значително развитие по нито един показател, а
малкото подобрение при икономическата свобода и правенето на бизнес са недостатъчни, за да компенсират провалът на държавата да гарантира сигурността, необходима на гражданите и бизнеса, особено в период на несигурност и криза


Новост в тазгодишното изследване са два кратки анализа, поставящи фокус върху конкретни проблеми в две области:

*Бизнес среда -администрацията продължава да е в тежест на бизнеса, както на национално, така и на местно ниво. Темата за мълчаливото съгласие отново е актуална -възприемането на този принцип ще даде ясен сигнал за променено отношение на администрацията към бизнеса. Без повсеместното прилагане на принципа „мълчанието е съгласие" предприемачеството остава в зависимост от произвола на държавната администрация. Това на практика означава липса на стимули да се прави бизнес, високи разходи за съобразяване с регулациите и корупция.

*Пазар на труда -данните за заетостта на НСИ показват, че в България са закрити 300 хил. работни места в последните две години. Ключова роля за създаването на нови работни места има гъвкавостта на пазара на труда и административните мерки по отношение на възнагражденията. Това налага промени на пазара на труда, включително по отношение на минималните доходи, и приемането на изцяло нов Кодекс на труда, който да не бъде инструмент за държавна политика или източник на власт за определени колективи, а да служи на хората - на работодателите и работниците, които да имат свободата дасе договарят и да решават за себеси.

Какво да се направи
България все още е много далеч от най-добрите икономики, но може и трябва да върви напред, за да стане по-добро място за работаи живот. На базата на резултатите и изследванията в международните класации предлагаме 69 мерки, които ще доведат до растеж на икономикатаи доходите.

Ето и част от мерките, които ИПИ предлага


Пенсионна реформа - въвеждане на лични пенсионни сметки

Здравна реформа - повече здравни каси

Образователна реформа - истинска свободаза университетите

Премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове

Намаляване на осигурителната тежест до 10%

Публикуване на редовни и изчерпателни отчети на всички административни структури

Намаляване на размера на държавата до поне 30% от БВП

Премахване на държавните субсидии

Въвеждане на фискален борд

Прилагане на оценка на въздействието за всички нормативни актове

Въвеждане и прилагане на е-услуги от администрацията и санкции при неспазване

Намаляване на административните структури и наетите в администрацията

Незабавна и прозрачна приватизация на държавните активи (включително тези в енергетиката).