Плюсове и минуси на високата минимална работна заплата

Инфлацията у нас намалява. По последни данни, тя е при ниво от 5,8% през октомври, при около 15% в началото на тази година. В същото време, минималната работна заплата се очаква да се повиши с 20% от началото на следващата година (до най-високото си ниво в новата история от 933 лева), в най-големия си еднократен ръст за последните години.

Изниква въпросът - това добри новини ли са за работещите? До голяма степен отговорът е "не", ако не работите на минимална работна заплата. Всъщност, даже да сте на МРЗ, едва ли този ръст ще ви впечатли достатъчно и ще повиши значително стандарта ви на живот.

Средната работна заплата мина 2000 лева

Къде е тя най-висока и къде най-ниска?

За всички останали - забавянето на инфлацията, както и потенциалните повишени разходи на почти всички работодатели за социални осигуровки, може да се превърнат в добро извинение за работодателите да не повишават или да забавят повишаването на работните заплати през следващата година. А, както всички знаят, работодателите често си търсят причини за това...

Защо "повече" може да се окаже "по-малко"

По последни данни на НСИ за третото тримесечие, доходът от работна заплата на лице от домакинството е нараснал средно до с 25,1% на годишна база - до 1563 лв. В същото време доходът от самостоятелна заетост се увеличава с 57% до 182 лв. Доходите от пенсиите се увеличават с 10,7%, тези от социалните обезщетения и помощи също нарастват с 11,2%.

И, докато това повишение от 25% в доходите от работна заплата е било достатъчно, за да компенсира инфлацията през този период, едва ли работещите ще могат да очакват подобно процентно повишение през следващата година. Първо, защото както вече казах, инфлацията е наполовина на тази от началото на годината, а много от компаниите, особено тези с чуждестранни собственици, до голяма степен използват инфлацията във формулите си за индексиране на заплащането на труда на хората. Практиката сочи, че най-честото повишаване на заплатите от международни фирми е било между 5 и 15% през тази година.

Работещите на новата минимална заплата ще живеят с 24 лева на ден

Данъците струват два възнаграждения и половина годишно

От друга страна, завишаването на разходите за социални осигуровки ще натовари всички бизнеси, особено по-малките и средни такива извън столицата и водещите градове в страната ни. Това не само, че ще стопира ускорения ръст на работните заплати при хората с най-ниски доходи (което предопределяше и по-ускорения ръст на средното трудовото възнаграждение през тази година), но реално може да извади от бизнеса много малки компании и да доведе до освобождаване на персонал.

В крайна сметка, формулата за по-висока минимална работна заплата (при ниво от 50% от средната заплата за страната), може да доведе и до доста негативи след себе си.

Регионална МРЗ?

Един от проблемите при индексирането на минималната работна заплата към националната средна работна заплата, е, че ако икономиката се нуждае от повече високоспециализирани работни места с по-високи заплати в успешни по-големи компании, средната работна заплата ще се увеличи, което ще доведе до повишаване на националната минимална работна заплата . По-малките предприятия с голяма част от работниците с минимална заплата ще поемат повечето разходи, което ще навреди на тяхната рентабилност и по този начин на стимула им да наемат и инвестират.

Докладът на Австрийския икономически център от 2017 г. относно минималната работна заплата аргументира възприемането на териториална перспектива. Една държава не е монолитна икономическа територия с хомогенно ниво на развитие. Ако някои региони се радват на икономически растеж, повишавайки националната средна заплата, това означава, че предприятията в по-бедните региони, които не се радват на толкова голям икономически растеж, в крайна сметка ще трябва да плащат по-високи минимални заплати, въпреки че печалбите им не са се увеличили. Това потенциално може да увеличи безработицата.

Критиците биха могли да отговорят, че това автоматично ще намали средната национална заплата, но това не е така, тъй като безработните, които не печелят заплати, не влияят на средната заплата.

Този процес може да доведе до поляризация: на предприятията в по-бедните региони на страната ни ще им е все по-трудно да останат печеливши. Това би довело до повече безработица и следователно до бедност, както и до териториални дисбаланси. Въпреки че регламентът несъмнено ще доведе до късо съединение поради недекларирана работа, някои безработни и бедни работници ще мигрират към по-богати, по-динамични икономически територии, при условие че могат да намерят прилично жилище, което могат да си позволят.

И Румъния вдигa минималната работната заплата - става още по-висока от българската

След като Сърбия повиши минималното възнаграждение за служителите

Това условие обаче може и да не се покрие заради все по-голямата недостъпност както на покупката, така и на наемането на имот в големите градове.

Какво правят французите

Поглед към Европа сочи, че в момента френската минимална заплата е най-висока в Европа, като възлиза на цели 61 процента от средната. Опитът с толкова висока минимална работна заплата не е съвсем успешен.

Френската безработица никога не е падала под 7 процента през последните 30 години и през повечето време се движи около 9 процента. Заплатите са склонни да гравитират точно над повишената минимална заплата. Основна причина е, че заплатите до 1,6 пъти минималната заплата са частично освободени от социални данъци, което стимулира компаниите да останат под прага. Това обаче от своя страна оказва влияние върху производителността на работниците с най-слаби перспективи да печелят повече.

Французите се опитаха да прокарат своя централизиран социален модел в останалата част от Европа. Проблемът е не само, че не е ефективен, но е критикуван като недемократичен. Един резултат от модела е, че само 7 процента от френската работна сила е синдикализирана, предимно в публичния сектор. Синдикатите на практика се субсидират от парите на данъкоплатците и се радват на асиметрична власт, тъй като редовно блокират икономиката на страната. Държавните служители се радват на работа през целия живот, синдикални права и право на стачка.

Стъпка към централизация?

Не е чудно, че страни като Швеция и Дания отхвърлиха идеята за индексиране на националната минимална заплата към средната заплата, тъй като те искат да запазят традиционната си система "отдолу нагоре" на колективно договаряне на заплатите между служител и работодател. Ясно е, че датският или шведският модел, основани на субсидиарност и отчетност, са несъвместими с френския централизиран социален модел, който изглежда се налага в Европа, въпреки своите недостатъци.

От тази гледна точка някои консервативни наблюдатели се притесняват, че инициативата за обвързване на минимална заплата е само началото. Европейският проект е все по-неясен, с нарастващ натиск за увеличаване на централизацията. Различните системи за данъчно облагане и социалните права, обаче, в крайна сметка биха създали проблеми за единните правила за минимална заплата. Това би било оправдание за по-нататъшна намеса за хармонизиране на такива системи и голяма стъпка към централизацията в Европа.