Минималната работна заплата у нас ще продължи да се увеличава, но умерено и съобразено с икономическите условия. Това обещание даде министър-председателят Пламен Орешарски, който за пореден път призна, че заплащането на труд в страната ни е сред най-ниските в Европейския съюз, или дори най-ниското.

Премиерът, министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова, заместник-министри от кабинета и представители на бизнеса уважиха инициативата на синдиката КНСБ за разговор по отношение на заплащането на труда в България, информира news.bg.

Орешарски изтъкна, че правителството изпълнява обещаната си политика за увеличаване на минималната работна заплата до 450 лева. Именно в ниската заплата у нас министър-председателят намира обяснението и за най-динамичните темпове на покачването на заплащането на труд през последните десет години, за които страната ни е критикувана.

Като икономист премиерът направи и анализ на влиянието на работната заплата върху икономиката като цяло, а именно, че нивото на заплащане определя вътрешното търсене на една страна, което се отразява и върху икономическия растеж.

„Рязкото увеличаване на заплащанията предизвиква засилващ инфлационен натиск, а той от своя страна обезценява валутата", предупреди още Пламен Орешарски.

„Няма да печем кебапчета, няма да искаме минимална работна заплата от 1000 лева. Ще искаме само реални възможности", се зарече преди това президентът на КНСБ Пламен Димитров. Синдикатът заема твърдата позиция, че основната работна заплата трябва да бъде ясно определена и разписана в Кодекса на труда.

По думите на Димитров е необходимо самият кодекс да отговаря на принципа равен труд - равна заплата. Една от целите, за които ще се бори КНСБ, е средна минимална заплата у нас през 2017-а година да стане не по-малко от 40% от средната за Европа. В момента заплащането в страната ни е около 25% от това, което средно получават работещите в другите страни-членки на Европейския съюз.

„Трябва да увеличим заплатите, за да може младите българи да останат у нас", напомни президентът на КНСБ. Синдикалистът представи редица лоши за страната ни данни, според които България е единствената страна в ЕС, в която покупателната способност и трудовите възнаграждения изостават в сравнение с годините в началото на прехода.

„Днес има около 1,6 млн. българи, които не пресмятат своите доходи за лаптопи и телефони. Те смятат своите доходи за хляб, мляко и лекарства", обяви Пламен Димитров. 27 на сто от работещите на пълно работно време българи пък са нископлатени, стана ясно още от думите на президента на КНСБ.

Заплатите в сектор образование да бъдат увеличени с не по-малко от 10 на сто, е искането на председателя на синдиката на българските учители към КНСБ Янка Такева.

„Г-н министър-председател, ако се забавите още малко с вашето решение, може да вдигнем този процент", предупреди Такева премиера Орешарски.

6800 са учителите, които не ни достигат в образователната система, стана ясно още от думите на синдикалиста.

А сред останалите искания на КНСБ по отношение на сектор образование, е да не се променя политиката за финансиране на системата за средното образование.