По-горещ от очакванията доклад за инфлацията в САЩ през този месец, разтърси пазарите на облигации и изпрати доходността на американските 10-годишни съкровищни облигации (^TNX) до 4,56%, най-високото ниво от ноември. Скокът (18 базисни пункта) 12-ти април, бе най-големият от близо две години.
Произтичащата волатилност изтече в акциите - особено в чувствителните към лихвените проценти области на недвижими имоти, комунални услуги и регионални банки - предоставяйки на Russell 2000 (^RUT) най-лошия ден за търговия от осем седмици. Но загубите на американските индекси не приключиха и те продължиха и през следващите седмици.
От декември Фед почти обеща намаления на лихвените проценти вероятно през 2024 г. въз основа на предпоставката, че увеличенията на цените са се забавили и се доближават до целта на Фед от 2% инфлация.
Задълбочавайки се в числата на инфлацията, много компоненти очевидно се ускоряват към посоката нагоре, включително рекламираният от Фед номер за "суперосновни" услуги, който изключва цените, свързани с подслон.
Както главният икономист на Apollo Global Management Торстен Слок отбеляза пред клиентите, годишната промяна в свръхосновната инфлация сега е 5%, докато тримесечната промяна е скочила до 8% — недалеч от своя връх в началото на 2022 г., който тогава беше 40-годишен връх.
Федералният резерв цели да избегне повторението на епизода на двойна инфлация, който разтърси 70-те и началото на 80-те години на миналия век. За тази цел Джеймс Булард написа важно послание за тази отминала инфлационна ера през 2022 г. (докато беше президент на Федералния резерв на Сейнт Луис).
След като инфлацията на цените скочи до 12% през 1974 г., ръководеният от Артър Бърнс Фед побърза да запази основния лихвен процент сравнително нисък, дори когато инфлацията отново се покачи.
"Това, което последва, беше висока и променлива инфлация през следващото десетилетие", тъй като инфлацията щеше да се задържи упорито над 5%. "Реалната икономика беше нестабилна, отчасти защото високата инфлация изкривява ценовите сигнали, което може да попречи на реалната икономическа дейност."
През 1979 г., след като инфлацията на цените отново надхвърли 10%, Пол Волкър беше назначен за председател на Фед, за да върне духа на инфлацията обратно в бутилката завинаги.
Но дори Волкър се обърка в ранните си дни като председател на Фед. По-малко от година след осемгодишния му мандат, лихвеният процент на федералните фондове беше на север от 20%, докато CPI достигна своя връх от 15%. Федералният резерв на Волкър бързо намали основния лихвен процент до 9% за няколко месеца - само за да го повиши до 20% през 1980 г.
Оттам Фед го свали до 16%, но централната банка отново беше принудена да повиши своя показател до 20% - за трети път в рамките на малко повече от година.
Накрая до 1983 г. инфлацията се охлади до управляемите 2,5%. Този път, когато се обърна нагоре, Федералният резерв на Волкър беше подготвен.
"Федералният комитет за отворения пазар от 1983 г. се съсредоточи повече върху паричните фактори, влияещи върху инфлацията, и следователно поддържа лихвения процент сравнително висок, дори когато инфлацията спадна", каза Булард.
И докато Фед поддържаше референтната си лихва висока спрямо инфлацията, икономиката на САЩ продължаваше да бучи.
"Човек можеше да очаква високите реални лихвени проценти да предизвикат рецесия, но това не се случи", каза Булард.
Политически натиск върху Джером Пауъл
Джей Пауъл се опитва да избегне съдбата на своя предшественик от 70-те години. Байдън и Тръмп правят това по-трудно.
Председателят на Фед Джером Пауъл е изправен пред засилващ се натиск, тъй като по-горещата от очакваната инфлация усложнява предстоящите му решения за лихвените проценти.
Фактът, че и Джо Байдън, и Доналд Тръмп претеглиха вариантите през изминалата седмица, не прави решението на Пауъл по-лесно.
Ситуацията има исторически паралел: острото убеждаване и принуда, с които се сблъскаха предшествениците на Пауъл по време на двойни пристъпи на инфлация през 70-те години на миналия век.
Този натиск опетни наследството на Артър Бърнс, роденият в Австрия икономист, който ръководи Фед от 1970 до 1978 г. Десетият председател на централната банка често се помни като твърде податлив на политически призиви за по-ниски лихви.
Това е съдба, която Пауъл очевидно се опитва да избегне.
"Няма значение какво гласи изборният календар", каза той в неотдавнашна реч. "Ще направим това, което ще направим и ще го направим по икономически причини и това е."
По-рано тази година Пауъл се яви пред Конгреса и беше изправен пред множество въпроси от демократите дали трябва да намали лихвите.
"Лихвените проценти са твърде високи", каза му в един колоритен момент конгресменката Аяна Пресли от Масачузетс.
Натискът през 70-те години на миналия век беше още по-явен и в един случай прие формата на резолюция на Конгреса, призоваваща централната банка да "преследва политики през първата половина на 1975 г., така че да насърчи по-ниски дългосрочни лихвени проценти".
Резолюцията беше спонсорирана от конгресмена Томас Рийс, демократ от Калифорния, и премина и двете камари на Конгреса с голяма разлика, включително единодушно 86-0 в Сената.
Натискът за по-ниски лихви е характеристика, с която председателите на Фед често се сблъскват и такава, която според Пауъл може да се промени през ноември само доколкото кой оказва натиск.
Републиканците от Тръмп надолу в момента са категорични, че Пауъл поддържа високи лихви. "Фед никога няма да може достоверно да намали лихвените проценти", написа Тръмп в социалните медии тази седмица, обвинявайки Пауъл, че се опитва да "защити" Джо Байдън.
Но малцина очакват Тръмп да запази тази позиция, ако спечели през ноември и се окаже в позиция да се възползва политически от по-хлабавата парична политика.
Желание да бъде запомнен като Волкър, а не като Бърнс
Пауъл очевидно се надява да има наследство, по-близко до Пол Волкър, който председателства Фед от 1979 до 1987 г. и има тенденция да бъде запомнен като лидер, който най-накрая пречупи гърба на инфлацията.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
USD
CHF
EUR
GBP
