Едно изненадващо и в голяма степен спорно решение отвъд Океана вледени много представители на европейския бизнес в последните дни на януари. Американският президент Джо Байдън обяви временно спиране на одобренията на нови проекти за износ на втечнен газ.
На Стария континент, където вече две години търсим начин да преодолеем зависимостта си от руското синьо гориво, подобна новина няма как да предизвика позитивни емоции - въпреки иначе благовидните екологични мотиви, които се чуват от Вашингтон. На фона на говоренето за LNG от терминали и за България, темата е важна и у нас.
Правилна стъпка без големи последици за пазара или рискована предизборна игра, която залага енергийната сигурност на Европа? Зависи кого питате.
Какво се случи?
На 26 януари Байдън обяви, че процедурите по федерално одобрение на чакащите LNG проекти с мотива, че трябва да се разгледа въздействието на газовия износ върху енергийните разходи и сигурност, както и върху околната среда на САЩ с оглед климатичната криза.
Всеки проект ще бъде подложен на задълбочен преглед и анализ, последван от обществено обсъждане. Това ще отнеме месеци.
Както отбелязва АП, решението не би трябвало да има ефект върху настоящите доставки, които се осъществяват от 7 терминала (най-вече в Луизиана и Тексас), като освен това още 5 имат разрешителни и се очаква да станат готови през следващите години.
Поне до изборите през ноември, обаче, остават "във въздуха" над дузина други LNG проекти, които са на различна фаза на планиране. Сред тях е възможно да се окаже и CP2 - бъдещият най-голям експортен терминал на САЩ.
Според екологичните организации това е правилното решение в посока "спиране на опасната инфраструктура за изкопаеми горива", а представители на Демократическата партия определиха позицията на Байдън като "необходимо действие" срещу замърсяването и обогатяването за гърба на американското общество.
Петролно-газовата индустрия и републиканците имат друга гледна точка. Според бизнеса паузата е "победа за Русия и загуба за американските съюзници, американските работни места и глобалния климатичен прогрес".
Причината - според тях много държави или ще се върнат към въглищата, или ще се наложи да разчитат на доставки от Русия и Иран.
Защо е важно?
САЩ през последните години станаха най-големият износител на втечнен газ в света. Страната удвои своя експортен капацитет и даже само вече разрешените проекти ще са достатъчни, за да бъде удвоен отново, успокояват от Белия дом.
Търсенето на американско синьо гориво се увеличи рязко през 2022 г. след нахлуването на Русия в Украйна. Москва, която традиционно използва енергийните доставки като външнополитически инструмент, спря да изпълнява ангажиментите си по редица договори с "неприятелски" държави и така Европа се наложи да търси алтернатива.
Такава дойде именно отвъд Океана. Както отбелязва Euronews, през 2023 г. почти половината внесен в Европа втечнен газ е бил американски - над 60% от произведеното в САЩ синьо гориво е отивало в тази посока.
Из цяла Европа се разширява газопреносната инфраструктура, строят се LNG терминали. Нашата страна също има участие в нов терминал в Александруполис, а поне на теория споразумението с турската "Боташ" дава достъп и до терминалите на южната ни съседка.
Самият Джо Байдън до момента публично подкрепяше индустрията, но освен това през настоящата изборна година в дневния му ред се очаква да влязат редица екологични теми заради по-"зелено" настроените избиратели на Демократическата партия.
Какво чака Европа и България?
Стария континент ще има достатъчно газ за следващите 10 години, та даже и след това, твърдят пред "Ройтерс" представители на ЕС. Говорител на еврокомисията беше категоричен пред агенцията, че решението на Вашингтон "няма да има краткосрочен и средносрочен ефект".
Не всички обаче са убедени. CEENERGYNEWS в свой материал припомня, че ЕС иска да постигне независимост от руския газ до 2027 г., а въглеродната неутралност е планирана за 2050 г.
За момента, обаче, евросъюзът използва милиарди куб.м синьо гориво от Русия и, за да спре да го прави, са нужни допълнителни доставки от другаде.
"Ако няма американски газ, ние ще трябва да го търсим на друго място, но отново въпросът е дали ще има - тъй като толкова много от катарския газ е предназначен за Китай и Азия", коментира пред CEENERGYNEWS генералният секретар на организацията Eurogas Джеймс Уотсън.
Тук проблемът е, че европейските страни масово купуват LNG на спотовия пазар - това дава гъвкавост, но и създава риск от ценови шок. А такъв е лесно да се получи при по-голямо търсене в Азия.
С оглед амбициите на ЕС за намаляване на използването на изкопаеми горива след края на сегашното десетилетие, няма и толкова голям ентусиазъм за големи дългосрочни договори. Проблемът е, че ВЕИ все още не могат да бъдат целогодишна алтернатива.
А докато станат домакинствата и бизнеса могат да се окажат изправени пред неприятно високи сметки за ток и отопление.
"Пристрастената към газа Европа смени един енергиен риск с друг", пише по въпроса Bloomberg.
Ще усетим ли въобще американската "пауза"?
Не екология, а бизнес вижда в случващото се енергийният експерт и бивш председател на ресорната комисия в Народното събрание Иван Хиновски. Пред Money.bg той беше категоричен, че Европа разполага с достатъчно опции, някои от тях - руски.
"Единствената цел е въздействие върху пазарите на природния газ за вдигане на цената. Цените на природния газ спаднаха доста, в Европа има огромно предлагане. Очаква се още повече да спаднат, ако продължава това предлагане на огромни количества втечнен природен газ", заяви Хиновски.
Източник: БГНЕС
И допълни: "Американският газ е около една трета от газа на европейските пазари. Има много катарски газ, има газ от Алжир, даже има и много руски газ през офшорни компании - не очаквам да повлияе силно на цените".
По думите му е възможно "Катар да увеличи предлагането и тази цел да не се постигне", а освен това Русия като голям производител на LNG също интервенира на пазарите: "Може този ефект от намаленото производство в Щатите да бъде нулев".
Хиновски не смята, че случващото се ще застраши българската енергетика.
Казано накратко, предстои ни нещо, което по-скоро няма да е страшно, но, в цялата геополитическа ситуация определено е излишно.