Цветанка Минчева е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк от септември 2021 г. По това време става член на Управителния съвет на Съвета на жените в бизнеса в България, а през март 2022 г. Цветанка Минчева е избрана за заместник-председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Какви са предизвикателствата, рискове пред банките у нас, ще има ли промяна в кредитирането и по още актуални теми Money.bg разговаря с нея.
Г-жо Минчева, кои, според вас, бяха основните предизвикателства, пред които бе изправена банката и нейните клиенти през тази година?
За банките 2022 г. беше силна година, на фона на успешното приспособяване на българската икономика към предизвикателствата, произтичащи от войната между Русия и Украйна. В условията на много висока инфлация търсенето на кредити се ускори до нива, в които обемът на новоотпуснатите кредити достигнаха най-високите си стойности в съвременната ни финансова история. Търсенето на кредит беше подкрепено и от по-бавно от очакваното пренасяне на по-високата цена на кредита в Европа към българската икономика.
Ръстът в обема на бизнеса в комбинация с нарасналата доходност на пласментите в държавни ценни книжа и други финансови активи, в контекста на увеличените лихви в развитите икономики, доведоха до ръст в приходите от оперативна дейност. В същото време административните разходи нараснаха с по-скромни темпове, което направи възможно оперативният резултат да се подобри с около 15%, като подобен ръст за този показател е отчетен само веднъж в периода след 2008 г.
Като дял от БВП на страната печалбата на банковия сектор, вероятно е достигнала 1.2% през изминалата година, което е под рекордната 2008 г., когато печалбата на консолидирано ниво достигна цели 1.9% от БВП на страната.
За отбелязване е също така, че днес банките са в много по-силна позиция да посрещнат предизвикателствата, пред които се изправя икономиката, в сравнение с 2008 г. Банките разполагат с далеч по-големи буфери от провизии и капитал. Стандартите за отпускане на нови кредити изглеждат благоразумни, а регулаторите притежават опит и знание за справяне с кризисни ситуации.
Криза на платежния баланс, която предизвика опасно свиване на ликвидността в периода след 2008 г., днес изглежда изключена, тъй като моделът на растеж на икономиката е различен, а България се намира пред прага на влизане в еврозоната. На пазара на жилища се наблюдава нарастване на надценените имоти в големите градове, но въпреки това пазарът изглежда далеч от диспропорциите, които бяха натрупани в годините предшестващи голямата глобална финансова криза от периода 2008 - 2009 г.
Имаше ли регулативни промени (не само банкови), които оказаха значително влияние върху бизнеса на банката и кои бяха те?
БНБ, като местен регулатор на банковата дейност, поддържа политика за ограничаване на ръста на кредитните обеми. През 2021 г. Управителният съвет на БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1.0% от 1 октомври 2022 г. и на 1.5% от 1 януари 2023 г., като през септември 2022 г. нивото на антицикличния капиталов буфер бе увеличено допълнително на 2.0% в сила от 1 октомври 2023 г. до края на първото тримесечие на 2024 г. В допълнение, четирите най-значими банки в страната, които са под директен надзор на ЕЦБ след влизането ни в чакалнята на еврозоната, имат допълнителни капиталови изисквания.
Според вас кои ще са основните рискове, пред които ще се изправят банките през следващата година и как те ще повлияят на бизнес моделите им?
Основният източник на риск за банковия сектор през 2023 г. е свързан със забавяне на икономиката, което изглежда неизбежно. Продължаващата политическа неяснота също оказва негативно влияние. Липсата на стабилно правителство не само води до забавяне на структурните реформи, но и до забавяне на инвестициите, които публичният сектор се очаква да извърши. Това забавя и инвестициите на частния сектор, а от там намалява и търсенето на кредит в икономиката. Липсата на стабилно правителство увеличава рисковете и пред процеса на приемане на еврото. Това е важно, защото приемането на еврото е свързано с определени еднократни разходи, които банките ще трябва да направят.
Нарастват рисковете и в енергетиката, както и в енергийно-интензивните сектори на икономиката. В момента икономиката преминава през шок с цените на енергията, предизвикан от войната в Украйна. В България цените на електрическата енергия са фиксирани на нивата преди започването на войната. Това е източник на голямо конкурентно предимство в краткосрочен план, но в дългосрочен, ако шокът с цените на енергията доведе до перманентно по-високи стойности, България ще трябва също да увеличи цените и то в момент, когато другите страни ги намаляват. Ако държавната помощ за потребителите на електрическа енергия се окаже твърде голяма и твърде продължителна, има опасност от появата на неплатежоспособни компании в бъдеще, когато тази помощ се окаже, че трябва да бъде преустановена.
Какво да очакват фирмите от банките през следващата година в сферата на кредитирането като условия в сферата на обезпеченията - ипотечни, особени залози и др. и лихви
Докато забавянето на икономиката догодина изглежда донякъде като добра новина, защото може да предпази пазара на недвижимости от прегряване, негативната страна е, че търсенето на кредит ще намалее. Когато към това се добави и увеличаването на лихвите, вероятно ще се стигне до чувствително забавяне на ръста на кредита. Колко точно ще се забави вероятно е най-трудната за прогнозиране част от дейността на банките за 2023 г. Това, което прави такава прогноза особено предизвикателна е, че през 2023 г. два фактора, потискащи търсенето на кредит, ще действат едновременно. В условията на все още висока инфлация през 2023 г. и много високи нива на профитабилност в редица сектори на икономиката, търсенето на кредит от компаниите би трябвало да остане високо и забавянето спрямо предходната година, не трябва да е значително. Положителни импулси за търсенето на фирмени кредити трябва да се очаква и по линия на увеличаване на капиталовите разходи на публичния сектор. А такова увеличение изглежда много вероятно, тъй като през 2023 г. ще започне усвояването на средства от Плана за Възстановяване и Устойчивост. Също така 2023 г. е последната година за усвояване на средства от многогодишната финансова рамка на ЕС и следователно трябва да се очаква увеличение на инвестициите по проекти договорени с ЕС.
Ръстът на кредита за домакинствата ще претърпи по-осезаемо забавяне през тази година в резултат на продължаващата втора поредна година на много висока инфлация, в комбинация с по-високата цена на кредита, която трябва да бъде пренесена в страната по контролиран начин.
Според нашите икономисти е възможно лихвата по новоотпуснатите ипотечните кредити в лева да се увеличи до около 4.5 и дори да достигне близо до 5%, но всяко ниво над тази граница изглежда свързано с риск от значително забавяне на ръста на ипотечните кредити. Това твърдение е валидно при условие, че се материализира прогнозата на колегите ни от Милано, че основаната лихва на ЕЦБ ще нарасне до 3.25% през 2023 г., но след това ще се редуцира до 2.5% в края на 2024 г., когато България би следвало да е вече в еврозоната.
Ще има ли сериозни разлики в условията за кредитиране на фирмите за зелени проекти и за енергоемките и замърсяващи бизнеси и какви ще са те?
УниКредит Булбанк и цялата група на УниКредит има засилен фокус върху енергийния преход към зелена енергия и в тази връзка кредитната и ценова политика на банката е съобразена с тези цели. Проекти, свързани с изграждане на мощности за възобновяема енергия или такива, които намаляват енергийните нужди на предприятието, се радват на значителен интерес от предприемачите и ние ги подкрепяме като предлагаме преференции в цената на кредита и облекчен процес за анализ и одобрение за малкия и микро бизнес. Голям интерес за нас са бизнеси, които търсят инвестиция в системи, които ще генерират електроенергия за собствено потребление.
Виждаме че и държавата полага усилия в тази посока с предлагането на финансови стимули за малките и микро предприятия. До края на месец януари се очаква отваряне на програма от Национален план за възстановяване и устойчивост за 200 мил.лв., която предвижда безвъзмездни средства за изграждане на фотоволтаични системи до 1 MW за собствено потребление, комбинирани с батерии.
Нашите данни показват, че през миналата година, в ролята си на финансираща институция, сме подпомогнали изграждането 100 МW (мегавата) възобновяеми източници с което делът ни във надхвърля една четвърт от общия им капацитет за страната.
Гражданите като цяло са притеснени от евентуално затягане на изискванията към тях и от риска за увеличение на лихвите по потребителски и жилищни кредити. Какви са перспективите в тази сфера през следващата година?
Към момента не наблюдаваме влошаване в платежоспособността на клиентите. За разлика от предходни икономически спадове, в които имахме значително намаление на икономическата активност, в момента основни индикатори като - заетост и платежоспособност са незасегнати.
Разбира се, основна отговорност на банките е да защитаваме клиентите от рисковете на средата и от неразумни решения, свързани със свръх задлъжнялост.
В тази връзка банките предприехме известни промени на кредитните си правила, като например актуализация на разходите за издръжка, участващи в определянето на размера на финансиране, с инфлационните очаквания и др. Но това са съвсем естествени "настройки" с оглед на променящата се среда, които могат да се компенсират от други фактори, като увеличаването на работната заплата от работодателите. Всъщност, според мен пазарът на труда е източник на добри новини, защото почти нулевата безработица води до увеличение на доходите.
Така че, в краткосрочен план не очакваме някакви драстични промени в изискванията към клиента и рисковите параметри при кредитите. Наблюдаваме внимателно икономическата активност и се адаптираме спрямо развитието на ситуацията.
По отношение на цените по кредити статистиката показва, че увеличението у нас засега е маргинално и касае предимно новите сделки, като същевременно е много по-ниско сравнено с другите държави от Европейския съюз. Но не трябва да забравяме, че това са процеси, които идват при нас с известно забавяне.
USD
CHF
EUR
GBP
