Парламентът не прие кредиторите да имат право да начисляват лихва за забавени плащания, извършвани като възнаграждения по търговски сделки за доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали са между предприятия или между предприятия и държавни органи. Това на практика означава, че държавата ще продължи да бъде привилегирован длъжник спрямо частните физически и юридически лица.

Депутатите отхвърлиха предложените от Пламен Орешарски промени в Търговския закон, съобщи БТА. Мотивът на вносителя е, че забавянето на плащания от министерства, агенции и общини е станало финансово привлекателно заради бавната процедура на обжалване и неплащането на лихви за просрочие.
Предлаганите изменения предвиждаха сроковете за плащане да не надвишават 30 календарни дни, освен ако в договора са обосновани спецификата и определени условия за удължаване до 60 календарни дни.

Лихвата за забавяне не може да бъде по-малка от законната (основен лихвен процент плюс десет процентни пункта), е записано в проекта. Освен това кредиторът има право да получи минимална фиксирана сума от 80 лв. и на обезщетение за други извършени разноски по събиране на вземането.

Петър Димитров от Коалиция за България отбеляза, че управляващите е трябвало да внесат текст в Търговския закон, съгласно директивата на ЕК по проблема, приета още на 16 февруари т.г. В момента около 400 млн. лв. не са разплатени с фирми, посочи той.
Заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ Валентин Николов информира, че има работна група, която се занимава с привеждането на европейската директива към нашето законодателство.

Фискът не е единственият съществен елемент на финансовата стабилност, много важно е да се направи анализ на фирмената задлъжнялост, защото проблемът е огромен и застрашава финансовата стабилност, защити законопроекта Йордан Цонев от ДПС.