Има две НАТО. Има гладка военна машина, която планира, обучава и координира, за да се адаптира към новите заплахи за сигурността за Европа и Северна Америка. И там е политическият съюз, който зависи от единството и решителността на лидерите от двете страни на Атлантическия океан, пише "Политико".
Първият, нека го наречем НАТО1, се справя сравнително добре. Бюджетите за отбрана се увеличават отново след 25-годишен спад, военната готовност бавно се подобрява и в прибалтийските държави и Полша се създават многонационални сили, за да възпират потенциалната руска агресия. В момента се работи за противодействие на кибер, хибридни и космически заплахи и улесняване на по-бързото подкрепление.
Вторият, който ще наречем НАТО2, е затънал в дълбоки проблеми. Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който маркира НАТО като "остарял", обича да диша огън срещу европейските правителства по отношение на разходите за отбрана, търговията, изменението на климата и сега нежеланието им да приемат заловени в Сирия бойци на джихадистите.
Така нареченият "Куад", неофициален вътрешен кръг от четири сили - САЩ, Великобритания, Германия и Франция, който оформя западните решения в продължение на десетилетия, престана да функционира в ерата на Тръмп.
Съюзните лидери научават за президентските решения, които засягат тяхната сигурност и стратегическите интереси чрез "Туитър". Има много малка координация, както стана ясно миналия месец, когато Тръмп изтегли американските части от С+еверна Сирия, където те оперираха заедно с френски и британски командоси срещу бойци на "Ислямска държава", без да си прави труда да се консултират със съюзниците в НАТО.
Разбърканото отстъпление в Сирия - което проправи пътя на Турция (член на НАТО), да започне трансгранична офанзива срещу кюрдските сили (обединени със Запада), отново без консултации - подтикна френския президент Еманюел Макрон да диагностицира "мозъчната смърт" на НАТО и да призова европейците за изграждане на автономни отбранителни способности. САЩ обяснява, че той обръща гръб на Европа.
И двете НАТО - добре смазаната военна машина и нефункционалното политическо семейство - ще бъдат като на парад, когато на 4 декември съюзните лидери провеждат кратка работна среща в покрайнините на Лондон, за да отбележат 70-годишнината на организацията.
Със сигурност, има достатъчно натовски бизнес за обсъждане в НАТО1. Белият дом заяви, че Тръмп иска да говори за разходите за отбрана, както винаги, както и за заплахи, включващи киберпространство, критична инфраструктура, телекомуникации и тероризъм.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който се отказа от разговор за това, че НАТО е в криза, иска на срещата в Лондон да се покажат увеличаващите се съюзнически бюджети - допълнителни 100 милиарда долара европейски и канадски разходи за отбрана - и напредък към постигане на целта за готовност на НАТО за 30 военни кораби, 30 въздушни ескадрили и 30 армейски батальона, готови за използване в рамките на 30 дни. Европейските съюзници могат също така да се съгласят да поемат повече от скромните 1,65 милиарда долара текущи разходи на НАТО, за да намалят американския дял.
Проблемът за алианса е, че статистиката и декларациите като тези ще означават малко, ако НАТО загуби политическата воля да се консултира и да действа бързо в криза. Бързото вземане на решения е от решаващо значение, особено в епоха на бързо развиващ се двусмислен хибриден конфликт, включващ войници под прикритие, саботажи, кибератаки и дезинформация.
В учения за командния пост по хибриден сценарий преди две години, Северноатлантическият съвет пет дни не се реши, дали да изпрати Съвместната оперативна група (звено за реагиране при криза), докато върховният главнокомандващ на алианса в Европа не им съобщи, че вече не може да се разгърне.
В реална криза, дали противопоставящата се на конфликти Германия ще задържи вземането на решения за консултации с Бундестага? На чия страна ще бъде авторитарният турски президент Реджеп Ердоган? И дали НАТО ще остане да виси на един туит разстояние от един непредсказуем президент на САЩ?
Политическият съюз, който трябва да е в основата на военния, спешно се нуждае от ремонт. И въпреки това в Лондон, повечето съюзници и чиновници от НАТО, вероятно ще се съсредоточат върху избягване на конфронтация с Тръмп, което би зарадвало руския президент Владимир Путин. (Събирането не е обявено като официална среща на върха, за да се избегне необходимостта от комюнике и да се избегне катастрофата от последната среща на върха през юли 2018 г., когато Тръмп скастри съюзниците си за неизпълнение на целите за разходите).
Германските, полските и британските лидери бързо се дистанцират от критиките на Макрон към НАТО и настояват, че съюзът остава централен за европейската сигурност. Въпреки че мнозина споделят разочарованията на френския лидер за Тръмп - и се притесняват, че вниманието на Вашингтон се отдалечава от Европа към Китай - повечето все още предпочитат несигурен американски хегемон пред по-слаб френски, със собствен план.
Централноевропейските съюзници, които живеят най-близо до Русия и разчитат на гаранцията за сигурност на САЩ, подкрепена от ядрени оръжия, са особено раздразнени от думите на Макрон, както и от скорошните му контакти с Путин.
Но тъй като това представлява НАТО, дори не е сигурно, че подобни чувствителни проблеми ще бъдат премахнати, когато лидерите се срещнат. Германия предложи миналата седмица на министрите на външните работи на НАТО да създаде експертна група, вероятно председателствана от самия Столтенберг, за да засилят политическата способност на алианса и да подобрят координацията - перфектен начин за замитане под килима. Другите външни министри казаха, че ще си помислят по въпроса.
Британският премиер Борис Джонсън, домакин на събирането, седмица преди общите избори в Обединеното кралство, иска да демонстрира, че Великобритания ще остане в основата на трансатлантическите отношения и европейската сигурност, след като напусне Европейския съюз и няма да се превръща във "второстепенен играч", както предупреди президентът на Европейския съвет Доналд Туск.
Твърдението на Макрон за "мозъчната смърт" бе необходим опит да се поставят открито въпросите за НАТО2 и да се убедят европейците в необходимостта да направят повече за себе си.
Ако ЕС може да привлече общи средства и по-големи национални разходи за отбрана, за да създаде нови възможности, по-добра инфраструктура за военни подкрепления, интегрирана киберзащита и по-ефективни доставки на оръжие, това ще бъде печелившо и за НАТО, и за Европа.
Най-големият риск е, че Европа отново ще надцени обещанията си и няма да се справи с изграждането на собственото си военно сътрудничество, докато САЩ с Тръмп продължават напред, без консултации и оставят НАТО да диша прахта.
С други думи, опасността е НАТО2 отново да подкопае НАТО1.
USD
CHF
EUR
GBP
