Организаторът на Първия национален граждански протест "Не на Стратегията за детето 2019-2030 г." и създателят на група инициатива "Граждани срещу Стратегията за детето 2019-2030 г." Поли Вълчева обясни на пресконференция в БТА исканията на протестиращите.
На първо място, те настояват да се прекрати ратификацията на трети факултативен протокол от конвенцията на ООН за правата на деца, тъй като с нея България се отказва от своя суверенитет за вземането на решения по съдебни дела за нарушения на детски права и го прехвърля на Комитета по правата на детето към ООН.
По думите на Вълчева това е намеса във вътрешните работи на България, която може да доведе до негативни последици за българските семейства и българските деца.
Гражданите не желаят Стратегията за детето в настоящия й вид, защото според тях тя не очертава никакви граници на действия от страна на държавните институции и не дава ясни дефиниции на термините и понятия. В нея се налагала бедността като порок и се постановява, че родители могат да стават само богати хора.
Те настояват да се предостави публична информация относно това колко пари са взети за социални услуги за 5 години назад, като се посочат имената на лицата и организациите.
Родителите искат и оставката на ръководните постове на хората от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и Агенция "Социално подпомагане".
Настояват и за това националната телефонна линия за деца да бъде прехвърлена отново в ръцете на държавата.
Според изнесеното на пресконференцията неправителствените организации, които работят с деца, осигуряват ужасни условия и те работят единствено и само за да усвояват пари. Едновременно с това от протестиращите искат достъп като наблюдатели именно в същите тези неправителствени организации.
Бяха изказани и мнения срещу т.нар. детски съд, без да се излагат никакви аргументи.
От групата срещу Стратегията за детето настояват за публичен достъп до всички документи, които касаят държавната политика спрямо семейството, детето и социалните служби, осигуряване достъп на двамата родителите до копие от всички доклади от социални услуги, както и да се изнесе информация от одита на Сметната палата за ДАЗД относно деинститулизацията й през 2009-2015.
Преглеждайки стратегията, се забелязвали още няколко странни тенденции, алармираха родителите. Според тях детето, а не семейството е в центъра на действията и процедурите, предвидени в документа. Друго голямо притеснение - дава се първенстващата роля на онова, което ще каже детето.
"Ако ще даваме неограничени права на детето, да му дадем право и да гласува", негодуват от гражданската инициатива. Според тях имаме хубави закони, но те не се спазват. Исканията им опират до искания за държавна политика по отношение на семействата, а не на детето.
Въпреки уверенията, че разполагат с конкретни факти и доказателства, от гражданската инициатива с изключение на документа на ООН, не посочиха нито един конкретен член от закон или документ, който да ги притеснява, както и основания за това.
Двата разказа на потърпевши от действията но социалните служби в България бяха изключително объркани, неподкрепени с документи и в тях преобладаваха обвиненията напосоки срещу всички.
USD
CHF
EUR
GBP
dimitar-ginchev
на 15.06.2019 в 20:46:52 #7Докато си разсъждаваме за свободата на словото ми попадна друг поглед - от свободен журналист. http://www.bulgariasega.com/sviat_novini/bulgaria/44706.html?fbclid=IwAR1W4Gs7ENCBS7ZHQ8YzOB_nCo6qt3wbY70XlVDSfQp4FY7CRLGloXkZyiE
dimitar-ginchev
на 15.06.2019 в 20:30:33 #6Министерство, защо не желае да застане преднас, а говори през медиите и ние трябва да организираме прес-конвенция! Медиите не ни отразяват, защо ли! Сигурен съм, че ги е страх от #вождовете в #институциите. За едни свободни медии и безхаберни институции става въпрос.
dimitar-ginchev
на 15.06.2019 в 20:27:09 #5Само да добавя, че там сме с лицата и живота на децата ни, а тук няма автор, за да му дадем още информация. Защо #медиите пазите безхаберни вождове в #институциите, които са ангажирани с правата на децата ни! От 2007 имам проблеми с БЕЗДЕЙСТВИЕТО в #институциите, които ТРЯБВА ДА ЗЗАЩИТАВАТ правата на децата ни - децата на България. Там взимат заплати от данъците ни, но нищо не правят. Искате ли документи (съмнявам се) или няма да ви разрешат (да припомня ли на коя място сме по „свобода на словото и #медиите” Само да добавя, че съм с присъдени родителски права, но никоя от (около 16) тези институции не е способна да си свърши работата. Това дали не иска, не може, не им позволяват или има друго е работата на „свободните” медии. За съжаление.... #институциите ни унищожават, а #медиите ги пазят! ЗА свободата от домашния затвор на 14-годишния Георги от Нова Загора on.fb.me/1weBbPJ
Евтим
на 11.06.2019 в 16:30:04 #4Извадки, последна страница 4/4: Търсена е една всеобхватност на закона (т.е. на възможностите за намеса на НПО-та): за всички видове и възрасти: всички деца (чл.14(2) ЗСУ), родители, възрастни, хора с увреждания, под запрещение и т.н. предоставят се „резидентни” (т.е. домове), в домашна среда, в специализирана среда, дори „мобилни услуги” – „информиране, консултиране и обучение” по ясли, градини, училища, болници, места за лишаване от свобода, места за „подкрепа на деца с противоправно поведение”, „центрове за лица, търсещи и/или получили международна закрила” (чл. 17 (5) ЗСУ, чл. 136 ЗСУ) и т.н.
Евтим
на 11.06.2019 в 16:29:26 #3Извадки стр.3: Задължение за предоставяне на лични данни и всякаква информация и съдействие на частните „доставчици”, дори от държавни органи! – Чл. 81(1) ЗСУ: „При изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа доставчикът на социалната услуга може да иска информация, съдействие и становища от държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика.” „Доставчиците” обучават държавните служители как да „насочват” гражданите към техните услуги, а те са длъжни да участват в тези обучения (чл. 120-121 ЗСУ); информация за техните услуги ще има по всички учреждения и те ще „насочват” потребителите (чл. 82 ЗСУ) И правната помощ става социална услуга!: – § 1 ЗСУ т. 7. „Застъпничество“ по чл. 15, т. 2 е дейност за подкрепа на лицето да защити и да отстоява своите права и потребности в рамките на налични правни и административни процедури.” – т. 8. „Посредничество“ по чл. 15, т. 2 е осъществяване на взаимодействие и координация между служител, осъществяващ дейности по предоставяне на социални услуги, със служител/служители от други услуги или от различни институции, организации и административни органи в интерес на заинтересовано лице, което има нужда от конкретна подкрепа за реализиране на своите права и потребности.” – Ако дете поиска социална услуга, „доставчикът” „няма право да му откаже”; ако е под 14 г уведомява ДСП, ако е над 14 г. – с негово съгласие уведомява родителите… (чл. 87 ЗСУ) Дори държавната политика се разработва и провежда с НПО (сякаш не знаем!) – Чл. 23 ЗСУ: „Държавната политика в областта на социалните услуги се планира, разработва и провежда в сътрудничество с държавните органи, областните администрации, органите на местното самоуправление, социалните партньори, доставчиците на социални услуги, юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, висши училища, професионални организации на специалисти, предоставящи социални услуги, международни организации и лицата, ползващи социални услуги.”
Евтим
на 11.06.2019 в 16:29:01 #2Извадки, стр.2: „Задължителни социални услуги”: Държавните органи „насочват” родителите към социални услуги, а те са длъжни да ги ползват (чл. 138а(3) СК: „По предложение на дирекция „Социално подпомагане“ в производства по тази глава съдът с решението може да определи ползване на задължителни социални услуги от родителите, самостоятелно или заедно с детето.“ Мерки за „закрила на детето” се предоставят като социални услуги, вкл. задължителни чл.88(2) ЗСУ: „Родителите и лицата, които полагат грижа за деца, са длъжни да ползват определените от съда и дирекция „Социално подпомагане“ социални услуги в изпълнение на мерки за закрила на детето.” – Чл. 74(1) ЗСУ: Дирекция „Социално подпомагане“ извършва насочване за ползване на социални услуги: 1. от деца, родители, семейства и лица, които полагат грижи за деца, в случаите, когато услугите се предоставят като мярка за закрила на детето по реда на Закона за закрила на детето” – чл. 36д (3) ЗЗДетето: съдът насочва родителя-насилник към соц.услуги – чл. 4 (1) т. 1 и т. 5, чл. 20 (2 ), чл. 23 т. 2 от ЗЗДетето – мерки за закрила на детето=соц.услуги Представител на „доставчика” е член и на мултидисциплинарния силов екип за извеждане извън семейството на дете само по сигнал (и анонимен) в рамките на 24 ч, само по преценка на соц.работник, без съдебно решение! (чл. 36 г (3) ЗЗДетето) (потвърждава/отменя се от съда чак след 1 месец! – чл. 27(1) ЗЗДет.) – Чрез ЗСУ се създадоха нови чл. 36а – 36 г в ЗЗДетето за бързи процедури по отнемане на деца по сигнали, като дефинициите за „дете в риск”, „насилие”, „експлоатация” и „риск от изоставяне” са изключително широки за тълкуване и зависят от субективната преценка на соц.работник (вж. §1 ЗЗДет., §1 ППЗДет., чл.4-6 Нар.МС) С Постановление на МС No104/02.05.2019 г. беше изм. и доп. „Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция” („Нар.МС”). Предвиди се при всеки сигнал социален работник да изготвя социален доклад (чл.10(1)Нар.) – приложение 1 към Наредбата (3 стр.образец, препоръчвам на всеки да си направи оценка по него!!! – напр. какво имате в хладилника, дрехи, шкафове, кабели, и т.н.). Ще сме длъжни да го допуснем в дома си и да отговаряме/показваме всичко. БЕЗ СЪДЕБНА ЗАПОВЕД!) – Нови ал. 3 чл. 11 Нар.: „В социалната работа по случай за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции може да бъде включен доставчик на социални услуги по преценка на водещия случая (т.е. соц.работник)” – без коментар… – Нова ал. 2 чл. 17 Нар.: могат да не се предприемат мерки за реинтеграция на детето в семейството при отново широки за тълкуване обстоятелства (1. детето е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго унизително или нехуманно отношение или наказание в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; 2. поведението на родителите създава опасност за живота и здравето на детето; 3. родителите не сочат изменение на обстоятелства, довели до настаняване на детето извън семейството.), и в крайна сметка детето да се даде за осиновяване(чл. 93 (2) и (3) СК), вкл. в чужбина. – чл. 19 (4) от Нар. се изменя: „В социалната работа по случай за реинтеграция може да бъде включен доставчик на социални услуги по преценка на водещия случая” – без коментар…
Евтим
на 11.06.2019 в 16:28:33 #1Много добре знаят, за какво протестират родителите. Ето някои извадки: Става дума за намеса в личната сфера, която е недопустима и за пари. Например: Със измененията в ЗСУ се приеха (вече са обнародвани в ДВ) множество изменения и допълнения в 27 (!) закона, измежду които – Закон за закрила на детето, Семейният кодекс, Закон за защита от домашното насилие, Закон за здравето, Закон за предучилищното и училищното образование и мн.други Въпреки многобройните държавни и общински институции по закрила на детето (а всички знаем колко закриляно е то), законодателят предвиди да ни закрилят и частни фирми/НПО – „доставчици на социални услуги” (чл. 30 ЗСУ): те могат да бъдат както чуждестранни лица– чл. 30 т.2 ЗСУ :„физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство” така и чуждестранно финансирани (без ограничения!) – чл. 41, ал. 2 ЗСУ : „Социалните услуги и създаването на необходимата за тяхното предоставяне специализирана среда може да се финансират и от: 1. европейски структурни и инвестиционни фондове; 2. европейски и международни програми и проекти; 3. международни финансови институции; 4. физически и юридически лица; 5. други източници.” нещо повече – законодателят е предвидил възможност такива чуждестранни НПО да нямат нужда дори от лиценз по българските закони и стандарти! чл. 30, ал. 3 ЗСУ: „Лицата по чл. 30, т. 2, които съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, имат право да предоставят социални услуги по смисъла на този закон, не подлежат на лицензиране, когато извършват тези услуги еднократно или временно без установяване на територията на Република България”. Забележете дефиницията за „временно”: § 1. т. 36. „Временно предоставяне на социални услуги“ по чл. 31, ал. 3 е предоставяне на социални услуги за срок до 6 месеца в рамките на една календарна година.) (Защо е в червено Европейското икономическо пространство? Заради Норвегия!Защото по този закон включително и норвежката служба Барневерн ще може да оперира в България без да има лиценз! бел.публикуващия) Финансирането на тези частни „доставчици”/НПО става поне от три (законни) източника: 1. От държавния и общинските бюджети, 2. От такси от гражданите (които доставчика сам си определя -чл. 48(3)ЗСУ), 3. От чуждестранните им „спонсори” (чл. 41 ЗСУ). На тези частни доставчици се делегират множество доскоро държавни правомощия, измежду които: почти цялата дейност свързана с „приемната грижа”: набиране, оценяване, обучение, адаптиране, „наблюдение на отглеждането”, сключване на договори с приемните семейства (нов чл. 34а в Закон за закрила на детето: ) при спорове за родителски права тяхното становище дали сте годни за родители ще се използва пред съда: нов чл. 138а от СК: „(1) Дирекция „Социално подпомагане“ представя доклади и становища в изпълнение на задължения по тази глава въз основа на становища, изготвени по нейно искане от доставчици на социални услуги” ще се намесват при родителски конфликти: чл. 138а (2) СК: „По искане на дирекция „Социално подпомагане“ доставчиците на социални услуги оказват подкрепа и съдействие за и при осъществяване на контакти между родителите и децата, както и между родителите – в случай на конфликт между тях.”