8 необичайни средства за обществен транспорт по света

Често на всеки от нас се налага да се придвижи от точка А до точка Б, като за целта избираме най-удобното превозно средство.

В съвременния свят транспортът играе огромна роля. Транспортните компании, фирмите за производство на превозни средства са мощни двигатели на икономическия и технологичния прогрес.

Въпреки това, досега в някои страни можете да намерите такива видове транспорт, които изглеждат остарели и дори странни.

За най-странните видове обществен транспорт в света разказва 10topbuzz.com.

Източник: flickr

Камбоджа: влакове от бамбук (норри)

Норри е платформа с бамбуков под, монтирана на оси от стари колички. Задвижващата ос се задвижва от мотоциклет или двигател от трактора.

Самоделните влакове се движат по еднорелсови жп линии в двете посоки.

Ако две платформи се срещнат, пътниците на едната от тях слизат и махат своята "карета" от релсата, тъй като теглото й позволява да бъде преместена от няколко мъже. След преминаване на насрещния трафик платформата е също толкова лесно се инсталира на релсите и продължава по маршрута си.

През 2017 г. властите се опитаха да ликвидират този традиционен и уникален за Камбоджа железопътен транспорт, но не се получи - той беше твърде силно желан от местното население и от туристите. Затова през януари 2018 г. норри отново бяха пуснати в движение.

Източник: flickr

Кения: Мatatu

Матату прилича на парти автобус. Графитно изкуство го украсява отвън и отвътре, звучи силна музика.

До 1928 г. Найроби има най-голям брой автомобили в света на глава от населението. Нямаше обаче система за обществен транспорт, като до 50-те години тя трябваше да се разшири и да се роди Матату.

Тези превозни средства са предпочитаният вид транспорт в Кения не само поради външния им вид, но и защото са евтини и удобни.

В Найроби Матату е вездесъщ. Всеки от тях е украсен с различни изображения, като поп звезди, спортисти и дори религиозни символи. Местните музиканти също печелят пари от това, че тези автобуси въртят песните им, докато се движат нагоре и надолу по улиците.

Много грижи и пари отиват за създаването на всеки микробус. Някои имат Wi-Fi и телевизори на борда. Матату се създават от нулата, като обикновено се използва шасито на нов камион.

Към него са прикрепени панели, а художниците ги рисуват отвън. В средата на миналото десетилетие правителството забрани Матату и силната музика от съображения за сигурност.

Забраната беше отменена през 2015 г. Още една забрана бе въведена в края на 2018 г., но и тя бе отменена след обществени протести.

Източник: GettyImages

Нова Зеландия: Shotover Jet

Новозеландските каньони около река Шотовър служат като фон за един от най-вълнуващите начини за пътуване из Океания. Shotover Jets са създадени специално за обиколки на каньоните на едноименната река.

С два V8 двигателя и общ капацитет от 700 конски сили, лодката може да достигне скорост до 85 км в час. Вода, засмукана в отворите на дъното, се задвижва и подава през задните дюзи, за да задвижва лодката напред. Завъртането на дюзата направлява лодката.

Shotover Jet Services отваря врати през 1965 г. като туристическа компания. В началото на 70-те години модернизирали лодките и започнали да предлагат приключенско пътуване.

От 1987 г. това е единствената компания, която оперира в каньоните. Всяка от седемте лодки може да превозва до четиринадесет пътници, докато повече от 100 хиляди пасажери изпробват здравината на нервите си годишно.

Източник: flickr

Тайланд: Тuk Тuk

Тук-тук е най-популярното превозно средство в Тайланд за пътуване в градове и курорти. От тайландски думата " tuk tuk " се превежда като "евтин".

Тук-тук може да изглежда различно в различни градове: понякога това е триколесно превозно средство като в столицата Банкок, понякога това е малко пикапче, например в Патая или Ко Чанг.

Затова в това превозно средство могат да се возят едновременно от двама души до дузина пътници.

Източник: flickr

Филипини: Jeepney

Jeepney е вид обществен транспорт и маршрутно такси във Филипините. В Манила джипните са основният вид такси.

Първоначално това са били американски военни джипове, които са използвани от военните бази на САЩ след изгонването на японската армия след Втората световна война.

Автомобилите са били разглобени, носещата рама на джипа е удължена, за да се увеличи капацитетът на пътниците, след което те отново са обшивани и боядисани. Постепенно това се превърна в една от особеностите на филипинската култура.

Джипнито може да побере до 12 души на всяка пейка, през пиковите часове броят на пътниците може да бъде повече. Някои пътници може да са изправени.

Джипните обикновено носят стоки на покрива; в селските райони дребни добитък и домашни птици; превозът на пътници извън кабината е незаконен, обаче покривът често се използва за превоз на пътници.

Източник: flickr

Нидерландия: Амфибус

В страната на лалетата и каналите силно разпространение са получили т.нар. автобуси - амфибии. Повечето от тях се използват за превоз на туристи, тъй населените места на държавата са разположени в близост до водни басейни.

И амфибусът има неоспорими предимства, защото позволява на туристите, без да излизат от автобуса, да се насладят не само на екскурзоводски тур по улиците, но и на разходка с лодка. А самият амфибус е забележителна атракция.

Източник: flickr

Куба: Коко такси

Най-необичайното такси работи по улиците на Хавана, столицата на Куба. Тук и днес можете да видите велосипедно Coco такси.

Едно такова такси е предназначено за двама пътници и шофьор и всъщност е велосипед с купе.

Този тип такси е най-бавният и "прашен", но е най-подходящ за туристи, които искат да се запознаят с местните атракции.

Източник: flickr

Португалия: Тобоган

Подобно на много известни туристически атракции, разходката с шейни по планински пътища се корени в миналото. През 19-ти век в Мадейра е било необходимост да има такъв вид транспорт, за да се стигне по-бързо от планинското село Монте до Фуншал.

Тобоганът е изтъкан от върбови клонки и облицован с дървени плазове. Тази структура се контролира от двама карейроси- превозвачи от Монте, които ускоряват шейната по планинския път до 48 км в час.

По традиция мъжете са облечени в изцяло бяло, на главите им е сламената шапка на Мадейра, а специални обувки с дебела подметка им позволяват да спират на завоите. Маршрутът е приблизително 2 км и се преминава за около 10 минути.