Институционалните войни изглежда не забелязват редовия българин, който винаги е тяхна жертва. Но затрупани под снега, гражданите трупат гняв. Засега от окопите се надига само гласът им, но утре може да се надигнат и те. Ето и гледната точка на Мирела Иванова от Deutsche Welle.

"МВР и съдиите не спират войната. Куцкова предупреди сегашните управляващи, че не винаги ще са на власт, и могат да се превърнат в жертви на сегашното си поведение и натиск срещу съда." Из новините на в. "Сега"

Ако има война, засега доловимо тътнеща главно в словесни престрелки, между МВР и съдиите, то логично е да се запитаме: на чия страна са гражданите? Подкрепят ли изобщо една от двете позиции, или тайно симпатизират някому, или явно ненавиждат и двете съсловия, тъй като се чувстват централно измамени и предадени?

Ако има война, то тя е, струва ми се, война между решителната непосредственост на министър Цветан Цветанов и неговия отбор и перфидното йезуитство на самоукрепилата се в професионалната си кастовост съдийско-адвокатско-прокурорска прослойка. Тя се явява с различни говорители, които рядко споделят с нас нещо разбираемо и общодостъпно. Ако има война, то тя в полза или във вреда на обществото е? Нормалното човешко мислене и познание изобличават и отричат войната, защото тя съдържа в себе си разрушението.

Вижда ли се краят на въпросите?

Толкова ерозирали и прогнили ли са двете системи, капителни колони на държавността, та се налага един здрав, яростен сблъсък помежду им да ги събори до основи и препострои отначало? Дотам ли се е стигнало? Всъщност, на мислещия българин изобщо не му се мисли докъде  се е стигнало. И не само от меверейско-съдебния фронт, а от всички фронтове извира отчаянието.

Знаков е случаят с родителите на масово и мистериозно изчезнали преди 12 години в Добрич млади хора. Името на заловен заради съучастие в аферата "Наглите" полицай изведнъж им се явява като спасителна сламка - при това с едничката цел да научат нещичко за изгубените си деца. Веднага създават комитет, който се обръща лично към премиера Борисов, припламва надеждата им, връщат се силите им да приемат каквато и да било истина, само не и да продължат да живеят в трагичната и тягостна неяснота.

Гняв, безнадеждност и сняг

Гласът на хората от Добрич отеква като единачески вой на изгубилия се в пустошта на собствената си държава български гражданин. Той едновременно не може, но и може да бъде заменен от други гласове - на недочакалите правосъдие бедни хорица, на пренебрегнатите и унизени учени, на театралите и кинодейците, на децата, които намразиха училището, защото няма нищо общо с мечтите им, на учителите, които намразиха децата, защото системата на безумни реформи ги смачка и унизи, на обрулените пенсионери, на прогонените професионалисти...

Списъкът с жертвите на всички български институционални, партийни, съсловни и прочие войни може да бъде продължен и от сегашното правителство, достатъчно е да се приеме закона за генно-модифицираните организми, да се замаже положението със заменките на гори и да се направят още няколко погрешни стъпки. А не е трудно, когато на всички ни се насъбере толкова много гняв, безнадеждност и сняг.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo