"Лудогорец доведе "Реал"", извежда на първа страница в. "Стандарт"
"Лудогорец" доведе в България кралете на европейския футбол. Жребият за Шампионската лига прати в групата на родните "орли" сегашния носител на трофея "Реал" (Мадрид), който десет пъти е ставал номер 1 в Европа. В София идва и британският колос "Ливърпул", пет пъти ликувал като европейски първенец. Швейцарският "Базел" е третият тим, срещу който ще се изправи родният шампион. Така българските фенове имат шанса да видят на живо суперзвездите Кристиано Роналдо, Гарет Бейл, Стивън Джерард и Балотели. "Лудогорец" стигна до Лигата на богатите след драматична победа срещу "Стяуа" след дузпи. Герой на мача стана румънският защитник Моци, който застана на вратата. Той вкара една и спаси две дузпи, хвърляйки в еуфория цяла България.
Отбори с общо 15 титли на Европа идват в София благодарение на "Лудогорец"! Жребият прати българите в една група на Шампионската лига заедно с "Реал", "Ливърпул" и "Базел". Легендата на "Белия балет" Пако Хенто изтегли "орлите" в дебютния им сезон в най-комерсиалния турнир. Организаторите от УЕФА специално поздравиха "Лудогорец" като дебютант в Шампионската лига. Представителите на жребия в Монако Ангел Петричев и Александър Александров нямаше как да не се чувстват приятно. До тях седнаха десетки от най-големите звезди на футбола.
Прочети още от в. "Стандарт"

"България е 24-та в ЕС по усвояване на европейски пари" е водещo заглавиe на в. "Сега"
България трайно се представя зле в усвояването на европейските средства. По разплатени пари страната ни е едва на 24-то място от 28-те членки на Европейския съюз. Това сочи статистика за програмния период 2007-2013 г., представена вчера от вицепремиера по еврофондовете Илияна Цанова. По този показател сме равни с Италия, а след нас остават само Словакия, Румъния и Хърватска.

Данните са притеснителни, тъй като близо 3/4 от публичните инвестиции в България идват именно от европейските фондове. Делът на тези пари е 72%, останалото са бюджетни средства. Така, при намалелите и частни, и държавни инвестиции, вместо да бъде безупречна в спазването на процедурите, България не може да усвои полагаемите й се еврофондове. На европари най-малко разчитат най-развитите икономики. В Германия процентът им в публичните разходи е едва 4, в Белгия, Швеция и Австрия по 2, в Ирландия, Холандия и Дания е 1, а в Люксембург - 0.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Следим през смартфона за тапи на пътя" четем на първа страница във в. "Монитор"
От догодина ще можем да следим през смартфоните си къде по пътищата в страната има задръствания. Това ще стане възможно с пускането на третия етап от автоматизираната система за следене на трафика, съобщи за „Монитор" Николина Чапанова, директор в АПИ.
„Единият елемент от нея ще бъде софтуерно приложение за модерни мобилни телефони, което ще дава информация за пътищата", поясни Чапанова. „Друг
елемент от бъдещата интелигентна система
ще са променливите пътни знаци (светлинните табла), които отдавна са въведени в Европа", добави експертът.
Проектът за обща интелигентна информационна система, обхващаща всички автоматични броячи, монтирани по българските пътища, ще бъде реализиран с пари по ОП „Техническа помощ". АПИ вече е одобрена за бенефициент по програмата.
„Преди него догодина ще трябва да бъде завършен и вторият етап, който предвижда монтирането на 100 автоматични брояча по първокласните пътища и аутобаните, като ще се използват пари от оперативна програма „Транспорт" (ОПТ), уточни Чапанова.
Вчера пътната агенция обяви пускането на първите 120 автоматични брояча на трафика, монтирани на различни места по най-натоварените второкласни и третокласни пътища на страната.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Ако сме евтини на осигуровките, да не чакаме германски пенсии и здравеопазване", пише в. „24 часа"
Няма начин проблемите с публичните услуги да се решат само с ръст в икономиката
Бурни реакции предизвикаха наскоро излезли изчисления на НОИ за допълнителното увеличение на социалните осигуровки, което би компенсирало дефицита в системата. Тези разчети са реалистични и съвпадат с други предишни оценки. Друг е въпросът как да стане това - дали плавно, или изведнъж и в кои фондове на социалноосигурителната система да постъпват увеличенията.
Естествено, винаги от общи икономически съображения може да се каже, че увеличението на осигуровките ще доведе до повече сива икономика (в България тя и при ниски осигуровки не е никак малка), до загуба на работни места, съкращения и т.н.
Но тези, които винаги с готовност изразяват тези си опасения пропускат да изкажат загриженост за устойчивостта на пенсионната система, адекватността на пенсиите и нормалното финансиране на публичните услуги тогава, когато се намаляват данъци и осигуровки. Не предлагат и никаква сериозна алтернатива. По тази логика, ако изобщо нямаше данъци и осигуровки, щяхме да имаме перфектната икономика.
Прочети още от в. „24 часа"

"Двама от ДКЕВР напускат, трети е пред уволнение" е заглавиe от в. "Труд"
Промени в състава на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) все пак ще има. Шефът Боян Боев и комисарят Лилия Младенова подадоха оставки вчера. Друг комисар - Еленко Божков, е пред уволнение. Оттеглянето на тримата беше поискано в сряда от служебния кабинет.
В четвъртък сутринта с декларация до медиите тримата отказаха да дадат оставки. В своя защита обясниха, че комисията е проверила ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго про" и е открила нарушения.
Освен това само половината от 2,9 млрд. лв. дългове на НЕК зависели от регулатора. Комисарите направили проверки на зелени централи и търговци на ток, въвели балансиращ пазар на ток, разделили НЕК и ЕСО, не включили в цената на тока разходите по АЕЦ "Белене" и "Цанков камък".
Прочети още от в. "Труд"

"България може да загуби близо 400 млн. лв. еврофондове", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
2014 г. най-вероятно ще стане годината, в която България ще загуби най-много средства от европейските фондове. Това стана ясно от числата, изнесени на специална пресконференция на министъра на еврофондовете Илияна Цанова и представители на ресорните министерства, управляващи европейски пари. По оценка на служебното правителство, рискови до края на тази година са над 193.7 млн. евро, които ако не бъдат усвоени, ще се превърнат в най-голямата годишна загуба на евросредства досега. Но дори и тази прогноза може да се окаже оптимистична, тъй като досега е разплатена едва около 1/3 от планирания годишен бюджет. Най-проблемни са спрените програми "Околна среда" и "Регионално развитие", както и "стремглаво изоставащата" програма за развитие на селските райони.

В последните три години България губи пари от европейските фондове. През 2011 г. те бяха за 39 млн. евро, през 2012- за 57 млн. евро, а през миналата- за над 62 млн. евро.
По европейските програми до края на годината трябва да бъдат изплатени общо 1.333 млрд. евро, като данните към 15 август показват, че изпълнението е едва на една трета. Вчера пред журналисти вицепремиерът по управление на средствата от ЕС Илияна Цанова обяви, че към момента рискови са 193.7 млн. евро. На фона на оставащите над 880 млн. евро за разплащане през останалите четири месеца до края на годината обаче, рискът от неизпълнение изглежда подценен.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Служебни министри заговориха за вдигане на осигуровките", пише в. "Сега"
Без реално да имат правомощия за промяна на осигурителната система, служебните министри на труда и на здравеопазването заговориха по едно и също време за увеличаване на осигуровките. Мотивите на здравния министър Мирослав Ненков и на вицепремиера по социална политика Йордан Христосков са, че с по-високите вноски ще се реши проблемът с хроничния дефицит в двата сектора. Докато Ненков обаче все пак говори и за по-строг контрол на разходите на здравната каса, то Христосков не споменава нищо за реформи в пробойните в пенсионната система - ранното пенсиониране и инвалидните пенсии.
Пред бТВ вчера Христосков допусна, че осигуровките за пенсия и за безработица може да се увеличат с 1-2% от 2015 г. Според разчетите на НОИ осигуровките ни трябва да се вдигнат със 7.3%, за да се балансират приходите и разходите в бюджета на общественото осигуряване. Разчетите са правени преди служебния кабинет, но пак се завъртяха заради консултативния съвет по оптимизиране на осигурителната система, който възобнови работа.
Прочети още от в. "Сега"

"Защо Европа се страхува от Балканите" пише в. „Труд"
Европейски политици и мениджъри редовно предупреждават за опасността от "балканизация". Но какво му е толкова кривото на балканския регион? Прeдубеден или реален е страхът на Европа от "балканизация"? Отговор на тези въпроси търси редакционен материал на "Дойче веле".
Ако перифразираме Комунистическия манифест от 1848 година, можем да кажем, че "един призрак броди из Европа - призракът на Балканите". През месец март германската Бундесбанк предупреди за опасността от "балканизация" при глобалното финансово регулиране. Президентът на германското сдружение за външна търговия Антон Бьорнер описва последиците от евентуалния отказ от еврото по следния начин: "Накрая ще настъпи балканизация и маргинализиране на Европа". Бившият шеф на Гугъл Ерик Шмид пък предупреди за опасността от "балаканизация на интернет". Бившият (германски, бел. ред.) външен министър Йошка Фишер писа преди време в "Зюддойче Цайтунг", че "Близкият изток може да се превърне в Балканите на 21-и век. А бившият британски външен министър и генерален секретар на НАТО лорд Джордж Робертсън отбеляза във "Вашингтон пост", че "откъсването на Шотландия може да доведе до ребалканизация в Европа".
Но какво им е толкова лошото на Балканите? Какви са тези Балкани и къде се намират?
Прочети още от в. „Труд"

„Държавни спортни имоти са раздадени неизгодно на сбогуване", пише в. "Капитал Daily"
Няколко дългосрочни договора за ползване на спортни обекти и на един плаж, и то със смущаващи условия, е подписало предишното ръководство на държавната фирма "Академика 2011", става ясно от информация, с която разполага "Кaпитал Daily". Миналата седмица бордът на директорите беше подменен от служебния спортен министър Евгения Раданова заради процедурата за реконструкция на Зимния дворец. Сега се оказа, че в последния момент мениджмънтът е раздавал и игрища и кортове.
Новото ръководство на "Академика 2011", което се води от изпълнителния директор отпреди правителството "Орешарски" Борис Тодоров, е открило, че плажът между Равда и Несебър се преотдава на "Лили спорт 74". Създадената в края на 2013 г. фирма с уставен капитал 2 лева е подписала на 23 юли четиригодишен договор, по силата на който от 1 октомври "Академика" й възлага управлението на плажа срещу потъналия кораб "Аурелия". Компанията е собственост на Лили Василева Иванова, която няма друг бизнес.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Чужденци вдигат 11 нови винарни у нас", четем във в. "Монитор"
В момента с чужди инвестиции у нас се изграждат 11 нови винарски предприятия, някои от тях дори имат собствени масиви, съобщи изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за лозата и виното Красимир Коев. Чужденците вдигат новите мощности предимно в Южна България - Мелник, Петрич, Карабунар, Бургас, Харманли и Любимец, вложения се правят също така в Русенска и Шуменска област. Една от причините за големия интерес са високите европейски субсидии, които получават инвеститорите в този бранш. Става дума за до 75% европейско подпомагане, а останалите средства са самоучастие.
Евтината работна ръка също не е за пренебрегване според експерта.
Инвеститорите налагат в лозята ни да се отглеждат нови сортове грозде, които са по-устойчиви на болести и засушаване, освен това дават по-високи добиви, които достигат до 2,5 тона от декар. За сравнение от декар със сорт „Каберне" се прибират между 500 и 800 кг. грозде.
През тази година реколтата е значително по-слаба от обичайното, но картината не е апокалиптична, смята инж. Коев. Големите винарски предприятия, които имат собствени масиви и се грижат денонощно за тях, са успели да запазят продукцията си, защото са пръскали след всеки дъжд, но проблемът е при дребните стопани. Изключително големи поражения има в Благоевградска област, както и в района на Монтана, Видин, Търговище, Русе и Силистра.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Гърция излиза по-силна от кризата", пише в. „24 часа"
Послание, че Гърция излиза от кризата със стабилни темпове, изпрати премиерът Андонис Самарас. Страната е била поставена пред жестоки изпитания през изминалите години, но е излязла с кураж да се бори и поправи, отбеляза той.
Според премиера Гърция излиза от стагнацията и навлиза в една нова епоха без дефицит и с конкурентоспособност. "Страната ни остана под европейския чадър в момент, когато някои твърдяха, че оставането ни в еврозоната е едва ли не фетиш", допълни Андонис Самарас.
Какво се случи в Гърция?
Неочаквано през 2009 година икономическо цунами залива Гърция. Страната се парализира, хората изпадат в шок. Настроението сред населението е песимистично. Никой вече не вярва в предстоящ подем, така силно прокламиран от правителство и медии.
Положението на обикновените гърци става критично - заплатите падат с 40%, а всеки четвърти остава без работа.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"№1 сме по пилеене на пари за здраве", пише в. "Стандарт"
- Акад. Дамянов, добра ли е здравната ни система, или има нужда от реформа?
- Говорим за здравна реформа от 10 ноември 1989 г. Тя беше маркирана в първите 7-8 години, а по-основна реформа беше направена в годините 1997-2001 и оттам нататък реформираме реформата до ента степен. В резултат на това се получиха аномалии, които трябва да ни накарат да започнем начисто. Здравната реформа по-нататък с кърпежи не може да се регулира. Често се говори, че здравната система не може да фалира, но може да доведе до фалит държавата. Това трябва да накара всяко правителство да погледне на нея сериозно. Целта на реформата беше смяната на собствеността. От тази гледна точка тя изпълни задачата си, но системата се дезорганизира. Трябваше да влязат в действие регулативни норми на пазарни отношения, но те не се получиха. Промени се обаче начинът на мислене на лекарското съсловие, увеличи се комерсиализацията в медицината. Това доведе до ненормални състояния. Затова трябва да се мисли за кардинални промени.

- Сполучлив ли е моделът ни на финансиране?
- Трябваше да изградим хуманна здравна система, която да се грижи и за най-слабите. Това трябваше да стане чрез въвеждането на задължителното здравно осигуряване. Но 23% от българите днес са здравно неосигурени, а само около 3% са доброволно осигурени. Българинът е и сред хората, които дават най-много лични средства за здраве в ЕС. Ние вадим от джоба си за лечение до около 50%. Това не е добре.
Прочети още от в. "Стандарт"