В добавка на всичко казано дотук, през последните няколко години световните пазари се отвориха по начин, непознат от първата Световна война досега, съответно инвестиционните банки съзряха възможността да се разраснат в международно отношение. След началото на XX век, когато Америка за пръв път заяви икономическата си сила, активността на световните финансови пазари все по-силно започна да гравитира около американските пазари на акции и бонове. Въвеждането на евро през 1999 и бързият ръст на икономиките в Европа и Азия подмами инвестиционните банкери в друга посока. Делът на комисионните от инвестиционно банкиране започна да нараства много преди регулиращите органи в Америка да се пробудят и да започнат да проумяват вредите, които причиняват на американските пазари положенията на закона Sarbanes-Oxley и прочие бюрокрации. За миналата година, по някои оценки, приходите от Европа и Азия за пръв път надхвърлиха тези в Америка (виж таблицата).

Междувременно Лондон се превърна във впечатляващ конкурент на Ню Йорк като глобален финансов център. Майкъл Клейн, босът на корпоративното и инвестиционно банкиране в Citigroup, описва столицата на Британия като Ню Йорк, Чикаго, Хюстън и столицата Вашингтон слети в едно, тъй като Лондон търгува всичките активи на първите три и взема регулативни мерки на момента. Вместо Гринуич, Кънектикът, на хедж-фондовете британската столица е предоставила централния квартал Мейфеър. Още повече, Лондон е разпределителната кутия на Европа, а по-силната икономика на континенталните страни означава и разрастващи се пазари на капитал: обикновено подобно засилване на пазарите означава удвояване на БВП при икономическа експанзия.

Позицията на Лондон като трамплин за нововъзникващите пазари увеличава привлекателността му неимоверно. Между Америка и Европа, тези двете могат все още да носят четири пети от приходите на Лондон от инвестиционно банкиране, но комисионните нарастват най-бързо от развиващия се свят. Това потвърждават компании като руския енергиен левиатан Газпром и последно листваната Индустриална и търговска банка на Китай, за които две предприятия Клейн допуска, че са съвместими по размер със Citigroup. Той отбелязва, че от 1000-те най-важни клиенти на Citigroup, 140 са от нововъзникващите пазари. Преди 15 години броят им бе едва 40. Русия и Китай са сред най-големите IPO пазари в света. А много развиващи се страни се стараят да заздравят националните си капиталови пазари, което значи, че най-големите световни инвестиционни банки - като Сити - се надяват да разгърнат широки фронтове там: да дадат търговски платформи на 1000 души, а не на 25.

Като се отчете нарастващата сложност на пазарите, как инвестиционните банки съумяват да управляват увеличаващите се рискове, пред които се изправят? Много неща трябва да се направят в тази връзка, започвайки от изнамиране на достатъчно мозъчни кутии, които могат да се справят със забърканите активи, които се създават за измерване корелациите между инструментите, предназначени за разпръскване на риска, но които могат да имат обратен ефект ако ликвидността започне да пресъхва. Нежно се напомня, че трудно ще мине седмица, без регулиращите органи в света да не окажат натиск върху финансовата индустрия да подобри техниките за управление на риска - но пък регулаторите оказват много по-малко внимание докъде изобщо може да се стигне с риска.

Самите инвестиционни банкери имат пространни интереси фирмите им да не излизат на светло. Счита се, че най-големите банки инвестират стотици милиони долари всяка година в технологии, които измерват риска и след това да ги изпитват. По един удобен начин регулаторите, които изследват отблизо рисковият капитал на банките, твърдят, че никога преди той не е бил толкова премерен. Но капиталът е само една от укрепителните линии. Способността на банката да се справи с кризи на ликвидността  и кредитни кризи е по-трудна за разкриване.

Финансовите пазари отправят смесени послания за доверието на инвеститорите в институциите като такива. Цените на акциите на инвестиционните банки изглежда отразяват вярването, че активите им ще бъдат пазени, вместо стабилността на приходите. Както посочва Дейвид Виниар, главният финансов ръководител на Goldman Sachs (фирма, чийто апетит към риска не е най-малкият възможен), в 18 от последните 21 години приходите са нараствали, но затова пък приходите по тримесечия са били по-променливи: „Това е бизнес на ръста и с времето няма да стане по-стабилен".

Сърцевина на бизнеса на инвестиционното банкиране е да се поема риск и рискът да се управлява. Банкерите вярват, че поемането на риск е начинът, по който тяхната индустрия подкрепя предприемачеството и следователно и икономическият ръст. Проблемът е в това, че новите рискове се изпробват винаги преди да има добри начини те да се измерват.

В края на краищата, бизнес и кредитните цикли сочат тенденция да разкриват кои рискове са прекомерни - каквото и да си мислят младите трейдъри, далеч от това бизнес циклите да са мъртви. Ричард Портс, професор по икономика в London Business School, си спомня първите дебати за края на циклите още през 1969. Професорът е открил коментар на Леон Фрейзър, американски банкер, който след краха на 1929 година се е убедил, че циклите подем-криза ще бъдат винаги с нас. Ето ги и крилатите думи на Фрейзър: "По-добре да си теглил заем и да си загубил, вместо никога да не си взимал кредит".