„Бай Мангал със 128 фирми", четем от първа страница на „Стандарт"
Трима голи като пушки роми дължат на хазната 150 млн. лв. На тяхно име са прехвърлени над 128 фирми с огромни борчове към бюджета. Това показва черният списък на длъжниците към данъчните в интернет.

От триото "Бай Мангал" шампион по фирми е Станислав И. Н. На негово име се водят 54 дружества. 12 от тях дължат на хазната над 37 млн. лв. Тепърва ще се уточнява какво е финансовото състояние на останалите му фирми. Данаил А. В. пък е с най-голям борч. Той има 49 дружества, 29 от тях са натрупали над 68 млн. лв. задължения. Третият ром - Радослав И. Н., държи 25 компании, като 14 от тях висят с над 45 млн. лв. Схемата за укриване на данъци чрез прехвърляне на фирми на клошари и бедняци се превръща в епидемия. Затова "Стандарт" предложи да се въведе затвор за тарикатите, които точат хазната чрез умишлен фалит.
Още от статията на „Стандарт"

„НАП ще прибира между 25 и 50% от плащанията в брой над 5000 лв.", информира от първата си страница „Сега"
Драконовски глоби за плащания в брой над 5000 лв. ще въведат управляващите. Ако фирма плати кеш сума над тавана, 50% от размера й ще бъде прибран от данъчните под формата на глоба. За физически лица наказанието е по-малко - 25% от средствата.

Ако в рамките на 1 година нарушителят бъде уличен повторно в нарушение, данъчните ще му отнемат 50% от стойността на направеното плащане, ако е физическо лице, или цялата сума, ако е фирма.

Това предвижда новият Закон за ограничаване на плащанията в брой, който бе приет на първо четене от бюджетната комисия в парламента.

Целта на промените, предложени от Националната агенция за приходите и подкрепени от депутатите, е да се преодолее проблемът с наличието на огромни парични потоци, които не се отчитат в първични счетоводни документи, става ясно от мотивите към проекта. В момента, за да ползват данъчен кредит по ДДС например, фирми измамници отчитат фиктивни сделки, като твърдят, че паричните плащания по тях са направени в брой. Според промените, ако в такъв случай няма документ от банка или от дружество за платежни услуги за направените преводи по сделките с ден и час, те няма да се признават от данъчните, а и 50% от сумата ще бъде отнета като глоба. Така се очаква да се ограничи източването на ДДС. Същото важи и за куп фиктивни сделки, с които "бедняци" с яхти и палати оправдават доходите си. Ако например 25-годишен младеж трябва да обясни пред данъчните с какви пари си е купил самолет, трудно ще докаже, че парите му са дошли от заеми от приятели, ако няма бележка, че те са минали през банката.
Още от статията на „Сега"

„Само 20% от фирмите дават пари за наука", съобщава от първата си страница „Класа"
Само 20% от средните и големите български фирми са склонни да отделят пари за наука. Това сочи проучване на „Алфа рисърч", представено вчера на икономическия форум „Бизнесът и българската наука" в грандхотел „София". То е проведено в периода 1-16 ноември сред 106 средни и големи фирми у нас.

„Около 80% от фирмите не биха отделили инвестиции в науката", каза Боряна Димитрова, управител на „Алфа рисърч". Тя добави, че останалите 20% от компаниите, които са склонни да отделят пари за наука, половината биха заделили сума до 25 хил. лева. Според проучването около 3,6% от фирмите имат желание да инвестират сума между 25 хил. и 100 хил. лева, а над 100 хил. лева са склонни да отделят около 7,5%. Димитрова обясни още, че над половината от родните компании не са сътрудничили по никакъв начин с научни или образователни институции, а от останалите всяка пета фирма си е взаимодействала с науката, като е привлякла български учени за експерти. За разработки в научни институции са инвестирали средства 13% от представителите на бизнеса, а с 2% по-малко (11%) са използвали научните разработки на практика.
Още от статията на „Класа"

„Петилетни планове за съкращения в железниците", съобщава от първата си страница „Дневник"
Около 7700 от 27 700-те железничари ще бъдат съкратени като част от поредните програми за реформи в сектора. Въпреки че реалните приходи на "Български държавни железници" и на Национална компания "Железопътна инфраструктура" вече не стигат за издръжката на персонала, свиването му ще се точи през цялата петилетната програма за реформа на БДЖ и в продължение на шестгодишния план на НКЖИ.

Компанията превозвач ще намалява служителите си основно чрез пенсиониране и закриване на щатове при напускане. Собственикът на жп инфраструктурата първо ще инвестира в автоматизирани системи за управление на движението и след като отпадне необходимостта от ръчен труд, ще съкрати станалите ненужни работници.

Анализът на отчетите на дружествата за деветмесечието показва, че реалните приходи на НКЖИ (без държавната субсидия) не стигат за заплати за персонала, а в БДЖ общите приходи са по-малко от разходите за заплати, осигуровки и външни услуги. Съкращенията в двете дружества са по искане на Световната банка, за да отпусне заем от 710 млн. лв. за компаниите.
Още от статията на „Дневник"

„Спецотдел към НАП съветва богатите", информира от първата си страница „Монитор"
Специализирано звено в Националната агенция по приходите ще помага на богатите българи, съобщи за „Монитор" шефът на НАП Красимир Стефанов. Идеята е данъчните да са в помощ на милионерите и да ги консултират кога и колко налози дължат на хазната. Така ще се облекчи работата на агенцията, а и ще се подобри данъчната дисциплина на богаташите, които своевременно ще декларират и внасят задълженията си към държавата. Освен това звеното ще изпълнява и консултантска дейност, която ще е в помощ на тузарите.

Данъчните ще обясняват на милионерите какви законови опции имат за намаляване на дължимите налози и така ще се внасят повече пари в хазната. Един от вариантите е богаташите да дарят част от печалбата си за фонда за лечение на деца в чужбина и така да платят данъци върху по-малко приходи.

Красимир Стефанов обясни още, че за изграждането на това звено работата започва  още днес. Той разказа, че чул идеята от свой колега в Англия, където имало подобно по-специално отношение към богатите. По думите му в звеното трябва да влязат най-подготвените кадри на агенцията. Повече подробности по идеята Стефанов не даде, но няколко пъти повтори, че НАП не счита богатите в България за престъпници, но призова те да не хитруват пред държавата и да си плащат данъците.

Като резултат от всички проверки, които данъчните направиха на луксозни имоти, коли, футболисти, фолкзвезди и т.н., Стефанов отчете, че през юли и август по време на кризата са вдигнали базата за облагане с данъци приблизително с 2 млрд. лв.
Още от статията на „Монитор"

„Кой ще спасява европейците?" е заглавието на седмичния коментар в „Сега" на д-п по икономика Емил Хърсев
Когато гръмна гръцкият финансов балон, стара Европа имаше два пътя за реакция: да обвини съседите балканци във всички земни грехове или да търси много по-дълбоко корена на провала. Верни на инстинкта си на шоуполитици, лидерите на съюза заеха познатата мисионерска поза и решиха да се изявят като обвинители, а не като мислители. На повърхността лесно се прокарва демаркационна линия, видима за домашните избиратели: онези, лошите балканци, са лъгали, крали, лапали; но ние тук, добрите, честните, нямаме техните проблеми.

Исландския фалит Европа просто прозяпа. Банките на ледената държавица буквално се стопиха, а с тях и парите на цял милион европейски спестители. Само чудният банков продукт Icesave ("ледено спестовно") завлече към 400 хил. британци с 5 млрд. евро и 125 хил. холандци с 1.7 млрд. евро. Общата загуба на европейските спестители надхвърля 10 млрд. евро, изпарили се предимно от джоба на частни лица - избиратели. Те до един са бесни на своите собствени политици, които трябвало да бдят над парите им.

Затова още преди да се взриви келтската финансова мечта и всеки да разбере, че ирландското чудо си е било от доста време едно инвестиционно казино, силните в Европа поеха пак лесния път. Ирландският кабинет бе изнуден да приеме насилственото евроспасение.

Срещу 85 млрд. евро назаем еврогрупата спазари ирландска правителствена гаранция за вложенията в ирландските банки, т.е. че избирателят от стара Европа няма да плаща келтския банкрут.
Още от статията на „Сега"

„АЕЦ "Белене" се оскъпи с 64% за четири години", изчисли „Дневник"
Русия постави ултиматум за цената на АЕЦ "Белене" - строителството ще струва не по-малко от 6.4 млрд. евро, или 64% оскъпяване спрямо цената (3.9 млрд. евро), с която "Атомстройекспорт" спечели договора за централата в края на 2006 г.

Освен това поиска да влезе като акционер минимум с блокиращ пакет в централата, с 30-40%, и отново заплаши с неустойки при спиране на проекта. Поредната оферта беше отправена от генералния директор на "Росатом" Сергей Кириенко пред български журналисти в края на седмицата.
Руският ултиматум
На брифинг за медиите шефът на руската държавна компания, чиято дъщерна фирма е "Атомстройекспорт", заяви, че към днешна дата цената на централата е 6.7 млрд. евро, сметната по формулата за ескалация, също залегнала в споразумението преди четири години. Отстъпката, която компанията е склонна да направи, е с максимум 300 млн. евро.

"През последната година между Националната електрическа компания (НЕК), българското правителство и нас се провеждат сложни преговори. Най-тежкото изискване на вашия министър-председател Бойко Борисов беше да се съгласим на твърда цена. Честно казано, ние не работим така и в Русия", каза Кириенко.

Преди две седмици, при посещението на руския премиер Владимир Путин в България стана ясно, че Русия предлага цена от 6.7 млрд. евро, а според икономическия министър Трайчо Трайков тя не трябва да надвишава 5 млрд. евро. Пред медиите Кириенко определи исканата от София цена като....., защото Русия ще трябва да поеме целия инфлационен риск, включително разплащането с партньорите "Сименс" и "Арева" и българските подизпълнители.

"Дълго мислихме и най-накрая се съгласихме - въпреки всичко не сме готови да правим АЕЦ "Белене" на всяка цена. Готови сме да я построим с по-малка рентабилност, но не на загуба", каза шефът на "Росатом" и допълни, че управляваната от него компания не е благотворително дружество, въпреки че българският проект е във висока степен на готовност.
Още от статията на „Дневник"

„Икономическото министерство пак готви ударна приватизация", информира „Сега"
Ударна приватизация догодина, от която в хазната трябва да влязат 450 млн. лв., готви икономическото министерство. За пореден път за раздържавяване са нарочени едни и същи държавни фирми - "Монтажи", Вазовските машиностроителни заводи в Сопот, неизменният заподозрян "Булгартабак" и държавният дял в Е.ОН. Това обяви вчера пред БНР икономическият министър Трайчо Трайков.

Същите фирми трябваше да се продадат още т.г., като от това в хазната трябваше да влязат 201 млн. лв. До раздържавяване обаче така и не се стигна, а постъпленията от приватизация за първото полугодие са едва 14.25 лв.

"Този път приватизацията на "Булгартабак" ще стане!", зарече се вчера Трайков. Още през февруари т.г. за консултант по продажбата бе избрана "Ситигруп глобал маркетс лимитид", като за работата си компанията трябва да получи 1 млн. евро плюс 1.6% от цената при успешна сделка. Тогава икономическият министър обяви, че според прогнозите държавата ще получи от сделката към 100 млн. евро.

През май т.г. Трайков каза, че държавата ще пусне на фондовата борса и 33-процентния си дял в "E.ON България", като от това трябваше да прибере още 100 млн. евро. Въпреки че сделката трябваше да стане до 3-5 месеца, тя още не е факт. През септември т.г. пък при визитата си в САЩ Трайчо Трайков покани "Бойнг" да се включи в приватизацията на ВМЗ-Сопот. До края на т.г. министърът обещаваше продажба и на държавната строителна фирма "Монтажи", но и тя се бави.
Още от статията на „Сега"

„Шпиони плъзнаха из хипермаркетите", разкрива „Монитор"
Търговски шпиони обикалят хипермаркети от веригите на конкуренти и следят ценовата политика, за да могат работодателите им да реагират с по-ниски цени, установи наблюдение на "Монитор". Репортер на вестника попадна на две групи "шпиони" в един от магазините на "Кауфланд" във Варна. В първия случай двама младежи с листчета обикаляха щандовете с основните хранителни продукти и описваха промоциите и цените. Гъбите можем да ги свалим до 3,20, на лука ще му пуснем 10 стотинки надолу, уточняваха помежду си шпионите, а след малко   звъннаха на някого и издиктуваха наличните цени. Имената на стоките не се споменаваха, а вървеше само низ от цени вероятно подредени по предварително подготвен списък, който се намира у двете страни. Буквално минути по-късно репортер се сблъска с друг "агент", който с хендсфри също щъкаше край рафтовете. Картинката беше смешна, защото този младеж си говореше сам: "Краставиците са по 99 стотинки, има моркови по 35 стотинки, поркотали по 99." Тъй като не приличаше на психичноболен, целите на монолога му по-скоро не оставяха съмнения, че предава цени до неизвестен получател в реално време.

Охраната и служителите ни са предупредени в подобни случаи да помолят "шпионите" да напуснат магазина а ако веднъж ги засечем, посещенията им в нашия магазин вече са нежелателни, разказа пред "Монитор" управителка на супермаркет в Шумен. Стигало се и до конфузи.
Още от статията на „Монитор"

„Опасно е без присъда да се конфискува имот", казва в интервю за „Стандарт" Георги Колев, председател на Върховния административен съд
Г-н Колев, току-що излезе съобщение на Върховния  административен съд, според което делото за конфликт на интереси за хонорара на  Ахмед Доган от 1,5 млн. лв. е насрочено за януари. Тричленният състав на ВАС не  откри конфликт на интереси. Дали петчленният ще промени решението?
- Коментар по конкретно висящо дело не мога да си позволя, но  съм убеден, че съдиите в петчленния състав ще постановят решение, което се  базира изцяло на закона.

Предвид личността на Доган - имате ли информация за натиск  върху съдиите?
- Нямам данни за натиск. Нито един от тях не е споменавал за  подобно нещо.

През миналата седмица покрай делото срещу бившия военен  министър Николай Цонев стана актуален и въпросът с публичността на специалните  разузнавателни средства. Те бяха показани в съдебната зала. Според вас редно ли  е да се разсекретяват СРС-та на съдебен процес?
- В крайна сметка до съдебната фаза те са изпълнили своето  предназначение и няма пречка да бъдат разсекретени. Изключение може да има,  когато се използват агенти под прикритие. Тогава задължително СРС-тата трябва да  останат секретни, тъй като рискуваме този човек да бъде изложен на  опасност.

Името на Никола Филчев бе намесено в делото за убийството на  ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Вие сте работили по негово време.  Кажете, нормално ли е главен прокурор да се занимава с мокри поръчки?
- За мен принципно главният прокурор е институция. Така зададен  въпросът - несериозно е, до степен немислимо. Асоциирането на институцията  главен прокурор само и единствено с Филчев е неуместно. Когато обаче се касае за  конкретно лице, заемало такава длъжност и за него са налице сериозни данни за  извършени такива деяния, това вече звучи повече от плашещо. В случай, че се  стигне до събиране на достатъчно доказателства и ако това е възможно с оглед на  изминалото време и респективно до повдигане на обвинения за такива престъпления,  а и впоследствие до осъдителна присъда, тогава всички ние трябва да си направим  задълбочен анализ на това какви са били обстоятелствата и предпоставките, както  и кои са били силите, спомогнали избора на такъв човек.

Вие сте първият съдия, който пое делото за убийството на  ямболската адвокатка и го разсекрети. Защо това дело толкова много се бави във  времето?
- Имаше обективни фактори за забавянето му. Близките на  пострадалите искат максимално бързо да бъде приключено.

Защо точно днес отново става актуален въпросът за  евентуалното участие на Филчев в убийството на адвокатката!? Смятате ли, че  истината около мистериозното престъпление най-сетне ще излезе наяве?
- Искрено се надявам това да се случи. Днес имаме съвсем  различна политическа ситуация и очевидно е налице волята всичко да бъде  проверено.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Цената на АЕЦ "Белене" може да бъде намалена значително", казва в интервю за „Класа" Костадин Димитров, изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй"
Г-н Димитров, приключиха ли успешно вече всички ремонти в АЕЦ „Козлодуй"? Готова ли е централата за зимата и по-голямото потребление на ток у нас?
- Да, плановите ремонти на блоковете приключиха успешно. V блок на централата беше спрян за ремонт през април и бе пуснат на 12 юни. VI блок беше спрян на 18 септември и започна отново да работи на 5 ноември. При него проблемите с чохлите (вид тръби, разположени над реактора, които са част от системата за безопасност) станаха ясни, но те вече са отстранени с намесата на българското правителство и на премиера Бойко Борисов. Така нещата бяха бързо отрегулирани и всичко си дойде на място. Блокът в момента работи нормално и нямаме притеснения за него.

Каква беше причината за инцидента и вече имате ли изготвен доклад за проблема?
- Все още очакваме окончателния анализ на експертната комисия за разследване на причините за появата на дефектите. За осигуряване на независима експертиза и пълен анализ в работата й, освен експерти от централата и от главния конструктор на "Хидропрес", са привлечени и специалисти от българския Институт по металознание. Нашето предположение е свързано с конструктивен проблем в кристалната структура на материала, от който са изградени чохлите.

Каква беше причината с 20 дни по-късно да се съобщи на обществото за създалата се ситуация?
- Не мога да кажа, че е имало забавяне на информацията, която трябваше да излезе в публичното пространство. Разбирате, че този дефект е открит по време на планов годишен ремонт, когато блокът е спрял и се проверяват всички системи. Трябва да се знае, че с просто око този дефект не се вижда. Той е открит чрез ултразвуков и луминесцентен метод, което е много прецизен начин за откриване на проблеми. Нищо не е забавяно или отлагано във времето, защото няма смисъл от подобно нещо. По-късното пускане на блока в експлоатация можеше да доведе до пропуснати ползи за нас. Не може да се говори и за финансови загуби за централата, защото реакторът ще работи 5 дни повече, за да се изгори горивото.

На поставените нови чохли гаранцията е 36 месеца. Те бяха доставени наистина на символична цена, като се има предвид стойността на материала и работата, която е изпълнена. Руската страна също така плати всички транспортни разходи за оборудването.

Каква е печалбата на АЕЦ „Козлодуй" до момента? Каква част от нея се формира от дейността на дружеството на свободния пазар?
- Към 31 октомври централата има печалба от близо 104 млн. лв. преди облагане с данъци. От работата на дружеството на свободния пазар печалбата е около 102 млн. лв., а останалата част идва от дейността на регулирания пазар и други дейности. От данните се вижда, че над 98% от печалбата на централата идва от свободния пазар. Това е за десетмесечието на тази година. В момента нямаме загуби от регулирания пазар, въпреки че там сме на ръба.

За второто полугодие на 2010 г. АЕЦ „Козлодуй" ще достави на НЕК 4,720 млн. мвтч електроенергия за регулирания пазар, а до края на юни догодина - 5,009 млн. мвтч. Тази квота е определена от енергийния регулатор. Не мога да ви кажа какви количества енергия ще останат за свободния пазар, защото те се променят. Централата продава около 150 мвтч ток на директните ни клиенти, които са сключили договор за доставка. Това са около 7-8 компании, които са големи потребители на енергия. Други количества електроенергия продаваме на търговците на вътрешния пазар и каквото остане, отива за търговците на външните пазари и за НЕК по отделен договор.
Още от интервюто на „Класа"