Наскоро Европейският съюз предложи да се въведе т.нар. синя карта: нещо като американската Green Card, която ще даде на най-талантливите чуждестранни специалисти по света правото да пребивават на територията на Евросъюза.

В САЩ става противното - правилата регулиращи пребиваването на трудовите мигранти стават все по-строги. Това е повод за притеснение на американските компании, пише автор на Handelsblatt.

Много са фирмите, особено в сферата на високите технологии, които се опират главно на имиграцията - тя ги снабдява с висококвалифицирани сътрудници. Ако количеството на тези специалисти се съкрати, промишлеността на САЩ може да изживее негативно въздействие.

И въпреки това американците не са много доволни от наплива на мигранти, особено на нелегални. Според актуално изследване на Pew Research Center, 75% от американците са съгласяват с твърдението „трябва още повече да ограничаваме и контролираме броя на имигрантите"; само 23% са против подобно мнение.

В Европа ситуацията е по-различна - населението на Стария континент застарява.  Експерти са пресметнали, че към 2050 година всеки пенсионер ще има срещу себе си двама трудоспособни граждани. Сега това съотношение е 1:4.

Инициативата на Франко Фратини за синята карта трябва да получи подкрепата на всичките 27 страни от Евросъюза. Механизмът ще заработи не по-рано от 2009.

„Синята карта" ще позволи на чуждестранните специалисти да живеят и да работят в страните на ЕС в течение на две години, а след изтичане на този срок да удължат срока на пребиваване и да се трудят във всяка държава от ЕС. За Европа имиграцията е един от най-важните източници на квалифицирани работници.

Тоест „синята европейска карта" може да доведе до сериозна битка за специалисти между американски и европейски компании. На пазара има определено количество „мозъци". Те ще отидат или при едните, или при другите.

В правителствените и промишлените кръгове на САЩ се засилват притесненията, че ако американското правителство не заработи сериозно по въпроса, може да загуби лидерството си в сферата на IT.

Американски конгресмен твърди, че САЩ винаги са можели да привличат таланти. „Но на нас не ни се удава да задържим тези хора. И то не защото не искат да останат, а защото им пречи бюрократическото разкатаване".

Американските университети привличат чуждестранни студенти от Китай, Индия и други страни. Мнозина от тях получават в САЩ научни степени по математика, информатика, технически науки, а след това остават там да работят. Един от тези емигранти са съоснователят на Google Сергей Брин, получил магистърската си степен в САЩ.

Синята карта може да стане конкурент на американската временна работна виза H-1B. Тази виза позволява на американска компания да наема чуждестранен работник за три години, а след това при желание да продължи срока за още три години. Претендентите за подобна виза трябва да имат бакалавърска степен, а също и опит по специалността.

Обаче подобни визи се отпускат по квоти, които сега са 65 хил. за година. От следващата година Конгресът реши да увеличи броя на работещите по визата H-1B до 85 хил. души.

А на американските корпорации са необходими няколко пъти повече чуждестранни специалисти. Докато Европа се старае да ги привлече към себе си, Сенатът на САЩ въвежда допълнителни бариери. Например през октомври имаше опит заплащането за подаване на „ходатайство" да бъде увеличено от $1.5 хил. до $5 хил. След натиска на корпоративното лоби идеята за трикратно по-високи такси е отхвърлена.

Критици наричат програмата за увеличение на квотите в САШ „амнистия за нелегални имигранти". Но защитниците на идеята отбелязват, че е неправилно всичките имигранти да се поставят под общ знаменател: висококвалифицираните и нелегалите без квалификация.

Все по-силно е мнението, че на специалистите, получили образованието си в САЩ, трябва да се дадат повече възможности да останат и работят в Америка във фундаменталните, техническите и инженерните науки. „Губим хора!" казва ръководителят на Американската асоциация за производство на полупроводници.