До края на лятото ще бъде разкрит целият военен комплекс върху северната част на Трапезица, за който се предполага, че е бил обитаван от първите Асеневци, съобщи ръководителят на разкопките във В. Търново археологът Константин Тотев, предаде Дарик.

Обектът обхваща 2 декара площ, върху която са изградени голямо военно укрепление с 5 крила, две сгради и една църква. На 15-я ден от разкопките е разкрита голяма част от крепостната стена, затваряща целия комплекс, която е дълга 45 метра, каза Константин Тотев.

Той припомни, че обектът е проучван за първи път миналата година, като археолозите се надяват до 15 септември да разкрият напълно целия ансамбъл. За изграждането му е използван бял хоросан, което дава основания да се твърди, че тук се е намирал дворецът на царете Петър, Асен и Калоян.

Само църкви, дворци и крепостни стени са строени с хоросан, а останалите са споявани с кал, коментира още археологът.

Замъкът е изграден в северната част на хълма Трапезица върху отвесен скален език, контролиращ Арбаншкия проход.

Стените на замъка, заемащ няколко декара площ, са необичайно дебели и големи - те са широки 4,5 метра, при обичайна за Средновековието широчина 2,2 метра.

Досега никой не се е наемал да извърши разкопки на това място, поради опасността работещите да се сринат в пропастта. За разкопките Константин Тотев е използвал алпинисти.

Замъкът е сравнително добре запазен. На места височините на крепостните стени са на височина осем метра и се наблюдават от далеч.

Феодалният комплекс на братята Асен и Петър потвърждава мнението, че те са били военно задължени аристократи - трапезити, които срещу пазенето на прохода на пътя Русе - Търново - Хаинбоаз - Константинопол, са се ползвали с известна самостоятелност.

Във вътрешността на резиденцията археолозите разкриват жилищни помещения, складове, казарма за войниците, магазин и една не малка по размери църква, съобщава news.bg.

Въпреки че феодалният замък е много добре запазен, необходимо е да се вземат спешни мерки за консервацията и реставрацията му, тъй като камъните са споени с бял хоросан, който вече е изветрял и някои от тях се ронят, разказа Божидар Димитров.