На снощната среща в Брюксел, финансовите министри от Еврозоната (Еврогрупата) не постигнаха до окончателно споразумение за отпускане на следващия важен спасителен транш от финансовата помощ за Гърция, като успяха само да договорят удължаване с две години (до 2016г.) на срока за изпълнение на заложените цели за свиване на бюджетния дефицит на страната до 2% от БВП и постигане до тогава на т.н. първичен бюджетен излишък (бюджетен баланс без да се включват разходите по обслужване на лихвите на гръцкия дълг) в размер на 4.5% от БВП (вместо досегашните бюджетни цели които трябваше да станат  факт до 2014г.).

Също така Еврогрупата се договори за удължаване с две години и на срок в който държавния гръцки дълг да достигне по-устойчивото ниво от 120% от БВП до 2022г. вместо досегашния краен срок през 2020г.

Но именно удължаването на срок за постигане на устойчиви нива на дълга на Гърция стана "ябълката" на раздора на снощната среща в Брюксел на която присъства и шефът на МВФ - Кристин Лагард. След срещата тя съвсем открито заяви, че МВФ е против това удължаване на срока до 2022г. и продължава да смята, че "подходящата време рамка" за постигане на по-устойчиви нива на дълга на Гърция е 2020г. Лагард отбеляза, че МВФ и Еврозоната "имат напълно различно мнение" именно по срока за намаляването на гръцкия дълг в размер на 120% от БВП. Тя също така посочи, че основните кредитори на Атина ще продължат през следващите дни да проучват "всичките пътища" за понижение на гръцкия дълг визирайки и възможността за обезценка/т.н. haircut на гръцкия дълг притежаван от европейския официален сектор (в т.ч. и гръцките книжа държани от ЕЦБ).

Шефът на Еврогрупата - Юнкер обаче заяви след срещата, че той лично не смята, че официалния сектор притежават гръцки дълги ще се съгласи на отписване на част от стойността на гръцките дългови книжа притежавани от официалните европейски институции в т.ч. и ЕЦБ. "Не смятам, че може да стане факт OSI (участието на официални сектор в отписване/haircut) на гръцкия дълг", заяви той.

Освен тези доста ясно изразени противоречия между Еврозоната и МВФ, на снощната среща на Еврогрупата очаквано не се стигна до споразумение и относно отпускането на жизненоважния транш от финансовата помощ за Гърция в размер на 31.5 млрд.евро, като Юнкер само посочи, че вероятно ще се наложи извънредна среща на финансовите министри от Еврозоната на 20-ти ноември на която да се вземе окончателното решение.

След снощната среща, гръцкият фин.министър Стурнарас заяви, че гръцката страна очаква окончателното подписване и отпускане на транша от 31.5 млрд.евро да стане факт на 26-ти ноември по време на среща на Еврогрупата (или отново в Брюксел, или на телеконферентна среща) след като преди това на 20-ти ноември се проведе извънредна среща на финансовите министри на Еврозоната. Той изрази убеденост, че до тогава ще бъдат изгладени различията сред основните кредитори на Гърция и отново отбеляза, че очаква реалното средства от спасителния транш да влязат в Гърция "до края на ноември или началото на декември".

Основната причина за това поредно забавяне на отпускането на следващия транш от гръцката финансова помощ е все още липсата на ясна оценка и пътища, от където ще дойде необходимото допълнително финансиране на Атина за покриване на „фискалната дупка", която ще се отвори допълнително с оглед отпуснатите две допълнителни години за изпълнение на целите за свиване на бюджетния дефицит на страната. Според представения снощи все още доста непълен доклад на мисията на "Тройката" (инспекторите на ЕК, ЕЦБ и МВФ), това удължаване с две години до 2016г. на времето в което Атина ще трябва да сви своя бюджетен дефицит под европейския лимит в 3% от БВП ще струва допълнително около 15 млрд.евро за периода до 2014г. и още около 17.6 млрд.евро за 2015г. и 2016г., или допълнителна финансова помощ в размер на цели 32.6 млрд.евро.

Въпреки това поредно отлагане на взимането на решение за окончателното отпускане на следващия транш от помощта за Гърция, от Еврогрупата заявиха, че те не виждат риск от изпадане на Гърция в неплатежоспособност/фалит с оглед предстоящия падеж на гръцки дългови книжа (на тримесечните книжа емитирани през август и притежавани в голямата си част от ЕЦБ) за 5 млрд.евро този петък (16-ти ноември).

Дали има или няма риск от изпадане на Гърция в неплатежоспособност още в края на настоящата седмица вероятно ще стане ясно още днес с оглед насрочения извънреден аукцион за нови краткосрочни дългови книжа на Гърция (нови 4 и 13 седмични T-bills) за 5 млрд.евро, като този аукцион има за цел да рефинансира именно гръцкия дълг изтичащ в петък.

Като цяло вчерашната среща на Еврогрупата и разногласията с МВФ се възприеха негативно от финансовите пазари, като днес има нов спад на еврото на forex пазара и ново напрежение/спад на фондовите пазари. EUR/USD падна по-рано днес до ново двумесечно дъно в 1.2673 долара, а EUR/JPY падна към 100.43 йени (точно над 100.42 важното дъно от 09.11.12г.)

Азиатските фондови пазари приключиха своята търговия "на червено", като Nikkei падна с 0.18%, корейския Kospi с 0.59%, Hang Seng загуби 0.94%, а китайският Shanghai Composite пада с цели 1.51%. Европейските фондови фючърси също се намират в спад преди старта на европейските търговия, като фючърсите на FTSE100, DAX и CAC40 са надолу с 0.4%-0.6%.