Най-силните централни банки в света оповестиха край на съкращенията на лихвените нива, а трейдърите приеха това като първата крачка в противоположната посока, пише Bloomberg.

Федералната резервна система на САЩ от септември миналата година до сега седем пъти сваля лихвите до сегашните 2%. Тази седмица обаче погледите на ФЕД се насочиха отново към инфлационната опасност.

Гуверньорът на Bank of England Мервин Кинг трябваше да съобщи, че въпреки възможността едно или две тримесечия да са с отрицателен икономически растеж, в подкрепа на икономиката лихви няма да бъдат сваляни - покачването на цените във Великобритания бележи десет годишен връх.

Най-удобна е позицията на Жан-Клод Трише, лидер на Европейската централна банка. Досега той твърдо държеше на своето, че "от двете злини инфлацията е по-голямата". Сега Трише има вече като аргумент против увеличаването на лихвите и по-бързия от очакваното икономически ръст в Еврозоната. Пазарът всъщност повече не очаква от ЕЦБ охлабване на монетарната политика през тази година.

Според икономист от Deutsche Bank в Лондон, паузата, която са натиснали централните банки, може да се окаже перманентна.

Опасността от инфлация, свързана с рекордно скъпия петрол и храни, става за световната икономика по-сериозна, отколкото скъпия кредит. В крайна сметка вместо да отправят по думите на Мервин Кинг "призиви на морска сирена"  към останалите банки да понижат лихвите си, от ФЕД също могат да решат да повишат своите.

Лихвата във Великобритания сега е 5%, в Канада 3%, в Еврозоната 4%.

По прогнози на Merrill Lynch, глобалната инфлация ще се повиши до 4.7% през тази година, най-бърз темп от 1999. През 2007 г. инфлацията бе 3.4%. Финансист в ABN Amro изтъква, че инфлацията връзва ръцете на централните банки. "Те започват да разбират, че ще трябва да отслабят икономиката, за да държат инфлацията под контрол".

Сега търгуваните на Chicago Board of Trade фючърси определят на 22% възможността федералната фондова лихва в САЩ да бъде повишена до 2.25% по време на заседание през септември.

Президентът на Банката на Сан Франциско каза, че нови лихвени понижения могат да доведат до по-високи инфлационни очаквания и ерозиране на доверието. Бившият председател на ФЕД Пол Волкер направи паралел между сегашното поскъпване и инфлационните тенденции в началото на 1970те.