Местният парламент на Санкт Петербург утвърди окончателната схема на финансирането на знаменитата кула на Газпром. Новият офисен комплекс ще способства за развитието на градския пазар на недвижима собственост, но може да доведе и до изключване на историческата част на града от списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Финансирането на строителството на „Охта центр", по-известен сред народа като Газпром-сити или „Кулата на Газпром", е утвърдено на трето окончателно четене. Според постигнатата схема, 49% от акциите в комплекса ще принадлежат на Санкт Петербург, останалото на „Газпромнефть инвест". Последните ще вложат в проекта 30,6 млрд. рубли, а градът 29,4 млрд. рубли.

Следователно общата сума на инвестициите в проекта за бизнес център ще състави близо 60 млрд. рубли, или $2,3 млрд. по днешен курс. Точната сума отдавна е въпрос на публичен дебат. Първоначално се говореше, че градската управа ще плати на „Газпромнефть инвест" всичките 60 млрд. рубли като субсидия. После се разбра, че това ще противоречи на Бюджетния кодекс. Сегашното решение общо взето представлява компромисен вариант.

В интернет допитване 2 хил. души са отговорили на въпроса „Съгласни ли сте правителството на Петербург да отдели от градския бюджет 60 млрд. рубли за строителството на Газпром сити? "  84% са отвърнали с „не". 16% са били „за", предполагайки, че за тези пари ще получат съвременен бизнес комплекс.

Всъщност администрацията на Санкт Петербург чака от Газпромнефть данъчни постъпления в размер 14 млрд. рубли годишно и следователно вложените в строителството средства ще се изплатят само за две години. Тоест не финансовите аспекти са основната причина да има недоволни от строителството на футуристичната кула. Културните дейци са против.

Небостъргачът на Газпром ще има спираловидна форма и ще се състои от няколко повърхности, изработени от специално стъкло, които ще променят цвета си в зависимост от осветлението. Противниците на строителството му изтъкват, че сграда с височина 400 метра ще наруши историческите очертания на града.

Вече са били провеждани митинги и шествия, изпращани са индивидуални и колективни протестни писма. В частност петербургският съвет за културно наследство единодушно застава против строителството на небостъргача. Съветът е изпратил писмо до ЮНЕСКО, в което се говори за „профанизация на общественото мнение" в Санкт Петербург, което по най-съществен начин може да се отрази на съдбата на уникалния архитектурен ансамбъл от историческия център.

От петербургският съюз на архитектите заявяват да не се допуска строителство на огромен офис до историческия център на града. Същото е мнението на градостроителния съвет: експертните организации не одобряват строителството на Охта центр.

ЮНЕСКО се притича на помощ и съветва градската управа засега да не бърза със строителството, защото архитектурният ансамбъл на града може да бъде поставен под заплаха и ако кулата на Газпром бъде издигната, има достатъчно основания историческата част на Санкт Петербург да бъде изключена от списъка на световното културно наследство. Хоризонтът на Санкт Петербург вече е включен от Световния фонд на паметниците в списъка със 100 обекта на световното наследство, намиращи се под особена опасност.

Бъдещият търговски център ще се намира в Красногвардейски район на Петербург, на крайбрежието на река Охта. Офисите на Газпром и дъщерни структури ще заемат 16% от площта, 35% от площите ще изпълняват обществени функции, останалите 49% са предназначени за бизнес центрове. Ще бъдат построени обекти за инженерна, транспортна и социална инфраструктура, паркинги, търговски и културно-развлекателни комплекси, хотели, фитнес център, закрита пързалка и Музей на историята на първите заселници в Петербург. Според предварителните планове височината на кулата ще е 396 м., в близост до нея ще се построят жилища за мениджърите на Газпромнефть. Очаква се кулата да изникне през 2012 година, а целият комплекс да бъде построен през 2016 година.

През ноември 2006 година по време на представянето на конкурсните проекти за бъдещия бизнес център трима от четири чуждестранни архитекти са излезли от състава на журито, тъй като са решили, че Охта център ще развали външния вид на Петербург.

Но според руската медия Газета.Ru вече никой няма да може да спре проекта. Негативната обществена реакция няма да повлияе на инвеститорите. Широкомащабното строителство ще се отрази положителн на бизнес атмосферата на Петербург и на имиджа на града като цяло. Съществено ще е влиянието и върху пазара на недвижими имоти, като наемите ще се вдигнат както за жилищни, така и за търговски сгради.

„Охта центр" не е единствен проект за голям бизнес център в Санкт Петербург. В момента се водят преговори между администрацията на Петербург и банката ВТБ за търговски център, строителството на който може да започне още през следващата година.