„Отрова по Дунава", четем от първата страница на „Стандарт"
Отровен унгарски коктейл се изсипа в Дунав. Стената на огромно хвостохранилище се скъса и близо милион кубика опасни отпадъци отидоха в реките. Драмата в Западна Унгария взе четири жертви, още 120 са ранени. Страшното обаче предстои. Будапеща обяви бедствено положение заради изгарящата отрова, по-силна от разтопена лава. Дори само прахът от т. нар. червена кал моментално причинява рак на белия дроб при вдишване. Адската смес от силиций, олово, желязо и други тежки метали се носи бавно и неумолимо към България по Дунав.

От екоминистерството обявиха вчера, че токсичната утайка, която е и радиоактивна, може да стигне до родния бряг до седмица.

Надеждата е, докато се носи по Дунав, отровата да се разтвори до безопасни концентрации.
Още по темата от „Стандарт"

„ГЕРБ се уплаши от стачките и вдигна осигурителната вноска с 3%", информира от първата си страница „Сега"
Обсъждането на бюджета за догодина между премиера, социалните партньори и Българския лекарски съюз роди поредица от шокиращи новини. Кабинетът и синдикатите се договориха за 3% скок на осигурителната вноска от 1 януари 2011 г. 2% от тях ще са за пенсии, а 1% - за безработица. Временно спира пенсионната реформа - планираното увеличение на стажа за пенсия с 3 години най-вероятно ще се отложи. Част от парите от здравните вноски вече няма да отиват в резерва, а ще се харчат изцяло от здравната каса.

Бизнесът определи решенията като "лудост". Това се случва два дни преди насрочения за 7 октомври национален протест срещу промените в Кодекса за социално осигуряване, организиран от КНСБ.

До обрата в позицията на правителството, което досега се хвалеше, че няма да вдига никакви данъци и осигуровки, а в предизборната му програма се предвиждаше 5% намаление на осигурителната тежест, се стигна след почти 7 часа пазарлъци - те започнаха в тристранката, продължиха при лекарите и се върнаха в Министерския съвет. На тях Борисов се съгласи с лекарите никаква част от парите от здравни вноски да не отива в резерв, а всичко да се харчи. Така на практика се ликвидира планираният излишък от 544 млн. лв. за 2011 г. в бюджета на здравната каса, който трябваше да попълни държавния резерв, а оттам да намали общия дефицит в консолидирания бюджет на държавата. За да се закърпи финансовата дупка от този ход, ще се вдигне пенсионната вноска с 3%. В противен случай държавата ще надскочи и собствените си прогнози, и изискването на ЕС за годишен дефицит под 3%.

"От днес нататък парите за здраве ще отиват за здраве", категоричен бе премиерът Бойко Борисов пред БЛС. По думите му досега част от средствата са отивали за плащане на пенсии и "всички са били наясно с това". "С парите за здраве тихомълком са плащани пенсиите. Не желая повече да бъда съучастник на нещо, което съм заварил", каза Борисов.
Още от статията на „Сега"

„Борисов прехвърли тежестта на кризата върху частния сектор", съобщава от първата си страница „Дневник"
Само за няколко часа вчера премиерът Бойко Борисов зачеркна опитите за пенсионна и здравна реформа и прехвърли изцяло върху частния сектор тежестите от кризата. С това той си осигури отмяна на предстоящите стачки на синдикатите (на 7 октомври) и на лекарите (седмица по-късно).

Министър-председателят сутринта на тристранния съвет мълчаливо прие идеята на синдикатите за повишаването на пенсионната вноска, а привечер присъства на устното договаряне между социалния министър и профсъюзите, че от 1 януари 2011 г. осигурителната тежест ще се увеличи с 3 процентни пункта - 2 за фонд "Пенсии" и 1 за фонд "Безработица".  Пресметнато, това означава, че на всеки 100 лв. осигурителен доход работникът ще плаща с 1.60 лв. повече, отколкото през тази година, а работодателят - по 3 лв.

Договорката беше придружена с обяснението, че това ще отложи във времето повишаването на осигурителния стаж - единствената стъпка, която до момента беше в посока реформа на системата. В ранния следобед премиерът се видя и с ръководството на Българския лекарски съюз, за да каже, че от догодина пълният размер на здравната вноска от 8% ще отива само в бюджета за здравеопазване, без да го обвърже с началото на реформи.

Ефектът от вчерашните действия и обещания е, че от 1 януари работодателите и работещите ще плащат по-големи вноски с изключение на държавните служители, полицаите, военните и другите категории (става дума за около 580 000 души), чиито осигуровки се поемат изцяло от държавата, тоест от данъкоплатците.

Реакцията на работодателските организации беше еднозначно отрицателна. "Такова увеличение би имало процикличен характер с тежки последствия за нивото на безработицата и сивата икономика в България за следващите няколко години и ще забави излизането на страната от кризата", се казва в разпространена декларация от името на 6-те национално представителни организации.
Още от статията на „Дневник"

„Банките се канят пак да увеличават лихвите", предупреждава „Сега"
Банките отново ще повишат лихвите, за да компенсират загубите от законови разпоредби в интерес на потребителите. Това стана ясно от изказвания на шефове на трезори на банков форум вчера. "Причината е, че финансовите институции, а не кредитополучателите понасят тежестта на кризата, а и банковите закони защитават предимно клиентите, не и трезорите", каза шефът на Пощенска банка Асен Ягодин.

Ако банките изпълнят заканата си, това ще удари отново по коректните клиенти. Ще се увеличи и процентът на проблемните заеми, който вече стигна 16.5. Трезорите у нас постъпват точно обратното на румънските си колеги. За да не увеличават лоши заеми, румънските банки още миналата година намалиха лихвите на всичките си клиенти с 0.50%. Анализатори са изчислили, че подобна стъпка у нас ще освободи 80 млн. лв. месечно, които могат да влязат в икономиката и да подпомогнат възстановяването й.

Банкерите у нас протестират срещу възможността кредитополучателят да върне в 14-дневен срок без наказателни лихви изтеглен потребителски заем. "Подобна разпоредба може да оскъпи кредитите", смята Ягодин. Това обаче не е хрумване на българските депутати, а евродиректива.
Още от статията на „Сега"

„Сензори в купето ловят пияните шофьори", разкрива от първата си страница „Монитор"
Със специални сензори за алкохол ще бъдат снабдени всички автомобили, превозващи товари и пътници у нас. Целта е шофьорите на камиони, автобуси, маршрутки, таксита и дори на тролеите от градския транспорт да не се допускат зад волана в нетрезво състояние. Превантивната мярка е залегнала в стратегията за подобряване безопасността на движението, която е публикувана на интернет страницата на Министерството на транспорта.

В случай че дрегерите, които ще бъдат монтирани в купето пред водача, отчетат, че той е обърнал някоя и друга чашка, преди да тръгне на път, те ще блокират автоматично стартера на возилото. По този начин пияният шофьор няма да може да запали двигателя и да подкара автомобила.

Целта е чрез снабдяването на возилата със специалните устройства да се предотвратят инцидентите на пътя, завършващи често с трагичен изход, които предизвикват седналите зад волана след запой водачи. Оказа се, че свръхефективната технология вече е внедрена в някои европейски държави.

В Германия например самите производители монтирали сензорите още при сглобяването на автомобилите, съобщиха от КАТ. С контрола върху функционирането на блокиращите стартера на возилото дрегери вероятно ще бъдат натоварени служителите от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация".

Вече предложените от консултативната комисия по проблемите с безопасността на движението към Министерския съвет промени в Закона за движение по пътищата пък предвиждат допълнително въвеждане на зашеметяващо високи санкции за пияните водачи и особено за превозващите товари или пътници. Според лансираните от експертите изменения почерпените, които са спипани с алкохол в кръвта от 0,5 до 1,2 промила, ще се бъркат от 400 до 800 лв. и ще остават без книжка от 2 до 5 месеца. Отделно за всеки пътник в автомобила пияният ще олеква с по още 300 лв.
Още от статията на „Монитор"

„Екотаксата за боклука като неизбежно зло", анализира „Дневник"
Колко струва изхвърлянето и оползотворяването на отпадъците в България поне да започне да се приближава към европейските стандарти? И сега - в кризата - ли е моментът това да се прави? И колко ще струва на данъкоплатеца?

Тази поредица от въпроси се появи, след като преди няколко седмици правителството определи размера на такса депониране, която от догодина ще се плаща от общините за всеки тон боклук, изхвърлен на сметищата. За депата, които отговарят на европейските екологични стандарти, таксата ще е 3 лв. на тон за 2011 г., 9 лв. през 2012 г., 15 лв. за 2013 г. и... 35 лв. през 2014 г.

Кметствата, които ползват стари сметища, ще плащат двойно. Средствата ще се събират от такса смет, плащана от домакинствата и фирмите, и ще могат да се използват само за разширяване на съществуващи или строеж на нови депа.
За и против
Един от аргументите на министерството на околната среда да въвежда допълнителна финансова тежест за гражданите и бизнеса е, че вече е крайно време да започне пестенето на пари за строеж на депа по евростандарти. България отчайващо закъснява в това отношение - още до средата на 2009 г. страната трябваше да изгради 55 регионални депа за изхвърляне на отпадъци, които да обхванат всички общини. До момента има 32 сметища по евростандартите, а заради забавата България рискува наказателна процедура от Брюксел.

Много от депата се строят с европейско финансиране по предприсъединителната програма ИСПА и оперативната "Околна среда". След това обаче България ще трябва сама да се грижи за следващите, така че отсега общините трябва да се готвят за тази скъпа самостоятелност. Затова и новата такса, наричана "отчисление", ще се събира в специална общинска сметка и на 3 месеца ще се превежда на отделна сметка на регионалната екоинспекция, като при забава кметствата ще плащат лихви.
Още от статията на „Дневник"

„Държавата не си плаща тока", алармира „Стандарт"
Някои от държавните институции не си плащат тока редовно. Това съобщи източник на "Стандарт", близък до електроразпределителните дружества. Още през лятото Енергото алармира, че заради кризата и намалелите доходи длъжниците са се увеличили с около 40%. Сега обаче проблемът продължава да се увеличава. Освен битови абонати, които не са си платили сметките и токът им е спрян, в списъка с длъжниците фигурират и отделни сгради на някои министерства, болници, обществени сгради, фирми и др.

Конкретен пример е и пернишката компания "Тролейбусен транспорт", която обаче се договори с ЧЕЗ, че ще плати дълга си от над 48 хил. лв., след като ЕРП я заплаши, че ще й спре тока. Във връзка с повишената задлъжнялост на абонатите от енергийните дружества възнамеряват да използват всички мерки, които позволява законът, за да си съберат дължимите суми. Първоначално всички длъжници ще получат предупредителни писма, че токът им ще бъде спрян, и ако не платят, срещу тях ще бъде заведено дело.
Още от статията на „Стандарт"

„Стрес тест, а не вяра трябва да крепи бюджета", е заглавието на коментара на икономиста Георги Ангелов в „Сега"
- Да се застраховам ли догодина срещу земетресение или няма да има земетресение?
- Не се застраховай, сигурни сме, че няма да има земетресение!
-------------------------
Сигурно горният хипотетичен разговор ви изглежда абсурден, защото в крайна сметка никой не знае кога и къде ще има земетресение. Единственото, в което човек може да е сигурен, е, че има риск от земетресения.

Обаче почти същият разговор се е провел на заседанието на правителството на 29 септември. Премиерът Бойко Борисов неколкократно пита за икономическия растеж, на който се базира прогнозата в бюджета. Включително задава прекия въпрос "ние сигурни ли сме, че 3.6% ще бъде постигнато" и иска да му е "гарантирано", че 3.6% растеж ще бъде постигнат. Вицепремиерът Симеон Дянков неколкократно отговаря, че анализът "това показва" и "аз съм убеден в ръст 3.6%". Той също така твърди, че приходите в бюджета ще се изпълнят дори да има нулев растеж на икономиката.

Определено и премиерът, и вицепремиерът грешат. Премиерът не може да иска гаранции за нещо, което не може да се гарантира. А вицепремиерът не бива да си залага името, че някаква прогноза за бъдещето ще бъде изпълнена. Бъдещето е несигурно и тази несигурност не може да се премахне дори и с най-добрата прогноза. Да не говорим, че несигурността за бъдещето не може да се пренебрегва.

А че несигурност в прогнозите съществува, може да се види и с просто око - например за 2011 г. в нашия бюджет е прогнозиран растеж от 3.6%, но МВФ дава за България 2-2.5% растеж, а Европейската комисия - 2.7% растеж. С това не казвам, че чуждите прогнози са по-добри от тези на нашата администрация. Просто има несигурност, поради която прогнозите се различават. Ако всичко беше ясно, те щяха да са напълно еднакви.

Ако питате Европейската централна банка колко ще бъде икономическият растеж в Еврозоната през 2011 г., тя ще ви отговори, че растежът ще бъде между 0.5 и 2.3%.
Това не е шега
- това е официалната макроикономическа прогноза на ЕЦБ, публикувана на 2 септември 2010 г. ЕЦБ е напълно наясно, че не може да има точна прогноза, и затова дава интервал от възможни развития. Фактът, че този интервал е толкова широк, само доказва, че при прогнозирането има голяма несигурност.
Още от статията на „Сега"

„Печелим по €67 от чужд турист на ден", обобщава „Монитор" информация на МИЕТ
Средната продължителност на гостуването на чужд турист у нас за миналата година е около 6 нощувки, а средният разход на човек на ден е 67 евро. Разделени по четирите основни вида специализиран вид туризъм - културен, СПА и балнео, еко и селски, най-много пари дават хората, които се интересуват от култура - по 80 евро на ден на човек. Това показват резултатите от проучването на чуждестранните посетители в България за лято 2009 и 2010, както и извън активните сезони през есента на 2009 и пролетта на 2010 г. Изследването е по поръчка на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма .Гостите, които идват за СПА обаче, дават толкова пари, колкото и посетителите, които се посвещават на еко и селски туризъм - по 66 евро на ден. В същото време 94% от онези, които избират СПА почивка, не се мръдват от хотела, в който са отседнали. Това означава, че дори по линия на СПА чужденците ни избират на база най-ниски цени. В специализирания сегмент селският туризъм засега предизвиква голям интерес, но само ограничен брой населени места от етнографски и селски тип посрещат чужди туристи, тъй като заради лоши пътища много традиционни селища са труднодостъпни.

Чуждите туристи, които пристигат в България, на първо място очакват да преживят приключение и нещо различно от подредените почивки из традиционните европейски туристически дестинации. Гостите от бившия източноевропейски блок като Чехия, Русия, Румъния са много по-удовлетворени от условията за настаняване, услугите и допълнителните занимания, докато посетителите от Западна Европа като Великобритания, Германия и Скандинавските страни се оплакват от проблеми, свързани с хигиена, обслужване, пътна инфраструктура.

Природата на страната, дружелюбното отношение на непознати местни хора дори когато не говорят чужд език, и качеството на храната в малките населени места са сред най-ценените от пътешествениците. По правило на първо място са оплакванията от състоянието на пътищата и пътната маркировка. Най-привързани към България са балканските гости, които се завръщат в страната нееднократно. Най-малко склонни да ни посетят отново са скандинавците. Общото сходство между всички групи посетители е, че освен основно практикувания туризъм в него задължително се включва и кулинарният.От общия брой посетители от Западна Европа 30 на сто се отдават на културен туризъм, 23% избират СПА.
Още от статията на „Монитор"

„Банковият бизнес трябва да повиши ефикасността си", казва в интервю за „Дневник" Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк
Кой от следните варианти отразява най-точно вашите очаквания за развитието на икономическите условия през следващите две години? Продължаване на условията от състоянието в момента - стагнация без икономически растеж или завръщане към условията преди кризата, с динамичен ръст?
- Всъщност нито един от тези варианти, а по-скоро бавно и трудно излизане от кризата. Няма съмнение, че около нас тя вече свършва. Но ще бъде нереалистично да се мисли, че условията от преди кризата могат да се върнат в средносрочен план.

А и въобще не е здравословно да се връщат, тъй като очевидно те доведоха до това, което се случи. Но пък не виждам ясните двигатели на един нов икономически растеж, сравним с този от преди години. В частност за България реформите в икономиката, публичния сектор са тези, които биха създали условията за един по-висок растеж в икономиката.

Как виждате ролята на правителството - засилена държавна намеса, без да влияе върху растежа в частния сектор, или такава, която спъва потенциала му за растеж?
- Ролята на държавата би трябвало да бъде на един честен брокер (honest broker), както се казва на английски, който намира баланса между корпоративния и социалния интерес, това е европейска концепция.

Но не бива да забравяме, че България е страна, която има да догонва, и даването на определени приоритети на бизнеса ще помогне да догонваме останалите страни по-бързо. Не разполагаме със събрани накуп пари за харчене. Капиталът у нас е нов и недостатъчен, за да осигури висок растеж.

Според вас какви конкурентни предимства притежават страните от Централна и Източна Европа в сравнение с тези от Западна Европа и колко са устойчиви те?
- Предимствата на ЦИЕ са потенциал за растеж, желание за растеж, относително по-добра структура на разходите. До голяма степен в обозримото бъдеще тези предимства са устойчиви. Страните от Източна Европа изглеждаха еднакви преди около 20 години, излизайки от една и съща система, но сега вече скоростта, с която се развиват, натрупват богатства и намират новото си място в света, е различна и на изхода на кризата тези различия ще се задълбочават още повече.

Кои са най-големите предизвикателства за постигане на ръст в сектора на частното и корпоративното банкиране?
- Банковият сектор е директно зависим от състоянието на реалната икономика, така че той в никакъв случай не е локомотив на растежа, а по скоро следва този на търсенето в реалния сектор и наличието на добри проекти, намирането на устойчиви модели на развитие в икономиката - това би довело до успехи във финансовия сектор.

Новите регулации, натискът върху маржовете, отношението на медиите като цяло и често на политиците в България в много случаи са несправедливи към банките, защото ако сега банките биват обвинявани, то трябваше да са получили и медал за годините на бързия растеж. Важно е да се отбележи, че у нас банките, с едно изключение, не са получавали държавна помощ.
Още от интервюто на „Дневник"

„Скокът на вноската връща черните каси", предупреждава в интервю за „Стандарт" председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев
Г- н Данев, откъде дойде идеята за повишаването на  пенсионната вноска?
- Има една нечестна сделка между синдикати и правителство, без  работодатели. Налице е паника в правителството, което отстъпва пред натиска на  определени съсловни групи, които плашат със стачки и отправят заплахи за  неспокойствие в страната. Това се покрива с увеличение на осигурителната тежест  както за заетите в икономиката, така и за бизнеса. В момент, когато икономиката  леко изплува нагоре, тя ще бъде обратно натисната, за да посрещне тези  плащания.

Какви ще са последствията от тази мярка?
- Първото, което беше и в платформата на ГЕРБ, е, че в условия  на криза не трябва да се докосваме до данъците и до социалните плащания. А  България все още не е излязла от рецесията. Последствията са, че временно ще има  спокойствие в страната. Но ще се наливат пари в една нереформирана система,  каквато е здравната. Там има нов министър, който не знаем каква концепция ще  представи. Т.е. 400 млн. лв. повече отиват за здраве спрямо миналата година. С  увеличението на осигурителната вноска ще налеем пари и в друга нереформирана  система - пенсионната. Лансира се един документ, който не е съгласуван в  Тристранния съвет.

Каква ще е реакцията на бизнеса?
- Спокойно можем да прогнозираме, че голяма част от бизнеса ще  потъне в сивия сектор, ще намалеят инвестициите, безработицата ще се увеличи,  което ще го разберат още през декември. Така ще се натовари бюджетът на  Националния осигурителен институт. Оттам ще се намалят и приходите в бюджета.  Това ще е реакцията на бизнеса, работодателите няма как да излязат на стачка и  да плашат правителството.

Да очакваме ли тогава икономиката да е на нула или дори на  минус през 2011 г.?
- Нашата прогноза е, че актуализираният бюджет за тази година  категорично няма да се изпълни. При такъв случай питаме какво ще правим за  следващата година с допълнителни социални плащания, след като дори бюджет  отпреди 3 месеца не се изпълнява.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Джипитата да получават пари за свършена дейност", настоява в интервю за „Монитор" проф. ГЕНЧО НАЧЕВ, директор на болница "Св. Екатерина"
Проф. Начев, болничната помощ пак е в патова ситуация. Вярно ли е, че това се дължи само на икономическата криза, и изобщо можем ли да говорим за реформа в здравеопазването?
- Последните десет години вървят под знака на реформа в здравеопазването. Началото беше поставено през 1999 г., когато се обособиха общопрактикуващите лекари, извънболничната специализирана помощ и отделно болничната специализирана помощ. Не мога да кажа, че няма реформа. Въпросът е, че за десет години тя беше прекъсвана много пъти и тръгваше в различни посоки. Мисля, че основната причина за това е, че ресурсът, отделян на здравеопазване като процент от брутния вътрешен продукт, е недостатъчен - движи се около 4% от БВП. Няма друга страна от Европейския съюз с толкова нисък процент, там той започва от 8 нагоре. Затова според мен не е вярно, че в години на икономическа криза е трудно този процент да бъде повишен.

В последната една година бяха направени доста предложения за промени в здравеопазването. Към какво бихте се насочили вие, ако бяхте избран за министър?
- Ако аз бях министър, въобще нямаше да казвам какво ще направя, защото това ще е мой патент. Когато се говори за реформа в здравеопазването, нещата трябва да бъдат поставени на принципна позиция. ГЕРБ спечели изборите с програмата си, част от която е и реформата в здравеопазването. Затова трябва да се изпълнява точно тази програма, тъй като тя има кредит на доверие. Според мен поетите ангажименти се изпълняват още от август 2009 година. Само че те са свързани с вършенето на много черна работа, която хората не виждат, и резултатът ще излезе наяве по-късно. Напълно правилна бе посоката, от която правителството тръгна. Става въпрос да се изясни с какъв ресурс от кадри и оборудване разполагат болниците в страната и да се изясни къде каква нужда има от болнично обслужване. Да се създаде на базата на тези резултати една национална здравна карта, която всъщност да обобщава регионалните здравни карти. Така ще се определи и нивото на компетентност не само на всяка болница, но и на всяка структура - от сектора до отделението и клиниката. По този начин обективно може да се стигне до намаляване на болничните легла за активно лечение, което е задължително, както и на броя на самите болници за активно лечение. Тези неща се вършеха и при министър Божидар Нанев, и при министър Анна-Мария Борисова, макар и резултатите да не са тези, които бихме желали. Човек обаче трябва да е реалист. Това наистина е къртовски труд и въз основа на него трябва да се вземат кардинални решения за здравеопазването.

В какво се изразяват тези кардинални решения?
- Първо трябва да се определи компетентността на болниците и звената в тях и на тази база да се преструктурира цялата мрежа от лечебни заведения. Също така е необходимо джипитата да осъществяват превантивна медицина. От изключително значение е обаче те да намалят хоспитализациите. Много заболявания могат да се лекуват домашно, амбулаторно, без хората да стоят в болница. Такива бяха намеренията към общопрактикуващите лекари още преди 11 години, но това не се получи.
Още от интервюто на „Монитор"