„Парламентът е пръснал над 1.5 млн. лв. за безполезни анкетни комисии", разкрива от първата си страница „Сега"
Практиката на ГЕРБ за всеки проблем да създава анкетна парламентарна комисия излиза солено на данъкоплатеца. 1.5 млн. лв. са погълнали възнагражденията на депутатите от 12-те временни анкетни комисии от началото на мандата до сега, сочи справка на НС, публикувана в сайта "Медиапул". Броят на въпросните комисии в 41-вия парламент е рекорден за последните 22 г., а резултатът от работата им - съмнителен. Отделно за представителни нужди народните избраници продължават да прибират по малко над 1500 лв. месечно над заплатата си, показва справка, поискана от "Сега". За последните три години по това перо са изхарчени близо 13 млн. лв.

В анкетните комисии на НС до момента участие са взели 145 депутати. Временните органи са заседавали общо 93 пъти за последните 2.5 г. По правилник за работата си в тях депутатите получават месечно възнаграждение в размер на 5% от основната заплата, или средно около 108 лв. отгоре. При удължаване на срока на дейността на временните комисии се решава дали участващите в тях получават допълнително пари, но досега няма случай някой да се е отказал доброволно от заплащане.

Най-много заседания е провела временната парламентарна комисия за изготвяне на Изборния кодекс. Това е и най-значимият принос на тези органи към законодателната дейност. Само три от комисиите са качили докладите за дейността си на парламентарния сайт - тези за Изборния кодекс, за промени в конституцията и за полицейското насилие. Последният обаче още не е гласуван в пленарната зала. Временните комисии в 41-вото НС са съставени на два основни принципа. Единият е да потушат скандал, който уронва престижа на управляващите, какъвто бе случаят с комисията за полицейското насилие. Тя трябваше да разследва обстоятелствата около отвличането и убийството на Мирослава Николова от Перник, както и използването на полицейско насилие при акция за безбандеролни цигари в "Илиянци".
Още от статията на „Сега"

„Щафета за злато", четем от първата страница на „Стандарт"
Щафета на властта за злато на олимпиадата тръгва от днес. Първите мъже на държавата летят за Лондон с надеждата да донесат късмет на спортистите ни. Днес в английската столица пристига Бойко Борисов заедно с икономическия министър Делян Добрев. Премиерът е обещал след срещата с колегата си Дейвид Камерън да окуражи волейболистите."Лъвовете" смачкаха 3:0 Италия и утре играят мач на живот и смърт за влизане в четворката. В сряда щафетата поема Росен Плевнелиев. Той пътува за Лондон с най-големия си син.

Президентът ще стиска палци от трибуните за "златните момичета", плувеца Петър Стойчев и най-голямата ни надежда за титла Станка Златева. "Тервел Пулев счупи каръка, но трябва да вземем още медали", заканваха се вчера олимпийците ни в селото.
Още по темата от „Стандарт"

„Отстъплението на енергийните мастодонти", обобщава от първата си страница „Капитал Daily"
Енергетиката винаги е била златната кокошка на държавата. В бюджета традиционно влизат добри постъпления от монополизирания сектор, докато натоварените със социални функции железници се приемаха за черната овца - с най-много загуби и задължения. Финансовите резултати на държавните компании за първото шестмесечие на 2012 г. обаче показват, че картината започва да се променя. Макар все още да е рано да се вадят генерални изводи дали става въпрос за временни кризисни ефекти, или за трайна загуба на позиции, фактите сочат понижение на приходите, свиване на печалбите и дори обръщане на загуба.

С отрицателен енергиен заряд

След като няколко години поред само "Булгаргаз" почерняше "печелившия" имидж за енергийния сектор, тази година с все по-голяма сила това прави и Националната електрическа компания (НЕК). Още през първото тримесечие на 2012 г. компанията излезе на загуба, която стремглаво се увеличава и в края на първото полугодие вече е 128 млн. лв. Тя се дължи на по-малкото приходи на компанията от продажбата на електрическо както на вътрешния, така и на външния пазар. В отчета си до финансовото ведомство НЕК посочва, че през първото полугодие компанията работи "в условията на изключително неблагоприятни ценови и икономически условия". Брутното потребление в страната за разглеждания период отбеляза спад 1.1% в сравнение с отчетените данни за първото шестмесечие на 2011 г. Търговският износ на електроенергия пък отбелязва спад 22%. В същото време компанията отчита намаление със 17% на закупената електроенергия спрямо същия период на миналата година, а общите продажби се понижават с почти 16%. Значително нараства и средната цена на закупената електроенергия най-вече по-отношение на закупената енергия от възобновяеми източници.

Лошата икономическа обстановка е изиграла своята роля и върху влошаването на резултатите на "Булгаргаз". През първите шест месеца на годината компанията е доставила 5% по-малко газ спрямо година по-рано, като това се дължи както на по-малко внос, така и на по-малко газ от местен добив. Паралелно с това намалява и реализираното количество газ. През първата половина на 2012 г. дружеството е доставило на своите клиенти 1581 млн. м³ природен газ, което е 3.13% по-малко в сравнение с година по-рано. Това по-малко реализирано количество се дължи и на по-слабото потребление от страна на промишлените предприятия в страната. Според обясненията на "Булгаргаз" "утвърдените по-високи цени на продажба на природния газ затрудниха промишлените предприятия и ги принудиха да преразгледат програмата си за разход на природен газ от началото на годината". Според данните на компанията най-сериозен спад има в потреблението на дружествата от химическия и металургичния сектор, като понижението в потреблението им е около 10%. През периода се наблюдава и спад в ръста на потребление в сектора за стъкло и порцелан, а строителството продължава да стагнира. Към това следва да се отчете и ефектът от нестабилната финансово-икономическа обстановка в eврозоната, поясняват от компанията.
Още от статията на „Капитал Daily"

"Енергийните фирми се увъртели в дългове", пише „Труд"
Междуфирмена задлъжнялост обърква финансите на държавните енергийни компании, които са в структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Това показват публикуваните от финансовото министерство отчети на държавните фирми за първите шест месеца на годината. В най-тежко състояние се намират "Булгаргаз" и Националната електрическа компания.

Те отчитат загуби за полугодието от съответно 141,5 млн. и 128 млн. лв. Електроенергийният системен оператор (ЕСО), който управлява мрежите високо напрежение, също отчита влошено състояние и загуба от над 7 млн. лв. За сравнение година по-рано компанията отчете 91,3 млн. лв. печалба. Причините са две - свитият износ на ток с повече от 17% и регулациите на пазара.

Производителите от АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2" са с по-големи печалби за първите шест месеца на годината спрямо същия период на миналата. И двете дружества обаче отчитат по-висок обем на висящи вземания. Виновникът в повечето случаи е НЕК, която през първите шест месеца на годината например не е платила ток за 103 млн. лв. на АЕЦ "Козлодуй".

От "Булгаргаз" отчитат загуба заради разлика между покупната и продажната цена на природния газ. Докато газът от руснаците е поскъпнал с 37,65% до 777,38 лв. (495,15 долара) за 1000 куб. м, продажната цена на "Булгаргаз" в страната е нараснала с 25,21% до 648 лв. за 1000 куб. м.

БЕХ отчита двойно по-голяма печалба от над 430 млн. лв. заради многото начислени дивиденти от дружествата в холдинга. Вземанията на компанията се увеличават до 395 млн. лв. заради неполучени дивиденти, а 70 млн. лева са кредит, предоставен на НЕК.

С по-лоши финансови резултати за полугодието са и държавните дружества "Ел Би Булгарикум" и "Слънчев бряг", показват още отчетите.

Първото завършва годината с 1,11 млн. лв. печалба, а второто с 1,4 млн. лв. загуба. Оръжейният търговец "Кинтекс" отчита 2,5 млн. лв. печалба при 2,08 млн. през първото полугодие на 2011 г.
Още от статията на „Труд"

„Износът на ток с 22% спад", съобщава „Монитор"
Износът на ток от България е паднал с 22% през първите шест месеца на 2012 г. в сравнение със същия период на миналата година. Незначителен спад от под 1 на сто се отчита и за вътрешното потребление. В резултат на това общата консумация на ток, произведен у нас, е паднала с близо 6 на сто до 19,7 млн. мегаватчаса. Това става ясно от финансовия отчет на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за първите шест месеца на 2012 г.

Заради свития износ и намалената от ДКЕВР цена за достъп до мрежата (от 8,89 лв. на мвтч на 6,99 лв. на мвтч ) от ЕСО отчитат сериозно влошаване на финансовия си резултат, става ясно от анализа. Преносният оператор завършва полугодието със загуба от 7,2 млн. лв. при печалба от 91,6 млн. лв. за същия период на миналата година. От ЕСО прогнозират, че загубата ще продължава да се увеличава до края на годината. Причината е допълнителното намаление на цената за достъп от регулатора от 1 юли.

Загубата на ЕСО обаче изглежда нищо в сравнение с отрицателния финансов баланс, който отчита Националната електрическа компания. За шестте месеца на 2012 г. тя е на минус със 128 млн. лв. при печалба от близо 50 млн. лв., отчетени за същия период на 2011 г. Според анализа на НЕК само за зелената енергия тя е платила със 146 млн. лв. повече, отколкото е получила. Разликата идва между планираните и действителните плащания за зелен ток. Друга причина за голямата загуба са значително намалелите продажби на свободния пазар - близо 4 пъти. Както и спад в количествата пренесена енергия. Освен това от НЕК смятат, че регулаторът не е отразил изцяло в цената им разходите за закупуване на енергията от редица източници.
Още от статията на „Монитор"

„Държавата опрости над 6 млн. лв. глоби на престъпници", е едно от водещите заглавия на „24 часа"
Няма институция у нас, която да знае колко са престъпниците, осъдени и на глоба.

Проверка на "24 часа" установи, че над 6 млн. лв. от наложените финансови санкции по наказателни дела не са събрани през последните 2 години и половина.

Само 2 286 754 лв. дължат 499-имата осъдени в три от съдилищата у нас за 2010, 2011 и първото полугодие на 2012 г.

В същото време за тези години принудително събраните от НАП и доброволно платените глоби в касите на 147-те съдилища са 1 954 061 лв. След запитване на вестника до Висшия съдебен съвет, НАП, районните, окръжните и апелативните съдилища в София, Пловдив и Варна стана ясно, че никой не е водил статистика досега колко от осъдените на глоба са изтърпели наказанието си и за колко от тях то е погасено по давност.

Таванът, който присъждал съдът, е 100 000 лв. и е за наркотрафик. Според адвокати обаче тези глоби са несъбираеми, защото осъдените нямат имущество и сметки на свое име. А давностният срок по събирането им изтича след 2 г., ако няма образувано изпълнително дело.

Държавата е абдикирала от задължението си да следи за изпълнение на наказанията на престъпниците, като не търси глобите по влезли в сила осъдителни присъди.

Проверка на "24 часа" установи, че над 6 млн. лв. от наложените финансови санкции по наказателни дела не са събрани през последните две години и половина.

И още: нито една институция у нас не знае колко са глобените престъпници, размерът на наложените глоби, пратените за принудително събиране от Националната агенция по приходите (НАП) и погасените по давност.

Отговорите на тези въпроси потърсихме по Закона за достъп до обществена информация от Висшия съдебен съвет (ВСС), НАП и районните, окръжните и апелативните съдилища в София, Пловдив и Варна.
Още от статията на „24 часа"

„Фаровете задължителни от петък 10 август", предупреждава от първата си страница „Монитор"
От петък всички шофьори ще бъдат длъжни да карат с включени фарове и през деня. Тогава влизат в сила приетите преди дни от депутатите промени в Закона за движение по пътищата, които са поместени в днешния брой на „Държавен вестник". С тях се въвежда изискването автомобилите да се движат с включени светлини във всяка част на денонощието, при това целогодишно, а не както досега само през зимата.

Както писа „Монитор", в първите няколко седмици катаджиите само ще отправят устна забележка към нарушителите. Така благодарение на гратисния срок шофьорите ще се разминават с акта или фиша за 20 лв. до края на август.

От петък влизат в сила и гласуваните от парламента солени санкции за джигитите, за които обаче няма да има никаква аванта от страна на КАТ. Неспирането на зебра и преминаването на червено ще се наказват вече с двойно по-голяма глоба от 100 лв. Скача и санкцията за пияните и неправоспособните водачи, които ще горят вече от 500 до 1000 лв. и с книжките си за поне 6 месеца, а не както сега само за един. Тапиите ще им се отнемат максимум за 1 г. Въвежда се и възможността КАТ да спира колите им от движение за период до 1 месец. Същото наказание чака и собствениците на автомобили, които са дали ключовете от тях на почерпен шофьор, или такъв, който не разполага със свидетелство за управление.
Още от статията на „Монитор"

"И алкохолът поскъпва", пише на първата си страница „Труд"
Заради лошата реколта виното ще поскъпне още догодина, но няма да спре. Цената му ще се увеличава заедно с тази на ракията чак до 2020 г.

Високоалкохолните напитки ще поскъпват със 7% на година от 2014 г. до 2020 г., а виното - с 3,5 на сто, по думите на Бранимир Ботев, шеф на Асоциацията на производителите, търговците и вносителите на спиртни напитки. Той уточни, че цитира прогноза, направена от общоевропейската структура на винопроизводителите.

Основната причина за скока е тоталната забрана на територията на ЕС да се засаждат нови лозя до 2020 г. Още през 2007 г. Брюксел обяви курс към изкореняване на лозя във всички страни членки, защото имаше излишък на грозде, който подби пазара на вино и твърд алкохол.

Структурата на българските лозя също ще окаже влияние върху цените на ракията. "Белите вина са източник и на т.нар. винен дестилат, който е основна суровина за производството на голяма част от спиртните напитки. За последната година цената му се е увеличила почти двойно - средно от 1,15 евро на литър до над 2 евро", разясни Ботев. Той добави, че проблемът е в недостига на бяло грозде у нас.

Шефът на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев обаче не очаква поскъпване специално на виното. "България има квота от ЕС за засаждане на 685 000 дка лозя, която не бива да надвишава. В момента, за да стигнем до максимално позволената площ имаме резерв от 120 000 дка, които могат да се засадят", коментира той. Коев обяви, че очаква поскъпване на цените само при сушави години, каквато е и тази. За ракията той обаче предположи, че най-вероятно прогнозата на Ботев е правилна.
Още от статията на „Труд"

"Очаква се поскъпване на виното с 3,5%, на спиртните напитки със 7%", прогнозира от първата си страница „Класа"
Очаква се в новия програмен период след 2014 г. цената на виното да се качва с 3,5% на година, а тази на спиртните напитки - с около 7 на сто. Това прогнозира председателят на УС на Асоциацията на производителите, търговците и вносителите на спиртни напитки Бранимир Ботев. Той коментира, че заради поскъпването на горива и препарати, както и заради продължителната суша през лятото се очакват намалени добиви на грозде. При това качеството на суровината в много случаи няма да е на необходимото ниво, обясни той пред „България он ер". По думите му съотношението при добива на бяло и червено грозде остава 30 към 60% в полза на червеното, което е обратно на тенденциите при потреблението, където предпочитанията към бялото вино у нас и на световния пазар се увеличават.

Освен ръста при горивата и свитото потребление причина за поскъпването е забраната за засаждане на нови лозя до 2020 г.

Основен проблем на бранша е ръстът в сивия сектор, където попадат над 50 до 60 на сто от добитата реколта. Причината, както обясни Ботев, е заниженият контрол от страна на Агенция „Митници". По официални данни през 2011 г. наблюдението над т. нар. селски казани е спаднало с 85%. На фона на тази практика легалният бизнес е подложен на свръхрегулация, оплакват се от бранша.

С 30% по-слаба ще бъде тазгодишната реколта от грозде заради измръзванията през зимата и трайното засушаване в последните месеци, коментира председателят на лозаро-винарската камара Пламен Моллов, цитиран от БНР. Той също прогнозира скок в цената на гроздето. Моллов каза още, че по морските ни курорти все още се търгуват нелегално произведени напитки.
Още от статията на „Класа"

"Замразените" цени на храни събират все повече критики", обобщава „Капитал Daily"
Поредната институционална "битка" с повишаващите се цени на основни храни започна миналата седмица, след като официалните данни потвърдиха прогнозите за поскъпването на зърното. На среща при премиера Борисов, която прерасна в традиционни спор между фирми за печалби, загуби и оказване на "натиск", беше решено да започнат масирани проверки на "финансовите потоци" по веригата фермер- преработвател- търговец, в които освен агенцията за приходите изненадващо и неясно защо беше включена и ДАНС.

Държавен чадър до "социална кошница"

Ден по-късно земеделският министър Мирослав Найденов сключи "споразумение" с веригите "Кауфланд", "Метро кеш енд кери" и "Билла" за "замразяване" на цените на 10 основни стоки до началото на октомври. Продуктите, съставящи предложената "социална кошница", са хляб, кисело и прясно мляко, сирене, масло, кашкавал, пилешко и свинско месо, яйца и кренвирши, произведени в България. Търговците обясниха съгласието си да се включан в акцията със "социална отговорност".

Ограничаване на конкуренцията

В понеделник от съюза "Произведено в България", който настоява да се регулират законово отношенията доставчици-търговски вериги, коментираха, че "фиксираните" цени са във вреда на българските производители и призоваха държавата "да не се отклонява" от принципите на пазарната икономика. Според тях тази схема води до ограничаване на конкуренцията с държавна санкция, което е във вреда на производствения сектор и само ще доведе до задълбочаване на и без това сериозно изкривените взаимоотношения между доставчици и търговци.

В интервю за "Дневник" председателят на асоациацията на месопреработвателите Кирил Вътев заяви, че не очаква сериозно отражение върху сектора, тъй като в т.нар. "социална кошница" участва само един техен продукт - кренвирши. От млекопреработвателния бранш пък обявиха акцията за безсмислена, защото според тях високите цени са резултат, а не причина за ситуацията, затова усилията на кабинета трябва да бъдат насочени към повишаване на доходите и изравняване на субсидиите.

Производители на месо смятат, че е напълно възможно да се изиска от тях отстъпката в цената, но това ще стане ясно в следващите дни, когато ще имат преговори с някои от големите търговски вериги.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Държавата ще насърчава увеличението на заплати с нови пътища", съобщава „Сега"
Държавата ще възнаграждава щедрите работодатели с изграждането на нови пътища, става ясно от проектозакона за насърчаване на инвестициите. Идеята е шефовете, които дават по-високи заплати от средните в страната за съответната икономическа дейност, да могат да кандидатстват за издаване на сертификат клас А. В момента те могат да се ползват от 3 облаги - възможност да купят държавна или общинска земя без търг, изграждане на път до завода или предприятието или обучение на персонала.

"В момента всичко това е възможно само за вложения в изграждането на заводи или предприятия, т.е. в дълготрайни материални активи", обясни за в. "Сега" шефът на Агенцията за инвестиции Борислав Стефанов. По думите му непризнаването на високите заплати за инвестиция е проблем, защото фирми като IBM или HP например не могат да ползват облекченията, предвидени за топ инвеститорите, а в същото време имат много служители. "Някои фирми плащат милиони за заплати всеки месец, така че това е инвестиция като всяка друга", каза още Стефанов.
Още от статията на „Сега"

"Спасяват БДЖ със залог на имоти", четем в „Стандарт"
Спасяват "Холдинг БДЖ", като залагат част от неговите почивни станции и други имоти пред финансовото министерство, което е гарант по заема от Световната банка от 1995 г. в размер на 95 млн. долара. Това стана ясно след срещата на транспортния министър Ивайло Московски със зам.-министъра на финансите Владислав Горанов. На срещата ръководството на "Холдинг БДЖ" представи поисканите от вицепремиера Симеон Дянков допълнителни мерки, които трябва да обезпечат изплащането на заема и срещу които дружеството отново може да получи спряната за юли субсидия. В преговорите с финансовото министерство чрез конферентна връзка участва лично и министър Симеон Дянков. Кои точно и колко почивни станции и други имоти на "Холдинг БДЖ" ще бъдат заложени тепърва ще се уточнява, заяви за "Стандарт" председателят на съвета на директорите на холдинга Владимир Владимиров. Ведомството на Симеон Дянков възстановява субсидията за БДЖ в пълния й размер от близо 14 млн. лв. месечно, стана ясно след срещата. Категорично няма да се правят съкращения - нито на персонал, нито на влакове, каза Владимиров.
Още от статията на „Стандарт"

„Искат фалит за холдинг на Васил Божков", информира „24 часа"
"Групстрой" - един от кредиторорите на „Холдинг Пътища" АД е внесъл молба в Софийски градски съд за образуване на производство по несъстоятелност на холдинга.

„Холдинг Пътища" се контролира от известния български предприемач Васил Божков. Кредиторът е внесъл молбата в съда на 3 август.

От „Холдинг Пътища" пуснаха съобщение, в което посочват, че имат основателни аргументи за възражения по внесената молба, които ще бъдат представени в предоставения им едномесечен срок.
Още от статията на 24 часа"

"Очакваме 7 на сто ръст на поклонническите пътувания у нас", информира „Класа"
„Тази година се очаква ръст от около 7 на сто на поклонническите туристически пътувания в България. Стойностите биха били дори по-големи, ако не беше намалението с около 14 процента на посещенията на гръцки туристи през този Великден заради икономическата криза и провеждащите се тогава избори",  заяви директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов, цитиран от БТА.

Драганов посочи, че в последните години се отчита непрекъснат ръст от 7-10 процента на поклонническия туризъм. Пикова за този вид туризъм е била 2007 г., когато България стана член на ЕС.

Тогава с около 40 на сто  нараснаха посещенията от  този вид туризъм при засилен интерес на туристи от Испания, Португалия, Франция и Италия, отбеляза Драганов. Туристическа атракция номер 1 по отношение на поклонническия туризъм е Рилският манастир, който годишно се посещава от 780 000 души.

Манастирът е любимо място за посещение на чужденци - главно от съседна Македония, Гърция, Сърбия, както и от Италия, Франция, Испания и Русия.

Нововъзникналата туристическа атракция - черквата „Кирил и Методий" в Созопол, само за миналия сезон е била посетена от 240 000 души, посочи експертът.
Още от статията на „Класа"