Международната финансова и хранителна криза се задълбочава, а пазарите стават все по-нестабилни. В четвъртък беше публикуван нов доклад, в който се критикуват базираните на пазара механизми за опазване на природата, които в реалния живот се оказват неприложими за целите по опазване на природата. Докладът със заглавие „Животът като търговия" е обнародван в Барселона по време на световния конгрес по консервация на IUCN, Международния съюз за опазване на природата.

Глобалната Коалиция за Горите, автор на доклада, разглежда ефекта от опазването на природата чрез пазарни механизми с изследвания в Индия, Коста Рика, Южна Африка, Парагвай и Колумбия. Такива пазарни механизми са екотуризмът, издаването на сертификати на горите, компенсации за въздържане от обработка (на земи), търговия с въглеродни емисии, търговия с генетични ресурси. По отношение на традиционните народи, местните общности и правата на жените, механизмите базирани на пазара не работят.

В доклада са включени редица истории от реалния живот как пазарните механизми въздействат на ниво местна общност. В модерната сега теория, все повече изследвания се фокусират върху потенциалните ползи за местните общности от пазарните механизми, както и върху правилата и стандартите, които трябва да гарантират въпросните ползи. В новия доклад се обяснява, че правилата и стандартите рядко са налице. Дори в случай да има такива, те не са приложени добре и пазарните механизми привличат могъщи актьори, които прилагайки ги, изкривяват заложените в началото принципи.

В крайна сметка цената на тези механизми, що се касае до управлението на местните общности, надхвърля теоретичните ползи. Това е ситуацията в реалния живот, изтъкват изследователите.

На базираните на пазара механизми често се гледа като на нужното при липса на публично финансиране решение за опазване на природата - но те са погрешни решения. Сегашната икономическа криза също показва недостатъчния капацитет на глобалните пазари да осигурят източника на финансиране за опазване на природата.

Да вземем например сертифицирането на горите. Изследването показва, че специално в Южна Африка системата за сертифициране от Forest Stewardship Council маскира много екологични, социални и икономически проблеми за общностите, които живеят край монокултурните горски плантации. Експанзията на сектора в следствие търсенето на дървесина е довела до ръст на безработицата и бедност в тези области, още повече, заграбила е земята и водните ресурси, нужни за производството на храна и сигурността на местните. По същия начин трябва да се гледа и на производството на биогорива, което е свързано с рискове за изхранването на бедните общности. Най-малкото, което трябва да се направи, е да се преразгледат субсидиите за биогоривата.

Ето едно от ценните заключения на доклада „Животът като търговия": още след 1987 г. и доклада „Нашето общо бъдеще" стана модерно да се разглежда запазването на биологичното разнообразие от икономическа перспектива. Но въздействието, което икономистите могат да оказват върху нещата бе подценено. Вместо икономиката да се адаптира към императива за съхраняване на биоразнообразието на планетата, имаше все по-силна тенденция политиките по опазване на природата да се адаптират към икономическия императив (да се спечели на пазара).

„Икономическият начин на мислене е недвусмислен: ако биоразнообразието и другите ‘екологични услуги' могат да бъдат трансформирани в активи, които са подходящи за пазара, тогава пазарните сили ще работят за консервация на биоразнообразието": Но в случая с природата, трите изисквания на „пазарния продукт": да е правно обособен, приватизиран и продаден, са най-малкото подозрителни. Да спрем до противоречията в първото условие за „пазар на природа": как може един компонент от екосистемата, тя е изключително интегрирана цялост, да се отдели от другите, за да може да се търгува с него по-добре: пък било то терени за екотуризъм или даже модните сега въглеродни емисии. Заинтересуваните могат да продължат да четат. В един момент се налага и да се действа.