„План 100 тояги", информира от първата си страница „Стандарт"
Планът "100 тояги", който хвърли в ужас майки и баби, е невалиден. Никога не сме обсъждали десятък върху пенсиите, нито съкращаване на платеното майчинство от 425 на 210 дни, обяви кабинетът вчера. Повод бе тиражираната от синдикатите чернова на антикризисните мерки, подготвяни от Симеон Дянков. Неофициалният документ предвиждаше още принудителен неплатен отпуск за чиновниците и удар по заплатите на всички.

Такъв план с мерки не съществува. Обсъждаме над 100 идеи за изход от кризата, но изнесените от синдикатите не са сред тях, заяви финансовото министерство. Това е опит за саботаж, казаха ГЕРБ и десните в парламента.
Тристранката ще решава как и колко затягаме колана в понеделник.
Още по темата от „Стандарт"

„Чиновниците готвят саботаж заради привилегиите си", разкрива от първата си страница „Сега"
Протести на държавни служители могат да блокират и малкото антикризисни мерки, по които има съгласие в обществото. В държавните ведомства започва брожение срещу намерението на правителството да отнеме привилегиите на чиновниците, полицаите и военните, като ги накара сами да плащат здравните и социалните си осигуровки. Това ще свие заплатите им с 12.1%.

Вчера правителството отмени решението си за вдигане на здравната вноска за гражданите и бизнеса от 8 на 10% от 1 април, но не гласува алтернативата - всички държавни служители сами да си плащат пенсионните и здравните осигуровки. Втора седмица се отлага и решението на правителството за замразяване на всички бюджетни заплати.

Въпреки това служители в икономическото министерство замислят импровизиран саботаж - масово да излизат в отпуск по болест, научи "Сега". Отделни дирекции в земеделското ведомство вчера също заявиха, че са готови да протестират.

Най-стройна е организацията при данъчните служители. Те ще се присъединят в събота към протеста на полицаите и "ще пият по една минерална вода" в градинката пред Народния театър в София. "Когато станахме държавни служители през юни 2009 г., ни намалиха заплатите именно защото държавата ни поема вноските", протестират служители на НАП по форумите. Средната заплата на около 7-те хиляди служители на НАП с всички бонуси и премии е 1350 лв.
Още от статията на „Сега"

"Спорните мерки за кризата били част от мозъчна атака", разкрива от първата си страница „Дневник"
Списък с мерки за ограничаване на бюджетния дефицит, изтекъл в медиите, взриви публичното пространство в сряда, два дни преди финансовото министерство да представи на социалните партньори обещания нов антикризисен пакет. В списъка има мерки, с които правителството вече се ангажира - като спешна приватизация на миноритарните държавни пакети и премахване на осигурителните бонуси за държавните служители.

Други, като облагането на всички пенсии над определен необлагаем минимум например и които ще доведат до директно обедняване на социално чувствителни групи, бяха отречени по-рано през седмицата. Трети - като намаляването с 10% на средствата за заплати в администрациите, които не са извършили предвидените съкращения, звучат логично като действия в период на криза.

От пресцентъра на финансовото министерство отрекоха авторство и определиха разпространението на списъка като "опит да се създаде допълнително напрежение в условията на криза и да се провокират различни обществени слоеве". Ден по-рано обаче представители на ведомството не отричат категорично мерките пред медиите.

Източник от министерството обясни вчера пред "Дневник", че цитираните мерки са част от над 100 "предварително нахвърляни идеи", които още не са обсъдени подробно нито като политически ход, нито като фискален и икономически ефект.

"Дори и да е ясно каква икономия ще доведат на бюджета тези действия, не е правена оценка за цялостните ефекти върху икономиката, затова не може да се твърди, че ние стоим зад този документ", коментира източник на "Дневник" във финансовото министерство. В началото на седмицата от ведомството се ангажираха да изпратят антикризисния пакет на социалните партньори в петък и той да се обсъди в понеделник.

Най-яростно срещу изтеклия списък се обявиха от синдикатите, а КНСБ го изпрати отново на медиите в сряда в електронно писмо със заглавие "Мерки". Работодателските организации запазиха мълчание или коментираха уклончиво. Партиите в парламента разкритикуваха най-драстично звучащите идеи с уговорката, че не са сигурни чие е авторството им.

Няколко синдикални организации на КНСБ - в МВР, приходната агенция и в държавната администрация, се събират в събота на протест срещу "намеренията да се ограничат социалните придобивки". Легия "Раковски" също обяви, че ще протестира, ако "мерките на Дянков" бъдат одобрени.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Разследват Станишев&сие за връзки с Трактора", съобщава от първата си страница „Сега"
Хора от бившата власт на най-високо ниво може да се окажат клиенти на Темида, ако се докаже, че са осигурявали "чадър" над престъпната дейност на групата на Алексей Петров. Това обяви вчера зам. главният прокурор Бойко Найденов. Работело се по версия, че сред покровителите на Алексей Петров са били министри, заместник-министри, шефове на служби, може би дори премиери, както и политически партии като цяло.

Найденов допълни, че за момента има податки, че хора на високо ниво са спъвали разследвания срещу Трактора. "Петров безспорно е имал покровители със силни властови позиции, защото няма как без такава подкрепа той да е рекетирал и изнудвал години наред", обясни Найденов. Той допълни, че многократно са били подавани жалби срещу Алексей Петров в МВР и в прокуратурата, но те са били спирани.

"Ние ще стигнем до всички личности, които са или не са членове на определени партии, или определени държавни служители, но са помагали на този Октопод да работи в продължение на години", допълни зам. главният прокурор. Найденов поясни, че помощта може да бъде както прикриване на престъпленията на групата на Трактора, така и осигуряването на прекомерна власт на Петров и хората му.
Още от статията на „Монитор"

„ЕК ни препоръчва да продължим строгата фискална политика", съобщава от първата си страница „Класа"
Европейската комисия (ЕК) ни препоръчва да продължим строгата фискална политика и да завършим докрай реформите в пенсионната система, образованието, здравеопазването и администрацията. Това става ясно от официалното становище на ЕК към България след прегледа на конвергентните програми на 14 европейски държави. От комисията отбелязват, че във финансовия план на страната до 2012 г. се предвиждат амбициозни структурни промени, които целят да подсилят публичните финанси и в същото време да дадат тласък на икономическото възстановяване.

От всички 14 конвергентни програми единствено тези на България и Естония планират оставане под границата от 3% бюджетен дефицит. В групата на отличниците влизат също Швеция и Финландия, които са успели да удържат дупката в публичните си финанси под 3 на сто - референтната цифра в Пакта за стабилност и растеж. Припомняме, че условието за дефицит е един от основните критерии и добра атестация за присъединяване към чакалнята на еврозоната - валутен механизъм 2.

Подобряването на конвергентната програма на България цели да задържи солидното бюджетно състояние. След като бе достигнат дефицит от 1,9 на сто от БВП през 2009 година, се планира общият държавен дефицит да бъде балансиран през 2010 г. и да има излишък от 0,1 на сто от БВП през 2011-2012 година, отбелязват от Брюксел.

Дефицитът по текущата сметка през миналата година се е свил до 8,6% от БВП и бе покрит почти изцяло от преките чужди инвестиции, пише в документа на ЕК, но външният дълг достига 110% от БВП, което е относително високо равнище.

В конвергентната ни програма е заложен икономически ръст от 0,3% през тази година и над 4% в следващите две години. Като цяло фискалната позиция изглежда рестриктивна през 2010 година, неутрална през 2011 година, а през 2012 година се очаква известно фискално отпускане.
Още от статията на „Класа"

„Енергото се разпаса", обобщава „Стандарт"
Докато всички затягаме коланите и свиваме харчовете, Енергото отново иска да вдига цените. Трябвало да се направят инвестиции, които били изключително наложителни, оправдават се от дружествата. Парите можело да дойдат единствено от по-високи цени на тока, които да плащат потребителите. Цената, на която продават централите, обаче не се вдига. Така чистата печалба влиза в джоба на разпределителите.
До 5% само може да поскъпне електричеството от 1 юли. Таванът сложи шефът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Атанас Семерджиев. Така в цената ще се отчете инфлацията за една година и промяната в долара, обясни Семерджиев в интервю за БТА.

Инфлацията на годишна основа през февруари беше 0,9%. Промяната в курса на долара също не е голяма. 5% поскъпване за крайните потребители трябва да включи увеличенията на продажната цена на централите, цената за пренос, на обществения доставчик НЕК и на Електроразпределенията (ЕРП).

Трите дружества ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН пробваха обществото, като обявиха предложения за 8,81%, 11,6% и 2,99% скок. Интересното е, че в предложената крайна цена половината е за услугата разпределение по мрежата. Тоест самата стока ток и преносът й по националната енергийна мрежа според ЕРП-тата струва по-малко.

Грижа за запазване на печалбите след пълна либерализация на пазара и участие на много търговци на ток заподозряха наблюдатели в натоварването на крайната сума с цена мрежа, от която идват печалбите на eлектроразпределителните дружества.

Около 100 млн. лева е очакваната печалба на ЧЕЗ България за 2009 г. Около 72,77 млн. лв. е трябвало да инвестира в мрежата и в енергийни съоръжения Енергото миналата година. Вложенията му обаче са били 51-52 млн. лв., като голяма част от тях са за доставка на трансформатори и сервизни коли. С консултантски договори печалбата се изнася към фирмата майка, обясняват експерти от бранша.
Още от статията на „Стандарт" и Още по темата от „Стандарт"

„България покри инфлационния критерий за еврозоната", информира „Дневник"
За първи път, откакто е членка на ЕС, България успява да покрие един от най-недостижимите досега критерии за влизане в еврозоната - инфлацията. Това се е случило през февруари, показват данните на "Евростат" за инфлацията. Маастрихтските критерии изискват от кандидатите за приемане на еврото да поддържат средногодишна инфлация под допустим праг. През февруари той е 1.83%, а средногодишната инфлация в България за същия месец е 1.8%. Така поне според наличните данни страната ни покрива този критерий.

Таванът за ценовия индекс се изчислява всеки месец, като за база се използва средногодишната инфлация в трите страни от ЕС с най-ниски стойности на този показател. Към осредненото число се добавя 1.5% и така се получава крайният праг. Страните, които формират базата за изчисление през февруари, са Германия (0.2%), Люксембург (0.4%) и Чехия (0.4%). Австрия също има стойност на показателя 0.4% според "Евростат".

Необходимо да се направи уточнението, че липсват данни за Франция, където средногодишната инфлация се движи около нулата през последните месеци. През януари тя е била едва 0.1%. Това означава, че и ако през февруари е останала на това равнище, изчисленията се променят и България остава извън, но все пак много близо до допустимите стойности.

Някои експерти са на мнение, че изпълнението на критерия не означава непременно покриване на изискванията за ценова стабилност на Европейската централна банка. "Не е ясно дали ЕЦБ би използвала същата методология за изчисление предвид икономическата ситуация", коментира пред "Дневник" икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев.

Според него са напълно възможни отклонения от досегашния метод на изчисление, използван в т.нар. доклади за сближаване. Това са документи, показващи напредъка на страните за присъединяването им към еврозоната. По дефиниция ЕЦБ трябва да ги публикува поне веднъж на всеки 2 години. Последният такъв доклад беше публикуван през май 2008 г. С него беше одобрена кандидатурата на Словакия за еврозоната.
Още от статията на „Дневник"

„Парите за болници изведнъж се оказаха предостатъчни", информира „Сега"
Парите на здравната каса за болници са напълно достатъчни, но се изразходват неефективно. Това сочели данните от процеса на остойностяване на медицинските дейности, което се прави от работна група към Министерството на финансите.

Близо 1 млрд. лв. е давала досега здравната каса за болнична помощ на година, 400 млн. лв. от тях обаче изтичат, съобщиха от здравното министерство, цитирайки данните на МФ. Тази година обаче касата ще даде само 700 млн. лв. Една от основните причини за течовете са свръххоспитализациите. "Около 30% от лечението в болниците в момента е ненужно", твърдят от МЗ.

Друга причина за изтичането на пари е нереалното остойностяване на клиничните пътеки. В момента за 84 пътеки здравната каса дава 102 млн. лв. повече от реалните разходи на болниците за тях. В същото време други 214 клинични пътеки са недофинансирани с 291 млн. лв., сочат изчисленията на МФ. Най-надценени са пътеките в областта на инвазивната кардиология и разликата между реалната стойност и тази, която плаща сега здравната каса, е завишена с 30 на сто. Сред най-недофинансираните са педиатричните пътеки. При среден разход от 4754 лв. в сферата на неонатологията например, се дават само 880 лв.

"Реалното остойностяване на медицинските дейности и преразпределението на средствата за болнична помощ ще доведе до по-ефективното им изразходване. Ограничаването на неефективните разходи ще стигне за покриването на всички разходи при лечението на пациентите, с изключение на консумативите. Това означава, че занапред хората не биха плащали за избор на екип при хоспитализация, както им се налага да правят в момента", обещават от МЗ. Не е ясно обаче дали свръх хоспитализациите ще се ограничат, като касата просто не плаща на болниците, или с други мерки.
Още от статията на „Сега"

„Синдикат пусна антикризисни мерки менте", информира „Монитор"
Вицепрезидентът на КТ „Подкрепа" Димитър Манолов е разпространил сред медиите т.нар. антикризисни мерки на правителството, които се оказаха менте. Това стана ясно вчера. Пред „Монитор" самият Манолов си призна, че става дума за чернова, която няма никакъв подпис и случайно е попаднала у него. Няколко столични всекидневника публикуваха предишния ден набор от мерки, обмисляни във финансовото министерство, които трябвало да затегнат харчовете на държавата по време на криза. Те обаче посягат радикално на ред социални придобивки на българите и шокираха обществото. Като например орязване на половината срок, в който майките получават обезщетения за бременност и раждане, облагане с 10% на пенсиите над минималните и т.н."

Подобни мерки не са предлагани за обсъждане във финансовото министерство нито в Министерския съвет, незабавно коментираха вчера от правителствената пресслужба. Това е опит да се създаде допълнително напрежение и да се провокират различни обществени слоеве, които са най-чувствителните, предупредиха и от финансовото ведомство.

В момента правим много сериозни анализи и прогнози, на базата на които ще бъдат предложени действителните антикризисни мерки. Дискутират се повече от 100 идеи, поясниха още от ведомството на Симеон Дянков. Разпространението на тези „ужасяващи мерки" цели да настрои обществото срещу икономическата политика на  правителство и да подкопае бъдещата работа и общите усилия на правителството, синдикатите и работодателите в тази посока, предупредиха вчера от министерството.

„Дори да ме обявят за манипулатор, ще се радвам, ако това нещо се окаже невярно", оправда се обаче Димитър Манолов. Той уточни, че имал черновата за истина, понеже знаел „откъде я има, доколко тези намерения са били актуални и доколко са били истински". Шефът в КТ „Подкрепа" уточни, че мерките всъщност били предложени от независими икономисти от „Отворено общество". Запитан защо ги свързва с финансовото министерство и дори с правителството, Манолов обясни, че групата икономисти били спечелили различни проекти в МФ и затова намирал подобна връзка. Той отрече синдикатите да са получавали официално предложение от правителството за антикризисни мерки. Но до неделя те щели да му предложат свои.
Още от статията на „Монитор"

„Златното шосе е проектна грешка", разкрива „Стандарт"
222 млн. лева за 22 км път - толкова е излязла отсечката от шосето до прословутия проект за хидровъзел "Цанков камък". Фактурата за трасето от Девин до Михалково възмути премиера Бойко Борисов, който лично отива днес да види златното шосе. Преди него с изпълнителите на проекта и местните хора се срещна репортер на "Стандарт".
Най-скъпият път в България е продукт на проектантско безхаберие и незаинтересованост на инвеститорския контрол в лицето на НЕК. Това твърдят хората, които работят с главния строител на шосето Девин-Михалково, което се изгражда от австрийския консорциум "Алпине Бау", ръководен от Стефан Ципуш. Строителите и техниците са категорични,че този път изобщо го има благодарение на Ципуш, който за часове правел това, което проектантите правели за по четири месеца. "Това е най-трудният път, който съм строил в живота си", категоричен е австрийският специалист с 35 г. стаж по обектите на почти всички континенти. На язовира "Цанков камък" е от самото му стартиране през 2006 г., вече говори много добър български, знае и най-малкото завойче, стеничка и изкопче на тежкото пътно строителство от общо 18 км, за което били предвидени първоначално 40 млн. евро. Днес обаче стойността на шосето е набъбнала до 70 млн. евро, а тепърва ще се довършва отсечката между селата Лясково и Михалково.

Защо освен че е най-трудният обект в живота му, пътят се оказва и най-скъпото за изграждане трасе на България, г-н Ципуш отговаря кратко: "Много лоша геология и проекти." Това го потвърждават всички работещи от години на различните части от скандалното трасе с обща дължина 18 км.

От тях 10 км са изцяло нов път, изграден в най-стръмната и труднодостъпна част на северния скат над река Въча, която ще пълни язовира. Новото трасе всъщност заобикаля бъдещия язовир, дълъг почти 15 км. Построен е и тунел с дължина 882 м, през който ще минава движението на коли и камиони към Девин, след като старият път, криволичещ по течението на реката, ще бъде залят от язовира. Освен че е изграден и нов мост, изцяло е рехабилитиран пътен участък от около 7 км по трасето между селата Михалково и Лясково. Цялата тази работа е минала през ръцете на австриеца от "Алпине", който със затворени очи изброи местата на над 30 подпорни бетонни стени по новия път, който се вие по самото било на планината. Всяка от тях е висока от 50 до 70 метра и е с дължина средно 50 метра. Някои от бетонните подпори над пътя са по на три етажа, защото скатовете се цепят и непрекъснато се свличат, обяснява той.

Всъщност именно този много труден и стръмен терен налага 4 пъти да се променя проектът, в движение да се проектират нови подпорни стени, пътни съоръжения и да се нагажда трасето според екстремните геологични характеристики на терена.
Още от статията на „Стандарт"

„Нужни са нови закони за МВР и ДАНС", казва в интервю за „Монитор" Анастас Анастасов, депутат от ГЕРБ, председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
Г-н Анастасов, как ще коментирате постигнатите договорености от премиера Бойко Борисов във Великобритания в България да се изградят филиали на световни центрове за борба с организираната престъпност и наркотрафика, които да работят не само за нашата страна, но и да обхващат Балканския регион?
- Един от основните приоритети в дейността на компетентните институции е противодействие на трафика на наркотици и хора. Страната ни разполага със законодателство, национален механизъм, институционален и административен капацитет за успешно противодействие на организираната престъпност, трафика на хора и наркотици. В България могат да се изградят центрове, които да противодействат на организираната престъпност и наркотрафика не само в страната, но и в региона, по подобие на Агенцията за борба срещу тежката организирана престъпност във Великобритания. Центровете могат да облекчат обмена на информация относно дейността на международните престъпни групировки. Дейността им не само ще подобри качеството на информационния обмен в реално време, а ще укрепи полицейското сътрудничество и ще задълбочи трансатлантическото сътрудничество за противодействие на организираната престъпност и международния тероризъм. Също така трябва да споменем функциониращия в Бургас Международен координационен център на службите за гранична брегова охрана на Черно море. Дейността на центъра се осъществява в съответствие с целите и принципите на Хартата на ООН, като вземането на решения става на базата на консенсус между отделните страни. Основните задачи са свързани с подобряване на стабилността в региона, засилване на сигурността и безопасността на корабоплаването в Черно море, борба срещу тероризма, нелегалната емиграция, контрабандата на наркотици и горива, нелегалния добив на морски ресурси, изграждане на комуникационни канали за целите на информационния обмен и др. Наличието на този положителен опит е показател за възможностите ни за успешно функциониране на посочените центрове. 

Какво можете да направите от законодателна гледна точка, за да се улесни работата на тези центрове в нашата страна?
- Законодателните инициативи би следвало да изхождат евентуално от пряко ангажираните министерства и ведомства, като от наша страна членовете на комисията и по-специално от парламентарната група на ПП на ГЕРБ са на разположение за коментари и обсъждане на съответния проблем.

Как гледате на идеите, които дават американски съдии, за да се ускори правораздавателният процес у нас - например по въпроса за призоваването, идеята СРС-то да стане обществено достояние, ако бъде повдигнато обвинение?
- Въпросът за призоваването на лицата по наказателни дела е регламентиран в глава 15, раздел I от НПК "Връчване на призовки, съобщения и книжа". Чл. 180 от НПК урежда реда, като представя детайлно вариантите на призоваване на юридически, физически лица, както и вариантите в зависимост от процесуалното качество на лицето.
НПК предвижда възможността лице, което е редовно призовано и не се яви пред съответния орган, да бъде принудително доведено, както и да му се наложи парична санкция.
Един от основните принципи в наказателния процес е публичността (чл. 20 от НПК). Съдебните заседания са публични освен в случаите, когато това се налага за запазване на държавната тайна или на нравствеността, както и в случаите на защитен свидетел (чл. 263 от НПК). Във всички случаи присъдата се обявява публично.

Използването на СРС е един от способите за събиране на веществени доказателства (чл. 125 от НПК), които впоследствие биват прилагани към делото, което де факто се разглежда на принципа на публичността. То е на разположение на всички участници в процеса.
Още от интервюто на „Монитор"

„Доверието в кабинета дава възможност за непопулярни реформи", казва в интервю за „Класа" Васил Тончев, директор на социологическа агенция „Сова Харис"
Г-н Тончев, във връзка с готвените промени в изборния закон и евентуалното въвеждане на електронното гласуване, от ГЕРБ предложиха да се създаде единен регистър на гласоподавателите у нас. Как гледате на тази идея?
- Все още не е ясна технологията на електронния вот, но по-важното е, че обещанията и намеренията на ГЕРБ да се промени изборният закон вече започват да се осъществяват и на практика. Това ще даде възможност веднъж завинаги да се прекратят спекулациите от страна на управляващите партии с изборния процес. Всяка стъпка в тази посока трябва настоятелно да се очаква от обществото и да се приветства. Само така ще се избегнат аномалиите, на които винаги сме свидетели преди избори. Най-вероятно един регистър с избиратели ще въведе ред в системата, като отпаднат възможностите за двойно гласуване и други изборни манипулации. Това ще се отрази и на партиите-фантоми. Затова подобна стъпка на управляващите само може да се приветства.

Според концепцията на члена на ЦИК проф. Михаил Константинов, ако въведем електронното гласуване у нас, то ще увеличи активността с до 300 хиляди души...
- ...Ефектът от изборната активност обикновено зависи от конкретната ситуация. Ако на миналите избори бяха излезли още 300 хиляди души, вероятно те щяха да бъдат в полза на ГЕРБ. А ако имаме по-висока активност на следващите избори, те сигурно ще са в полза на партията, която е на ръба на вълната. Във всички случаи повечето гласоподаватели на следващите избори ще бъдат в полза на опозицията. Тази стъпка наистина е полезна и своевременна.

Според Искра Фидосова електронното гласуване може да мине през един вид „тест" първо в чужбина. Мислите ли, че зад тази идея се крият политически мотиви?
- Не, не смятам. Още е рано да се правят спекулации. Има логика електронното гласуване да се въведе първо в европейските страни, още повече че вече сме част от ЕС.

Вече седмица темата за импийчмънт на президента е водеща в политическото пространство у нас. Засега и двете страни твърдо отстояват позициите си. Имате ли прогноза как ще се развие този конфликт?
- Според мен управляващите се вкарват в капан, и то абсолютно излишно. Не разбирам политическата логика на поисканото отстраняване на президента. Георги Първанов беше уязвен в частта, в която е може би най-силен и в най-добри позиции. Президентът е от малкото български политици, които минаха през целия преход, но не се облагодетелстваха материално от това. В същото време Първанов беше нападнат именно в тази плоскост, в която, пак повтарям, той е най-силен. Затова и ответният му удар в този случай може да е доста силен и доста притеснителен за неговите опоненти.
Още от интервюто на „Класа"

„Следователи проверяват търговете за лекарства от 2000 г. досега", казва в интервю за „Дневник" доц. Димитър Раденовски, директор на "Пирогов"
Доц. Раденовски, какъв е бюджетът, който здравната каса е определила за "Пирогов" за тази година?
- Миналата година имахме 3.5 млн. лв. приходи от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), а за тази делегираният бюджет е около 2.5 млн. лв. - с една трета по-малко. Имам обаче уверение от НЗОК и здравното министерство, че лимитът е формален и ако наистина сме лекували повече пациенти, ще си получим парите.
Мисля, че все пак въвеждането на делегираните бюджети е за добро, защото кара мениджърите да следят внимателно финансовото състояние на болниците. Отдавна повтарям, че в големите болници трябва да има поне по един постоянен представител на здравната каса, защото той ще може да следи какво се случва.

След като лимитите не се спазват, какъв е смисълът от тях?
- Напротив, спазват се. Когато дойдат проверяващите от здравната каса и констатират нарушения на техните изисквания, си приспадат парите. Мога да ви кажа, че ако аз имам здравен фонд, ще работя точно по същия начин и никога няма да плащам всичко наведнъж.
Защото, нали разбирате - нашият интерес е да вземем колкото се може повече, но техният е да направят така, че средствата да стигнат до края на годината. Вярно е, въвеждането на лимити е притеснително, но аз винаги съм казвал, че хората трябва да са доволни, а не щастливи. Защото щастието ги отпуска и те започват да губят представа за реалната обстановка и да харчат не по джоба си.

Според вас тогава няма основание за протести?
- Не приемам вечно някой да заплашва, че ако това или онова не стане, започват протести. Така се въртим в омагьосан кръг. Съветвам ви да потърсите дивидентите, които някой ще спечели от нагнетяването на напрежение.

Дори да има малко забавяне на плащанията, в крайна сметка медиците ще си получат парите. Някой лекар досега да не си е получил заплатата? На някого да е намаляла заплатата, въпреки че сме в криза? В други сектори подобно нещо се случва често. Ние трябва да се реформираме, така че ще трябва да понесем и някои неудобства. Не мога да си представя, че премиерът или финансовият министър ще направят нещо, което е срещу интереса на държавата.
Затова смятам, че е крайно време и ние - джипита, лекари, специалисти, всички, които сме вързани в тази система, да проявим малко повече разбиране. България има желание да влезе в чакалнята на врозоната и явно трябва да спазваме финансова дисциплина.

Постоянните заплахи от лекарски стачки обаче накараха управляващите да отстъпят от първоначалните си идеи за реформи. Това не е ли грешка?
- Грешен е този, който не може да даде на заден ход. Казвам го точно заради мениджърския опит, който имам. Моята болница се реформира вече две години и половина. Намалихме разходите с близо 50%, увеличихме приходите със 150-200%, вдигнахме заплатите с 300%.
Това трябва да се направи в цялото здравеопазване, а как точно ще стане - дали ще правим крачка напред и две назад, не бих могъл да коментирам, защото има макроикономически феномени, които често не ни позволяват да го направим по начина, по който искаме.
Още от интервюто на „Дневник"