Срещата на върха в Лисабон между Бразилия и ЕС, която се проведе в сряда (4.VII), протече като карнавал. Все пак президентът от левицата на най-гъсто населената страна на Южна Америка, Луис Игнасио Лула да Силва, не се окичи с медал. Обаче когато ЕС нарича някоя страна „стратегически партньор", това значи малко повече от потупване по рамото, пише Deutsche Welle.

Встъпващото в сила португалско ротационно президентство на ЕС и Бразилия в празничен дух подписаха съответното съглашение в Лисабон. „Със стратегическо партньорство ЕС отдава признание на увеличената роля на Бразилия като регионален и международен актьор", казва Вилхелм Хофмайстер, посланик на Фондация Конрад Аденауер в Бразилия.

На практика сега Бразилия е на еднакво стъпало с другите централни актьори в глобализацията - Русия, Китай, Индия, ЮАР, с които ЕС вече поддържа „стратегически партньорства". Сега обаче дипломатите напомнят, че новият статут трябва да се реализира и в нов тон на двустранните отношения.

Икономист от института в Хайделберг вижда в партньорството нищо повече от въпрос на дипломатическата учтивост. Експертът счита, че комуникацията няма да бъде на равна нога. „В икономическо отношение Латинска Америка губи значение". Например Бразилия не може да се мери с Китай.

В Латинска Америка Бразилия без съмнение има най-голямата икономическа и политическа тежест. При това тя е надежден партньор. Възможно е „награждаването й" със стратегическо партньорство да е ответен отговор на опитите за приемане на Венецуела в Mercosur.  Мнозина считат, че с Уго Чавез на борда, Mercosur вече не е надежден партньор на Европа за преговори в Латинска Америка.

Освен това Mercosur сега изпитва затруднения, а преговорите на организацията с ЕС от години тъпчат на място. Венецуела като член е подкрепяна официално от четири държави-членки. Бразилия обаче е в обтегнати отношения с Каракас, главно заради затварянето на телевизионния канал RCTV.

А Чавез не се плаши от отлагането на ратификацията за приемането на Венецуела в парламентите на Бразилия и Уругвай, посочвайки, че Mercosur не е сред приоритетите на богатата му на петрол родина. Ако приемането на Венецуела не бъде ратифицирано до септември, Чавез можел и съвсем да се откаже от членство.

От тази гледна точка стратегическото партньорство с Бразилия е разбираемо, но за някои анализатори не е твърде умно решение. Солана и Лула говориха многократно, че засиления диалог между ЕС и Бразилия има за цел сближаването на Евроблока и Mercosur, обаче ревнивите съседи няма да признаят Бразилия за регионална сила и страната няма да може да се изказва като представител на региона.

Затова „стратегическото партньорство" за Бразилия може да изиграе ролята на „бомба": Мексико и Аржентина, икономически силни държави, могат да се почувстват изтикани на заден план. Двата съседа вече говориха против предоставянето на Бразилия на постоянно място в съвета за световна сигурност.

Надали ще се стигне до прекъсване на отношения между ЕС и Mercosur. Обаче изглежда и САЩ сменя стратегията си за Южна Америка, в резултат на което общо-американската зона за свободна търговия ALCA на практика се провали. Ще се сключват двустранни договори със страни в региона, които не са засегнати от „боливарската революция" на местен лидер като Уго Чавез.