Путин, Меркел и Барозу обобщиха резултатите от двудневните си контакти. Договориха се за много неща, но не подписаха нищо. Путин демонстрира оптимизъм, конструктивност и твърдост. Лидерите на ЕС се оказаха в неловко положение заради новите си колеги в Съюза. Тактиката на САЩ - да вкарва всички в малки кавги и да не дава на никого да се договаря основно: коментира резултатите от срещата в Самара руската медия „Взгляд". След като представяме последователно официалната позиция на руския президент, на ротационния председател на ЕС, на редица руски високопоставени политици, даваме съвсем накратко и свой, български прочит на политическия процес.

Участниците в срещата на върха между Русия и ЕС са говорили пред журналистите за резултатите от общуването си: неформално в четвъртък и формално в петък. Русия е представена от президента Владимир Путин, а Европейският съюз от германския канцлер Ангела Меркел, която сега държи ротационното председателство в ЕС и от португалеца Жозе Мануел Барозу, лидер на Европейската комисия.

Путин веднага е отхвърлил предположенията, че двете страни не са постигнали никакви договорености по време на срещата си: „Това е абсолютно лъжовно предположение: договорихме се за митническо сътрудничество, за сътрудничество в сферата на борбата с престъпността, в сферата на борбата с наркотиците".

Освен това е било решено да се активизират преговорите за бъдещо преминаване към безвизов режим, да се продължи работата за създаване на механизъм за взаимно реагиране и ранно предупреждение в енергетиката, да се създаде нов механизъм за подобряване на инвестиционния климат.

Путин резюмира: договорихме се по всички въпроси освен по острите, които изискват допълнително изучаване и допълнителна работа. „Като правило, това са въпроси, които лежат в сферата на икономическия егоизъм на една, втора или трета европейска страна".

По отношение на тези „трети" страни президентът на РФ е проявил съчувствие към европейските си партньори: „Евросъюзът се промени, увеличи се количеството на членовете на Евросъюза, и вътре в ЕС стана по-сложно да се решават тези въпроси, които преди се решаваха по-лесно. Ние разбираме това и съчувстваме на ръководството на ЕС. Разбираме, че преди да пристъпи към преговори, Евросъюзът трябва да реши вътрешните си проблеми".

Путин е подчертал, че Русия трябва да защитава своите интереси. Той е нарекъл „недопустими и недостойни за Европа" нарушенията на правата на руското население в Естония и Латвия и е призовал европейците да следят и за другите събития със същото внимание, както правят с делата на Политковская и Литвиненко. Става дума за смъртта на про-руски демонстрант в Талин, който умишлено е оставен без помощ и е загинал от загуба на кръв.

Европейските представители са придържали към същия тон. Ангела Меркел е заявила, че Русия и ЕС водят честен диалог, който ще позволи да се решават проблемите в отношенията между страните: „Много високо оценявам, че имахме честен и открит диалог. Водим дискусията си открито, което е главното условие за успешното провеждане на разговора". Канцлерът е изразила надеждата си, че Русия и Евросъюзът ще „имат възможност да тръгнат по нови пътеки и пътища".

Меркел е потвърдила, че ЕС е заинтересован да започне преговори за ново съглашение за партньорство и сътрудничество между Русия и ЕС. Но затова разногласията трябва да бъдат преодолени: „По време на срещата се изясни, че има много голямо количество проблеми, които вече са се натрупали и за които ние, естествено, говорихме, макар и не винаги да ни се удаваше да се убедим взаимно".

Тази сутрин на работна закуска се обсъждат международните проблеми. Меркел е посочила: „Дали ще става дума за Иран, за Афганистан, за Близкия Изток - ще се стремим да прилагаме съвместните си усилия".

Общата позиция на канцлера е: „В качеството си на председател на ЕС от името на всички 27 членове мога да кажа, че в нас има разбиране за това, че стратегическо партньорство ние трябва да имаме. Има надежда, че нерешените въпроси с отделните страни и общоевропейските въпроси в бъдеще ще могат да бъдат решени".

Мнозина руски политици разделят тези оптимистични настроения, но по напълно различни причини.

Първият заместник-председател на Комитета на Думата по международните дела Леонид Слуцкий предполага, че „Русия е нужна на ЕС не по-малко, отколкото ЕС на Русия". И затова „опитите на конкретни политици в Брюксел да играят с темите Естония или полско месо, за да поставят Русия в губеща позиция, са обречени на провал".

„В същото време Русия няма намерение да поема натиск на Брюксел в ултимативен формат: или ще се държите със страните на ЕС без всякакви претенции, или ние ще блокираме някакви базови съглашения".

Президентът на фонда „Политика" твърди: „Независимо от възникналите проблеми, Русия и ЕС така или иначе ще си останат партньори, все пак стокооборотът между страните е огромен. Разбира се, благодарение на източноевропейските държави, нови членове на ЕС, взаимоотношенията на Русия и ЕС никога няма да бъдат същите".

„Позицията на Полша днес се превръща в европейския мейнстрийм. Макар че предупреждавахме нашите европейски партньори до какво може да доведе включването на  тези страни в ЕС, те се надяваха, че в рамките на Евросъюза източноевропейските държави да станат по-цивилизовани. Сега ЕС няма друг избор, освен да поддържа позицията на своите нови съюзници, каквато и да е тя."

Заместник-председателят на Комитета по международни отношение на Думата (дама) има по-различни основания за оптимизъм: „По сравнение с декадентстващата Европа сме в по-печеливша ситуация. Днес срещата не се е удала, ще се удаде утре. Всичко това са работни моменти и по този повод е най-добре да се пази спокойствие. Нека Европа демонстрира зависимостта си от нас, а не ние от нея! Мисля, че всички разногласия носят - макар и постоянен, но не катастрофален характер. Нашите отношения се развиват по диалектическия принцип - и именно това е признак за нормален живот".

Първият заместник - говорител на Госдумата е обърнал внимание на много важния, но сякаш отсъстващ аспект от проблема: „Съединените щати са недоволни от укрепването на Русия, от нейната самостоятелност и растящото й влияние във всички проблеми, които стават по света".

„Недоволни са, защото така се разрушава отдавнашната американска мечта за монополярен свят, където доминира Америка и всички й гледат в устата. Не мисля, че американците са заинтересувани да разрушат руско-европейските отношения, да ги доведат до конфликт. По-скоро това е игра на много фронтове, смисълът на която е да не се допусне някакво по-значително подобрение на отношенията между Русия и Европа", казал е руският политик.

Русия няма да може да се откъсне от Европа, защото това на практика не е възможно, но тези отношения да се направят с нещо конфликтни - с целта в това направление да няма очевидни успехи. И тогава Америка ще продължи както и преди да изпълнява функциите на върховен световен арбитър, който ще отпуска по нещо и на Русия, и на Евросъюза. Но при това последната дума винаги ще остава за Щатите. Мисля, че в това се състои тяхната практика: да разделя всички, да скарва по малко всички, на никого да не дава да се договаря основно, сериозно и продължително".

След като чухме изобилните и засягащи и новия член на ЕС България думи на руските политици, от позицията на „нов член на ЕС" можем да кажем следното: „Аман от суперсили!" Виждайки неспирни манифестации на световна значимост от големите, които се опиват от идеята за собствената си мощ, си задавам въпроса: толкова невъзможна ли беше през годините политиката на България не като нечий сателит, а като осъзнаваща се, възраждаща се и себереализираща се държава?

Знам, че на подобни въпроси еднозначен отговор няма. Но все пак днес е ден за размисъл в България. Не ми казвайте, че подобен пример за независимост в света няма, че геостратегическото положение на България е нещо по-особено, че носим товара на национална дискултура. Да не забравяме, че поелите сега по пътя на благоденствието Словения и Хърватска бяха в хватката на Тито, че думата „швейцарец" е била обидна допреди да речем двеста години, а родината на Барозу бе доста изостанала в икономическо отношение допреди 20 - 30 години. Половината население на днешното икономическо чудо Ирландия е загинало от глад поради слаба реколта на картофи - и то в средата на XIX век.

Независимо дали става дума за манифестациите на имперските амбиции на САЩ и Русия , за грижата на ЕС да подреди задния си двор, и по-лошото, за Полша която видя наскоро да подковават коня и поиска и тя: защо в малката ни страна все не ни се удава да работим спокойно, да създаваме добавена стойност и да живеем щастливо и благополучно, а трябва да сме сателити на нечия политика? И да се стремим към някакви, формулирани от някого, "национални" цели. Изглежда проблемът е в политиците. Не само чуждестранните.