В съвременните условия развитието на националната територия се свързана с изграждане на надеждна инфраструктура, която да осигурява свободното движение на стоки, хора и капитали и подсигурява устойчивото развитие на отделната териториално единица. В пространствено отношение ключово значение за развитието на Северна България може да окаже Транспортен коридор №7, формиран от р. Дунав като вътрешно континентална връзка между Западна, Централна и Източна Европа. Той свързва Европа и Азия, като през Черно море се осъществява директна връзка с вътрешната мрежа от плавателни канали на Русия и страните от Каспийския басейн. При формирането на този общоевропейски коридор е взето под внимание, че река Дунав е важен международен воден път, който минава през 10 страни, като водосборният басейн се разпростира и върху 7 други държави. След изграждането на канала Рейн-Майн-Дунав в Германия през 1991 г. р. Дунав става част от трансевропейски воден път - от най-голямото световно пристанище Ротердам на Северно море до Сулина на Черно море. Това прави обща дължина от 3 500 километра.
Градовете и регионите от Северна България, намиращи се на река Дунав или близо до нея

не успяха да се адаптират към новите реалности

на социално-икономическо развитие. На една голяма територия от устието на р. Тимок до Силистра (470 км) икономическото развитие през последните 20 години бележи неустойчивост и преобладаващ икономически упадък.

Фактически българският бизнес и държавното управление не успяха да дефинират стратегическите приоритети на страната за икономическото развитие на дунавската част на България. Регионът има своите предимства и положителни страни, изключително благоприятно географско положение и природна среда. Дунавското крайбрежие е подходящо за развитие на редица промишлени отрасли, използващи вносни суровини и употребяващи много вода (производство на електроенергия, дървообработваща промишленост, химическа и др., например от коритото на реката се добиват инертни материали, много разнообразно е рибното богатство на реката. На територията на България, по-големи дунавски пристанища има в Русе, Видин, Лом, Свищов, а по-малки - в Оряхово, Никопол, Тутракан и Силистра. Във връзка с това е и голямото стопанско значение на пропускателните пунктове - фериботната връзка Видин - Калафат, Оряхово - Бекет, моста между Русе и Гюргево, както и новостроящия се мост при Видин - Калафат. Фериботният комплекс Оряхово - Бекет е много важно значение в нашия участък на реката. Чрез него се осъществява най-пряка връзка между Солун и страните от Централна Европа. От 1994 г. функционира и фериботна връзка между Русе и Гюргево на частното транспортно дружество "Комко". Възможно е в кратки срокове да бъдат пуснати в експлоатация фериботният комплекс "Лом - Расту" и фериботен комплекс Свищов - Зимнич" Чрез Ломското и Свищовското пристанище ще се осъществява транспортирането на внесените суровини и стоки за вътрешността на страната. Обмисля се варианта и да бъде изграден Фериботен комплекс Тутракан - Олтеница, както и довършване на фериботния комплекс Силистра - Кълараш. С изграждането на модерното съоръжение ще се улесни преминаването на пътници и превозни средства между България и Румъния, ще се насърчи икономическото развитие, културния обмен и интеграцията на двата гранични района. Чрез двата ферибота, ще се създадат условия за по-пряка връзка между Близкия Изток и Украйна, Молдова, Русия и страните от региона. Фериботните комплекси при Дунав могат да се приемат за част от европейските транспортни коридори, например ферибота Силистра -Кълараш е част от Източно - Балканския транспортен коридор, свързващ Истанбул - ГКПП Лесово - Ямбол - Шумен - ГКПП Силистра - Тулча.
Съобразявайки се с количествените и качествените характеристики на регионите в европейските държави и във връзка с прилагането на програми на ЕС за регионално развитие, ще се спрем на значението градовете, прилежащи към дунавското геоикономическо пространство, които могат да имат изтегляща икономическа роля в стопанското развитие на Северна България. Несъмнено регионално развитие е основен инструмент за формирането на цялостна, дългосрочно ориентирана и ресурсно осигурена политика за териториално развитие, основана на балансиране на националните, регионалните и местните интереси и приоритети. Необходимостта от такава политика в дунавския региона на България не се поставя под съмнение и се обуславя от това, че регионалните различия пораждат социални, политически и икономически проблеми.
Прилежащата територия на река Дунав в България от запад на изток започва с видинския регион. В икономическо отношение той е сравнително слабо развит, с малко на брой традиционни производства, които през последните години са или силно ограничени или съвсем закрити. Регионът има най-нисък БВП на глава от населението в сравнение с другите региони. Със своето географско разположение, област Видин се разглежда като източната врата към Централна и Западна Европа.
Изграждането на Дунав мост Видин - Калафат ще създаде

липсващата връзка в шосейната и железопътна мрежа на Коридор № 4

и ще даде възможност за извършване на комбиниран пътен ЖП и воден транспорт. Това ще благоприятства развитието на прилежащата инфраструктура и ще отвори възможност за нова икономическа активност. Сериозно преимущество на Видин е изградената на брега на Дунав Свободна безмитна зона. Тя разполага с модерна складова база, техническа инфраструктура и съвременни телекомуникационни връзки, създаващи всички необходими условия и възможности за работа, определени от международния стандарт за специалните икономически зони. Област Видин е свързана посредством автомобилен и шосеен транспорт с всички населени места и граничните пунктове в страната. В района на града е разположено "Пристанище - Видин" със следните терминали: Пристанищни терминали Север, Център (пътнически) и Юг, както и автофериботен терминал. Строежът на Дунав мост - ІІ се очаква да стимулира обновяването и на пристанищните съоръжения и на прилежащата инфраструктура. В ход е процедурата по концесионирането на две от пристанищата - пристанища "Север" и "Фериботен терминал", а предстои стартирането на процедури за отдаване на концесия на пристанища "Пътнически център" и "Юг". Като цяло предстоят съществени промени в транспортната инфраструктура на областта. Изграждането на Дунав мост ІІ създава условия за построяване на терминал за комбинирани водни - ж.п. превози, какъвто в България няма. Развитието на транспортните услуги в световен мащаб е насочено към увеличаване на този вид транспорт и в област Видин има всички предпоставки за неговото планиране и изграждане. От това доколко ще се използват потенциалните възможности на областта зависи от политиката на областната администрация, както и от активността на отделните общини.
На изток от Видинска област се намира Област Монтана, където важно значение за коридор №7 има община Лом с едноименното пристанище. Като цяло природно-географските особености създават предпоставки община Лом да се превърне в транспортен и търговски център на река Дунав, като пресечна точка на паневропейските коридори №4 и №7
с развита техническа инфраструктура, с устойчиво и стабилно социално -икономическо развитие основано на териториално сътрудничество с балансирана преработвателна промишленост, конкурентно способна икономика, ефективно селско стопанство и съхранено културно историческо наследство. Възможностите за формирането на

Лом като силен пристанищен център

е наличието на речно товарно пристанище, което е с национално значение, нареждащо се на четвърто място в страната и второ по големина българско речно пристанище на река Дунав. Пазарният му дял е около 10 % от общия за страната. Разполага с отлична транспортна инфраструктура, с възможности за обработка на 7 млн.т. насипни и генерални товари годишно, закрити складови площи, вътрешна и международна спедиция и складове под митнически контрол. Порт Лом, може да претендира за врата към Европа, като неразделна част от трансевропейската мрежа за комбиниран транспорт Рейн - Майн -Дунав и пресечна точка на еврокоридорите от мрежата TINA коридор № 4 (път Е 79) Видин -Монтана - Враца - София - Кулата ( РП І1), което е основа за развитие на икономически дейности от национално и международно значение. Развитието на Лом може да се окаже изключително благоприятно за социално-икономическото развитие на населените места в радиус на около 30-40 километра. Градът е с добре развита инфраструктура. Предвижда се паралелно с терминала за комбинирани превози в непосредствена близост един до друг ще действат автоферибота /РоЛа/ и /РоРо/ терминал. Съществува свободен терен за разширяване и развитие на комплекса чрез изграждане на втори по-малък лиман. Към настоящия момент икономиката на Лом се намира в упадък поради влошения икономически климат и процесите на преструктуриране.
Река Дунав на изток преминава през Врачанска област. През територията на областта минават международни транспортни коридори: номер ІV - път Е 79 и номер VІІ - река Дунав. С ключово значение за този регион е община Враца, която има най-много промишлени предприятия. Специализирани са главно в текстилна промишленост, химическо производство, производство на мебели, дървообработване, строително-ремонтни дейности, заготовка и строително-монтажни работи, хранително-вкусова промишленост, памучни платове и коприни, производство на строителни материали (цимент), производство на стругове и фрези и други. Но град Враца е навътре в територията на страната, а пристанищен град, който може да има важно значение е Козлодуй. Река Дунав е не само плавателна река, но се ползва и като


технологичен фактор в експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй"


Гъстотата на пътната мрежа е по-висока от средната за страната, а именно 73.68 км./100 кв.км. Завършено е прокарването на оптичен кабел Кнежа - Оряхово - Мизия - Козлодуй, с което започва цифровизацията в града. Енергетиката е структуроопределяща за икономиката в общината. В този регион изключително важно значение има и община Оряхово, която е разположена в район с геостратегическо положение. На територията й функционират три пристанища, ГКПП и ферибот (Оряхово - Бекет). Градът е краен пункт на разклонение на международен път Е-79. Индустриалното развитие на общината се представя от машиностроене. Силно развито земеделие - предимно зърнопроизводство и лозарство. Обработваема земя 89 200 дка.
След област Враца Транспортен коридор № 7 навлиза в Плевенска област. През нейната територия преминава трасето на главна двойна, електрифицирана ж.п. линия, която осигурява удобен транспорт до всички точки на страната. Речен транспорт, независимо от наличието на р.Дунав, като северна граница на областта на практика няма, такова е положението и с въздушния транспорт. През територията на област Плевен преминава международен път Е 83. Не е изградена отсечката от автомагистрала А 2 София - Варна. Липсата на висококласни пътища е пречка за развитието на междурегионалните връзки. Областната пътна мрежа няма пряка връзка с транспортните мрежи на Румъния. Това ще бъде преодоляно с окончателното изграждане на строящия се фериботен комплекс "Никопол -Турну Мъгуреле", което ще натовари пътищата по направление север - юг и ще актуализира проекта за изграждане на тунел Троян -Христо Даново. Важно значение за област Плевен има пристанището в Сомовит. То е с голяма портална механизация. На четвърто място е по значение след Русе, Лом и Видин.


Сомовит се счита за пристанище на Плевен


с който го свързва жп линията Черквица - Ясен. След 1990 г. намалява значението на пристанище Сомовит и то се нуждае от обновяване и модернизиране, рязко спада и населението на селището.
Други важни пристанища на Дунав в тази област са Никопол и Белене.
Правени са разработки за построяване на хидровъзел "Никопол - Турну Мъгуреле", които са възобновени. Но според анализ на екоминистерството от 1999 г., той ще доведе до повишаване на нивото на реката със 7 метра, 3/4 от Никопол и 500 хил. дка земеделски земи ще бъде залети, като Никопол ще остане само на високата част на платото. Благоприятното географско положение на Община Никопол, наличието на пътища от ІІ, ІІІ, ІV клас определят развитието на общинската икономика. Предстои изграждане на фериботна връзка Никопол - Турну Мъгуреле.Приоритетни отрасли в нея са селското и водно стопанство, търговия, дървообработваща, лека и хранително-вкусова промишленост.
Важно значение за икономическото развитие на Транспортен коридор № 7 на територията на България може да има и Белене. Един от основните икономически фактори за развитието на общината е изграждането на „АЕЦ Белене".
След като излиза от Плевенска област коридор № 7 преминава през Великотърновска област, основно през община Свищов.


Тук се намира най-южната точка на реката


(430 и 37' северна ширина), което означава най-кратката връзка от Дунав през Стара планина и долината на р. Марица до Егейско море.
Голямото предизвикателство пред общността и пред общинските власти е реализацията на потенциала за развитие на Свищов през прогнозния период, успоредно с решаването на натрупаните проблеми. Свищов се очертава като ключов урбанизиран район, който би трябвало да има белезите на проспериращ културно-образователен, промишлено-аграрен и търговско-транспортен център на Дунав с национално и европейско значение, запазил богато културно-историческо наследство и традиции и притежаващ възможности за устойчиво социално-икономическо развитие. Като цяло е необходимо съществена реконструкция и разширение на Пристанище Свищов, възобновяване на малкия трафик и последващо създаване на фериботна връзка Свищов - Зимнич, възстановяване на основните пътища на общината. Относно концентрацията на икономиката може да се каже, че тя не е налице в същински тип, а е географска концентрация само на някои видови производства от преработващата и добивната промишленост. По отношение на някои земеделски продукти специализация се проявява при производството на зърнени храни (пшеница, слънчоглед, грах), грозде и др.
След Великотърновска област коридор №7 навлиза в област Русе със нейното стратегическото географско положение за развитие на между областното и трансграничното сътрудничество с Република Румъния. Широкият излаз на областта към р. Дунав стимулира развитието й чрез транспортната функция на реката и потенциала, който тя има за развитието на индустрията, земеделието, транспорта и транснационалното сътрудничество. Област Русе попада и в обхвата на Черноморското сътрудничество. Транспортно-географското положение е благоприятно и поради пресичането на територията на областта на два от деветте европейските транспортни коридора (№ 7 и № 9), които са връзката между районите на Балтийско и Северно море, и на Средиземно и Черно море. През Русе се осъществява и връзката на българска територия между Дунав и Черно море (Русе - Варна). Тук е единственото засега мостово съоръжение през Дунав на територията на България. Областта има редица предимства като туристически и транспортен център. Адми¬ни¬с¬тра¬тивният й център град Русе е разположен на най-голямата транспортна магистрала в Европа - река Дунав и е на кръстопътя на други важни транспортни коридори. Дунав мост е мащабна комуникационно-транспортна, железопътна и шосейна връзка със съседна Румъния и оттам с Европа и Азия. Само на 72 км северно от Русе се намира 2,5 милионният Букурещ. В близост до Русе е разположено летище Щръкле¬во, което, въпреки че в момента не функционира, е приспособено за редовни вътрешни и меж¬дународни карго- и пътнически полети.
Възстановяването на транспорта и пристанищата на селата по Дунав ще създаде условия за развитието на различни видове туризъм и съпътстващи го услуги. На територията на областта се пресичат два от основните Паневропейски транспортни коридори -VII и IX, допълнени от коридора ТРАСЕКА: Европа - Кавказ - Азия. Преминават и следните важни международни пътища: Е 70, Е 83 и Е 85.


Русе е важен мултимодален възел

Той е най-голямото българско речно пристанище и е важен търговско-промишлен и транспортен център.
Пристанище Русе е едно от трите пристанища с национално значение на р. Дунав, освен Видин и Лом. Разпределението на обработените товари между трите пристанища е както следва: Русе - 61,5%, Лом - 30,1%, Видин - 8,4%. През периода 1999-2006 г. бяха предприети действия за запазване на инфраструктурата на Летищен комплекс Щръклево и за възстановяване и развитие на дейността му. В съвременната икономика на града преобладават отраслите на леката промишленост - шивашка, текстилна и хранително-вкусова. Нефтохимическата и химическа промишленост е представена от фирмите за бои и смазочни масла Оргахим, Приста Ойл и Мегахим. Развито е машиностроенето и корабостроенето. На територията на града се намира Русенската корабостроителница. Развито е и металообработването. В града има над 40 хотела.
След Русенска област река Дунав навлиза в Област Силистра. Доброто географско разположение и наличието на всички видове транспорт са перспектива за икономическо обновление на региона. Товарното пристанище на Силистра е единственото по българското поречие с възможност да обработва 5000 т. товарни кораби тип „Река - море". Фериботната връзка Силистра - Кълъраш е от съществено значение за трансграничното сътрудничество и дава достъп до Букурещ. Също така се осигурява най-късият път за транспорт на стоки от Скандинавските страни през Румъния и продължаващи към Турция и Средния изток. Макар и да са общо взето в добро състояние, пътищата в община Тутракан не отговарят на европейските стандарти за сигурност и комфорт на пътуването. Няма развит железопътен транспорт, най-близките гари са в Русе и Силистра. Важно значение за развитието на града има пристанището. Община Тутракан има сравнително неразвита икономическа база, почти няма отрасли, които успешно са адаптирани към промяната. Липсата на индустриален бизнес, както и отсъствието на алтернативни възможности за заетост водят до натурализация на местното стопанство. Съгласно eвропейското законодателство трансграничното сътрудничество ще се развива в посока към стимулиране на местни и регионални инициативи и проява на активност от местните и регионалните органи. Това е сериозно предизвикателство пред община Тутракан, която може да прояви необходимата активност и да формулира проекти с регионално значение и трансграничен характер.
Ролята на град Силистра, като важен административен, икономически, обслужващ и транспортен център в миналото и сега, е формирала значителна територия, в която неговото влияние и връзки с другите селища се проявяват доста силно. Факторите, които и днес поддържат ранга на Силистра като комплексен център на областта и общината, са многопосочни: транспортно-комуникационни, икономически, социални и технически.
Пристанището разполага с добре развита транспортна инфраструктура - ж.п. и шосейни подходи. Оборудвано е с необходимите специализирани съоръжения и транспортна техника за обслужване на кораби и вагони с насипи, палетизирани и контейнизирани товари. То е единственото в българския участък на р. Дунав, което е в състояние да обработва бункерови речни, речно-морски и морски кораби с товароподемност до 5 000 тона. Разполага с пътническа речна гара. Понастоящем пътническият речен транспорт в Силистра е ограничен, като се поддържа линия Силистра - Рени - Измаил, както и екскурзии с частния туристически кораб "Данубе". В Силистра е открито първото частно пътническо пристанище по р. Дунав - "Йист Поинт". Пристанището е с регионално значение, предназначено за обществен транспорт и обслужване на пътници, обработка на поща, снабдяване на корабите с вода, гориво, ел. енергия и комуникации.
Новият фериботен терминал Силистра - Кълъраш, стопанисван от концесионера "Дунавски индустриален парк" АД, дава възможност за превоз на пътници и транспортни средства. Това ще доведе до създаване на оптимален транспортен коридор за трафика на камиони от Турция и Украйна и обратно, както и ще улесни транспортните връзки на целия източен регион на България и Румъния. В района на фериботния комплекс Силистра - Кълъраш на територия от 40 х.а. предстои изграждането на индустриална зона. С важно значение е и летище Силистра, което е от групата на малките летища в България. Предназначено е за вътрешни и международни полети за превоз на пътници и товари, както и за полети на
селскостопанската авиация.
Важен момент в изграждането на презграничната инфраструктура на общината, региона и страната е търсената възможност за реализиране на

трети мост на Дунав между Силистра и Айдемир

Идеята за нов мост може да се осъществи след проучване интереса както на българските, така и на румънските власти на базата на детайлни проучвателни и проектни разработки. В Общия устройствен план е определено подходящо място за моста, така че той да бъде не само една идея, а и реално осъществим, предложени са значителни териториални и комуникационни промени, свързани с осъществяването на моста и прилежащата инфраструктура. Известен проблем представлява липсата на подобни предпоставки на румънския бряг поради по-ниските коти на прилежащите територии. Понастоящем идеята за изграждане на 3-ти мост на р. Дунав в района на Силистра е включена в Програмата "Дунавски мостове" на Министерството на транспорта. От страна на двете гранични общини Силистра и Кълъраш има желание и готовност за съвместни действия по осъществяване на идеята. Съществуват договорености на общинско и областно ниво, предстои това да стане и на държавно ниво.
В заключение може да се отбележи, че на територията на България Транспортен коридор №7 преминава през различни области, които имат своя специфика и състояние на икономическо развитие. В голяма степен може да се констатира, че дунавското крайбрежие на България има голям потенциал и възможности за стопанско развитие. Същевременно дунавското ни крайбрежие е обект на вътрешен и международен туризъм, пренос на товари и осъществяване на транспортни услуги.

В променящия се свят на интеграция на културите и икономиките на европейските страни, на глобализация на световното стопанство, използването на геостратегическото положение на градовете и прилежащите им територии около коридор №7 може да се окаже от ключово значение за развитие цялата страна. Налице е необходимост от замяна на визията за провинциална периферия на региона с визия за трансгранично значение и потенциал за интегрирано сътрудничество и растеж. Използването на геостратегическите предимства на дунавския регион може да стане чрез реализацията на редица проекти и инициативи на еврорегионално сътрудничество Еврорегион "Дунав - Юг".