Според немският седмичник Der Spiegle, мисията на Тройката (инспекторите на ЕК, ЕЦБ и МВФ в Атина) са поискали от Еврогрупата (фин.министри от Еврозоната) на тяхната среща миналата седмица да се даде на Гърция повече време (допълнителни две години) в което време страната да изпълни заложените във Втората спасителна програма фискални цели (за свиването на бюджетния дефицит).

Бел.р. За сега преговорите между Тройката и гръцките власти остават концентрирани върху новия пакет икономии за около 13.5 млрд.евро, които обаче да бъдат осъществени от гръцкото правителство през 2013г. и 2014г.

Според немското списание, това ще наложи допълнителна финансова подкрепа за Гърция за още около 30 млрд.евро.

Вторият спасителен пакет за Атина, който беше договорен през пролетта и беше на обща стойност за 173 млрд.евро имаше за цел свиване на държавния дълг на Гърция до по-устойчивото ниво от 120% от БВП на страната до 2020г. Но според Der Spiegle, сега ЕЦБ и МВФ вече прогнозират, че дори и според новите все още договаряни мерки на икономии, гръцкият дълг ще бъде в размер на цели 140% от БВП на страната до 2020г. Само Европейската комисия (като част от мисията на тройката) прогнозира "оптимистичните" 128% гръцки дълг спрямо БВП.

Именно поради тези нови негативни прогнози за устойчивостта и нивото на гръцкия държавен дълг, членът на ЕЦБ - Асмуссен заяви пък за немския ежедневник Sueddeutsche Zeitung, че "поради това ще трябва да се обмислят други начини за постигане на целта. Това може да включва и предложение за т.н. доброволно обратно изкупуване на гръцки дълг от страна на Атина", посочи той.

Парите (за това обратно изкупуване на гръцки дълг) не може да дойдат от ЕЦБ, но може да бъдат отпуснати като заеми от ESM фонда, беше цитиран от финансовите медии неназован официален представител от Еврозоната присъстващ на годишната среща на МВФ и Световната банка, което продължи и през изминалия уикенд. Според този източник от Еврозоната, тъй като гръцките дългови книжа се търгуват с много голям отстъпка, всяко едно евро отпуснато като заем от ESM фонда, може да намали гръцкия дълг с 1.5 евро, което е доста добър т.н. левъридж.

През уикенда немският фин.министър Шойбле обаче се изказа скептично относно предположението на Асмуссен като заяви: "Аз биха има някои въпроси относно това предложение на които не виждам отговори".

МВФ продължава да натиска Еврозоната да се съгласи на официално преструктуриране/обезценка на гръцкия дълг и най-вече гръцките книжа притежавани от ЕЦБ (по SMP бившата програма за покупки на държавни дългови книжа на закъсали страни от еврозоната) и от досегашния EFSF спасителен фонд, като се оценява че тези официална европейски институции притежават гръцки дълг за около 48 млрд.евро от общия дълг на Атина за около 330 млрд.евро. Но от ЕЦБ и Еврозоната за сега са твърдо против идеята за преструктуриране на гръцкия дълги притежаван от официалния европейски сектор.

Според други информации, МВФ натиска правителствата на Еврозоната да преструктурират гръцките заеми които вече са отпуснати - почти за 53 млрд.евро по Първата спасителна програма и за около 14.4 млрд.евро вече отпуснати заеми по Втората спасителна програма за Атина. Еврозоната може да обмисли и евентуално по-нататъшно понижение на лихвите по вече отпуснатите към Гърция заеми по Първата спасителна програма. Но за сега официалните представители от Еврозоната проявяват много слаб апетит за подобни опити за преструктуриране на гръцкия дълг, което би помогнало за смъкване на държавния дълг на Атина до по-устойчивите нива от 120% от БВП към 2020г.

За да се помогне на Гърция да се върне по пътя на икономическия растеж, Еврозоната и МВФ може да обсъдят идеята за даване на допълнителни две години на Атина за постигане на фискалните цели и вместо в края на 2014г., изказваният т.н. първичен бюджетен излишък в размер на 4.5% от БВП да стане факт до края на 2016г. (бюджетния баланс в който не се включват разходите по цената на обслужване на гръцкия дълг). Според гръцките власти, евентуално даване на още две допълнителни години ще струва допълнителни между 13 и 15 млрд.евро финансова помощ от страна на Еврозоната.

Но за сега всичко това са предположение, като финансовите пазари остава доста несигурни относно евентуална окончателна развръзка по темата Гърция на предстоящата в края на седмицата важна Европейска среща на върха (на 18-ти и 19-ти октомври) с оглед, че до тогава е много малко вероятно мисията на "Тройката" да представи официалния си доклад за страната - наложително условие според голяма част от Еврозоната (и най-вече Германия), преди да се вземе решение за новия транш от гръцката финансова помощ в размер на 31.5 млрд.евро.