Учените по света са съгласни, че в бъдеще трябва да очакваме множество силни урагани. Няма спор и за това, че по-топлите морета засилват действието на ураганите. Но по отношение на това, доколко трябва да се обвинява именно глобалното затопляне за активизирането на природните стихии, спорът продължава.

Предстои началото на ураганен сезон 2007 в Атлантика. Пред агенция Reuters изследователят на климата Кевин Тренберт (Kevin Trenberth) обяснява причината за разногласията сред учените:

„Доколкото мога да знам, няма спор, че по-високите температури на морето означават и повече енергия, с която тези бури се подхранват". Но според ученият от Националния център за изследвания на атмосферата в Колорадо, следващия логичен въпрос е как температурите на повърхността са се изменили за последните 30 години, а „тук се появяват аспектите на глобалното затопляне и част от полемиката изглежда е лъжовна".

Тренберт е убеден, че глобалното затопляне е главният фактор за засилването на убийствените урагани, и той не е сам. Междуправителственият панел за промяната в климата (IPCC) който в серия доклади през тази година алармира за настъпващите последствия от глобалното затопляне, твърди, че бъдещите урагани и тайфуни сигурно ще бъдат по-интензивни, след като тропическите морета продължат да се затоплят.

Екипът от учени от целия свят освен това прокара връзка между по-топлите морета и изпускането на парникови газове като въглероден диоксид от антропогенни източници като фабрики, МПС и ТЕЦ.

И въпреки този уж световен консенсус, някои учени като Крис Ландси (Chris Landsea) от американския правителствен Национален център по ураганите в Маями, считат че измененията в климата са само малка частица от пъзела на интензивността на ураганите, в сравнение с дългосрочни климатични цикли, траещи с десетилетия.

КАКВО Е ВЛИЯНИЕТО НА ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ?

Когато стане дума за отношенията между глобалното затопляне и активността на ураганите, важният въпрос е „не дали има влияние, а колко силно е това влияние", обяснява Ландси. „Когато погледнете всичките тези научни изследвания ... то е наистина слабо".

Ландси твърди, че силата на ураганите се увеличава с около 2% за всяко увеличение на температурата на морската повърхност с 1 градус по Фаренхайт, или (.55) градуса по Целзий.

Температурите на морската повърхност за последните 100 години са се повишили сравнително с толкова в тропическите води на Атлантика, в Карибския регион и в Мексиканския залив, където се хранят големите урагани. Само половината от това увеличение се дължи на предизвиканото от човешката активност глобално затопляне, казва този учен.

Според Ландси, един процент разлика в интензивността, причинен от силата на буреносния вятър, играе малко значение - дори и за опустошителен ураган като Катрина от 2005, класирана в най-високата пета категория на ураганите.

„Отчетете това, че можем да измерваме силата на ветровете в центъра на ураганите с точност до 5 мили в час. Когато става дума за категория 4 или 5, най-голямото приближение е 10 мили в час. Промяна от 1 или 2 мили в час е толкова слаба, че дори не можем да я мерим".

На това Тренберт отвръща, че глобалната промяна в климата е голям фактор в затоплянето повърхността на океаните през 2005, когато ураганния сезон счупи всички рекорди с интензивността си. Само през 2005, температурите на тропическите води са се увеличили с 1.6 градуса F (.92 градуса C). Половината от това увеличение трябва да се отдаде на човешката активност.

За сравнение, феноменът Ел Ниньо в Тихия океан е довел до затопляне на морската повърхност в тропическите зони с .38 градуса Фаренхайт (.2 градуса Целзий) за тази година, а дългосрочният цикъл на затопляне и изстиване, известен като Атлантическа мулти-десетилетна осцилация, според Тренберт е довел до затопляне с .19 F (.1 C).

ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ НЕ СИ ОТИВА

„Най-важното нещо за глобалното затопляне е, че то не си отива", заявява Тренберт. „То създава фоново ниво (на затопляне) и естествените флуктуации трябва да се разглеждат като появяващи се върху него".

Друг един специалист по климата, който заявява открито, че причиненото от хората глобално затопляне допринася до интензивността на ураганите, е Кери Емануел (Kerry Emanuel) от Масачузетския технологически институт.

„Имаше голям възход в честотата на Атлантическите урагани от 1995 насам", казва Емануел на своя уеб сайт http://wind.mit.edu/~emanuel/anthro2.htm. „Това корелира с покачването на температурите на морската повърхност в Северния Атлантик, което пък много вероятно е отговор на нарастващите антропогенни парникови газове".

Според Емануел, няма доказателства, че естествените цикли на регионалния атлантически климатичен феномен влияят върху температурите на морската повърхност, които пък въздействат на интензивността на ураганите.

Джон Холдрен (John Holdren), учен по климата в Харвардския университет и председател на борда на американската Асоциация за напредък на науката, казва че трудът на Емануел е особено убедителен - „димящ пистолет", подкрепящ факта, че промяната в климата влияе върху ураганната активност.

Тази материя още не е решена еднозначно. Изследване, публикувано миналата седмица в списание Nature твърди, че през последните 5,000 години ураганите са били контролирани в по-голяма степен от Ел Ниньо и Африканските мусони, отколкото от повърхностните температури на топлите морета.