„Заплатите в пицарията на Дянков скачат с 20%", съобщава от първата си страница „Пари"
Няма друго ведомство, в което заплатите на служителите да се увеличават с 20%, като във финансовото министерство, каза в парламента депутатът от левицата Михаил Миков, предаде Агенция Фокус. По думите му по-високите заплати са били обвързани с очакване за реализиране на резултати, като в министерството са били направени и редица структурни промени. Всичко това трябваше да доведе до увеличаване на ефективността, но от бюджета не личи, че ще се случи, обясни Миков.
Иван Костов пък настоя за сериозни съкращения в министерството на Дянков. Служителите му взимат заплати, 20% допълнителни възнаграждения и получават пари от граждански договори за работа по проекти, каза Костов. Няма такава администрация, това е конфликт на интереси, обясни той.
Още от статията на „Пари"
„Заеми и приватизация ще запушват дупката в бюджета за 2010 г.", информира „Сега"
За първи път от 10 години насам парламентът прие бюджет, в който е заложен дефицит. Недостигащите 1.5 млрд. лв. ще се търсят чрез външни и вътрешни заеми (съответно 671 млн. лв. и 641 млн. лв.) и от приватизация (201 млн. лв.). Това решиха депутатите, които одобриха вчера на второ четене основните параметри на бюджет 2010.
Според опозицията и управляващите обаче заложените приходи са доста подценени. "Коалиция за България" дори изчисли, че догодина хазната ще събере с над 762 млн. лв. повече от предвиденото. "Подходът на министъра на финансите е рязане на живо, реже се всичко, което може да се отреже", коментира Георги Пирински от БСП.
Според ДПС приходите ще са с поне 500 млн. лв. повече и тези пари още отсега трябва да се насочат към земеделците заради очакваното социално напрежение."За пръв път от 20 години насам земеделските производители ще плащат данък общ доход, а тютюнопроизводителите ще плащат 4 пъти по-високи осигурителни вноски", заяви Лютви Местан. Той пресметна, че всяко от 150-те хиляди семейства, които живеят от тютюна, т. г. са разполагали с 8380 лв., а догодина ще вземат само 2600 лв. заради вдигането на данъци и осигуровки и отмяната на премиите от държавата. "Догодина ще има сериозни социални сътресения", предупредиха от ДПС. Според хората на Доган бюджетът ще предизвика конфликти между земеделци и учени, между малки и големи болници, между силни и слаби общини.
"Само след няколко месеца ще излезем на такива резултати, че да няма социални проблеми в България", коментира вицепремиерът Симеон Дянков и така на практика също призна, че приходите са подценени. Той добави, че правителството прави всичко необходимо, за да се справи с тежката фискална ситуация. И отбеляза, че агенцията "Стандард енд пуърс" е вдигнала перспективата на кредитния рейтинг на България от ВВВ отрицателна на стабилна.
"Защо да слушаме бившите управляващи, при положение че те нито веднъж не познаха приходите в бюджета през последните години", възмутиха се от ГЕРБ.
Още от статията на „Сега"
„Бюджет 2010 мина с много шум и малко промени", обобщава от първата си страница „Дневник"
Само здравеопазването и фонд "Земеделие" получиха повече пари при окончателното приемане на бюджет 2010 вчера. Гласуването на второ четене в пленарна зала се движеше без изненади и само с три сериозни сблъсъка между различните парламентарни групи.
Първият беше искането на БСП и ДПС да се заложат по-високи приходи за следващата година от 500 на 762 млн. лева, което ГЕРБ и партньорите й не приеха. Няколко часа по-късно обаче опозицията се оказа в един отбор с управляващите по скандала на деня, предизвикан от Яне Янев. Лидерът на РЗС призова разходите на президента да бъдат орязани с 1 млн. лева, "Синята коалиция" ги подкрепи, "Атака" се въздържа, а ГЕРБ, ДПС и БСП оставиха на Първанов 4.23 млн. лева.
Двете групи, които поддържат партията на Борисов, изненадаха с атаката си към държавния глава ден след като премиерът и Георги Първанов затоплиха отношенията си след едномесечни пререкания и заплахи за искане на предсрочно отстраняване на президента. Депутатите от ГЕРБ изпаднаха в деликатна ситуация за известно време. По неофициални твърдения на някои от тях в групата имало склонни да "накажат" Първанов, други обаче разказваха, че не може заради един милион да се разпалва отново конфликт между институциите и да се дава лош знак към чуждестранните инвеститори за стабилността на държавата.
Политици от ГЕРБ разказваха, че са се допитали до лидера и той спрял акцията. Съпредседателят на групата Красимир Велчев обаче каза: "Ние сме достатъчно мислещи хора и не смятаме, че си струва отношенията между две от най-важните институции да се обтягат заради спестяване на пари."
Спорното съкращение за президентските разходи беше гласувано на два пъти с един и същ резултат. Ядосан, лидерът на РЗС Яне Янев се провикна в коридора "коалицията е ясна Гоце - ГЕРБ" и цялата му група напусна залата. По това време в кулоарите плъзна и слухът, че Бойко Борисов се е запътил към парламента.
Още от статията на „Дневник" и още по темата от „Дневник"
„Бивш пътен шеф фучи с макларън", разкрива от първата си страница „Стандарт"
На 10 март т. г. тръгна съдебното дело срещу бившия шеф на агенция "Пътища" Веселин Георгиев, станал известен като Батко. Той бе обвинен, че в нарушение на закона е одобрил обществени поръчки за близо 120 млн. лв. на фирми на братята си Емил и Бойко. До назначаването му на държавния пост Георгиев е собственик в една от тях - "Биндер" АД.
Схемата "Батко - Братко" не е патент на Веселин Георгиев, установи започналата през февруари 2008 г. прокурорска проверка в агенцията. Успешно я е прилагал и предшественикът му Велико Желев при кабинета "Сакскобургготски". Желев, като и Батко, също е одобрявал договори с приближени дружества, в т.ч. с бившата си варненска фирма "Хидрострой". Там основен съдружник е съпругата му Мая, участва и брат му Иван, установяват разследващите. Днес Веселин Георгиев е подсъдим, рискува до 8 г. затвор и конфискация на незаконно придобитото. Велико Желев пък демонстрира благополучие и недосегаемост. Проверката срещу него е прекратена, отговорност за възлагане на поръчки на свързани лица не може да му се търси, тъй като до 1 юли 2006 г. схемата "батко - братко" не е била забранена от закона, обясняват прокурори.
Шефът на дирекция "Усвояване на европейските фондове" в пътния фонд Любомир Лилов от няколко дни трепери дали комисията "Кушлев" ще му вземе 2 апартамента и 4 коли. Заради прочетената му условна присъда за подкуп. Предишният директор на фонда Веселин Георгиев, по-известен като Батко, чака отново да тръгне съдебното му дело за длъжностно престъпление. Заради уреждане на близки фирми с обществени поръчки. През това време друг бивш директор на пътния фонд, който също е одобрявал договори с фирми на свои хора обаче, шпори със свръхскъпия си мерцедес и не му пука от правосъдието. Той е хванал последния влак, преди законът да забрани да урежда близки фирми с държавни поръчки.
42-годишният Велико Желев оглави бившата Агенция "Пътища" (сега Национална агенция "Пътна инфраструктура") през 2001 г., когато царят идва на власт. 4 години той контролира строителството и поддръжката на пътища в страната. Освен това представлява държавата в преговорите с португалците за строителството на магистрала "Тракия". След това пък още 4 години е съветник на строителния министър в кабинета "Станишев" Асен Гагаузов.
Случайно или не, Желев демонстрира многократно по-висок стандарт, след като напуска държавната работа. За 19-ия си рожден ден на 19 април тази година синът му Виктор Желев получава ключове за бленувано бижу - бяло "Ламборгини".
Месеци по-рано, през декември 2008 г., Желев сам подарява на себе си "Мерцедес Макларън" за около 360 хил евро. Същия кара и Джей Лено. С него, както казват приятелите му, спортува по магистралите. Кефи се и с мотора си - мечта за всеки колекционер. На работа пък ходи с другия си "Мерцедес S500 4matic". На жена си Мая пък е отредил скромно "Порше Кайен Магнум".
Още от статията на „Стандарт"
„Армията източена със 100 млн. лева", съобщава „Монитор" от първата си страница"
100 милиона лева от бюджета на военното министерство са изтеглени авансово и са пръснати с предизборни цели. Това съобщи военният министър Николай Младенов след среща с президента и Георги Първанов вчера. Фалитът на военното министерство е подготвен умишлено от предишното му ръководство, което в началото на годината със съгласието на финансовото министерство е изтеглило авансово голяма част от месечния лимит за харчене на МО за май, август, септември, октомври и ноември в размер на около 100 млн. лева. Парите са поискани авансово уж за да бъдат разплатени вноските по договорите за модернизация на армията, но всъщност са били изхарчени за "всичко, което предното ръководство на министерството е смятало, че ще помогне да се спечелят изборите". Младенов разкри, пред "Монитор", че от бюджета на МО са поискани и изтеглени на два пъти пари за плащане на доставките на транспортните самолети "Спартан" и хеликоптерите "Кугър".
Единия месец са взети 28 000 лв., а другия месец 48 000 лв. Десетият и единайстият, по ред на доставката, хеликоптери са пристигнали в България от Франция, но не са платени. Сега заради неизплатените суми текат и наказателни лихви. Не са изплатени и застраховките на летателната техника и по тях също текат лихви. Тоест, задлъжняваме двойно, каза Младенов. Парите за техника са отишли за ремонт на детски градини към МО и ремонт на „златната" столова в министерството, които бяха открити предизборно.
Военният министър разказа, че в продължение на няколко седмици в него се е появило съмнението, че не само финансовият министър Симеон Дянков е виновен за това, че не се превеждат достатъчно пари всеки месец. "Започнахме много сериозна документална проверка и накрая стигнахме до тези писма с искания до МФ за авансови средства.
Това е първото доказателство, което намираме защо нямаме пари", обясни Младенов. Той съобщи, че очаква от президента подкрепа за непопулярните мерки, които ще бъдат предприети за оздравяването на системата. "Почувствах се все едно някой ми е извадил въздуха от белия дроб, когато отидох при върховния главнокомандващ, той ме гледаше с празен поглед, а премиерът ми каза - това не може да е вярно." Така Младенов обясни какво е изпитал след като е научил защо МО е пред фалит.
Още от статията на „Монитор"
„Standard & Poor's повиши оценката си за развитието на България", информира от първата си страница „Класа"
Най-голямата рейтингова агенция Standard & Poor's (S&P) подобри перспективата пред развитието на България от „BB-негативно" до „BB-стабилно". За мен това е много показателно за успеха на правителството и парламента да се справят с фискалния проблем на държавата, коментира финансовият министър Симеон Дянков в Народното събрание при второто четене на бюджета за 2010 г. вчера.
Финансист № 1 уточни, че предстоят още няколко трудни месеца за българската икономика, но работата на правителството „продължава ден за ден. Само за 4 месеца ние минахме от период на големи дефицити на месечна основа - близо 600 млн. лв. само за юли, до балансиран бюджет за октомври. Ще видите, че резултатите за януари ще са още по-добри", обеща Дянков.
Икономическите рискове пред България остават и те са свързани с несигурните перспективи пред външното търсене, от което е зависима икономиката, и рязкото затягане на финансирането на търговските банки от страна на майките им в чужбина, което рефлектира върху вътрешното търсене, се казва още в анализа на S&P.
Агенцията понижи ключовия рейтинг на страната от BBB+ до BBB през есента на м.г., което е само две нива над прага, под който оценката се счита за негативна и носеща висок риск за инвеститорите. Аргументът бе, че икономическата и фискална ситуация в страната е силно влошена.
Още от статията на „Класа"
„Електрическите уреди с висок разход на ток ще са аут от пазара", разкрива „Пари"
След забраната на електрическите крушки с нажежаема жичка Брюксел ще постави ограничения на европейския пазар за хладилници, бойлери, перални и всякакви други домакински електроуреди с висок разход на енергия.
Европейската комисия изследва 27 групи стоки и подготвя анекси към директивата за енергийната ефективност, с които поетапно ще забранява продажбите на вътрешния пазар на тези, които не отговарят на определени технически спецификации. Това заяви Луиджи Мели, генерален секретар на Европейския комитет на производителите на домакински електроуреди CECED.
График
Първият анекс за електрическите крушки с нажежаема жичка вече е факт - от септември т.г. бе прекратено производството на 100-ватови крушки. От 1 септември догодина се забраняват 75-ватовите, от 1 септември 2011 г. - 60-ватовите, а от 1 септември 2012 - 40-ватовите. Следващите са хладилниците. От юли 2010 г. се забраняват продажбите на хладилници с енергиен клас B, в средата на 2012 г. ще бъдат спрени тези с клас А, а след 1 юли 2014 г. - част от хладилниците с клас А+. Технологиите за енергийна ефективност в тази група домакински електроуреди дотолкова е напреднала, че на пазара вече се предлагат хладилници с енергиен клас A с три плюса. На есенния панаир в Хановер тази година Либхер представи продукт, който е с 80% по-добър дори от този клас. Лидерите в бранша не може да чакат другите да ги настигат, заяви Мели.
Същото важи за пералните и миялните машини. Вече 97% от европейските марки перални са с висок клас енергийна ефективност. През първата половина на 2010 г. ще излезе решението по какъв график ще бъдат изваждани от пазара нискоефективните електроуреди от тази група, а преди лятото ще бъдат публикувани регламентите за бойлери и други нагревателни уреди. След това идва ред за климатичното оборудване и прахосмукачките. Кетъринг оборудването и хладилниците за търговската мрежа също ще бъдат подложени на ограничения. Брюксел обмисля да въведе енергийните си етикети и за офис оборудването, но тъй като там глобализацията е твърде силна, по всяка вероятност ще остане да действа сегашната американска Енерджи стар.
Още от статията на „Пари"
„Бави се либерализацията на пазара на мляко", информира „Дневник"
Животновъди и представители на екологични организации са притеснени от забавянето на наредбата за директните продажби на млечни продукти от малките стопанства, която се очакваше да освободи пазара за дребните производители. По досега действащата нормативна уредба малките ферми нямат право да продават приготвеното от тях сирене, кашкавал или мляко, защото това е разрешено само за лицензираните мандри, отговарящи на критериите за добри производствени практики. Браншовици настояха министерството на земеделието да отвори пазара и за тях, тъй като в много екологично чисти райони има интерес от потребителите, които искат да си купят на място биволско, овче или козе мляко или други продукти. Тези продажби се прилагат масово в европейските държави, където местното законодателство определя правилата за търговия. "Целта е да се запази поминъкът на хората в обезлюдяващите населени места, където хората се занимават основно с животновъдство, каквато е и европейската практика", обясни кметът на Черни Вит Цветан Димитров. Заедно с колеги от други региони на страната той работи активно за популяризиране на традиционната българска кухня, която е основна предпоставка за развитие на истинския селски туризъм в планинските региони.
Наредбата беше изработена преди три седмици с широкото участие на бизнеса, природозащитните организации и експерти от министерството, но оттогава нейното придвижване спря, обясни Сабина Йоткова, собственичка на биволовъдна ферма в границите природния парк Русенски Лом, която е участвала в подготовката на документа. Първоначалното обяснение било, че наредбата е върната от министър Мирослав Найденов с аргумента, че проектът не е съобразен с Регламент 853 на Европейската комисия, който се отнася само до индустриалните мандри и не поставя изисквания към директните продажби.
Още от статията на „Дневник"
„Пет пъти скача данъкът за хотели", съобщава „Стандарт"
От 4 до 6 пъти ще скочи данък сгради за хотели и кръчми с промените в Закона за местните данъци и такси, които вече са одобрени от парламента. Вместо собствениците да плащат налог според отчетната стойност на имота, предприемачите ще броят пари на държавата върху по-високата от отчетната стойност и данъчната оценка на имота. Промяната се отнася не само за хотелите, а и за всички сгради на бизнеса. Фирмите ще имат време до 30 юни да подадат декларации в общините за притежаваните от тях имоти, за да може да се определят новите размери на данъците им. Наред с новата формула за налога общините ще имат право да вдигнат данък сгради. Налогът за имотите ще бъде от 0,1 до 2,5 на хиляда от оценката им вместо сегашните от 0,5 до 2 на хиляда.
Така разходите на собствениците на хотели ще се увеличат многократно, алармираха от туристическия бранш. В кризата е немислимо да се слагат още препятствия пред бизнеса, който бездруго се задъхва. Това коментира за "Стандарт" шефът на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин. Ако това се случи, браншът ще бъде изправен до стената. Ще подарим хотелите си на общините, те да плащат заплати и да покриват разходите, емоционално се закани Рагин. Заради проблемите в сектора и задлъжнялостта туристическите босове обмислят да създадат своя банка, за да ползват по-евтини кредити. Скокът на местния данък сгради би бил пореден пирон в ковчега на туризма ни, категорични са от бранша. Още повече че модерните през последните години комплекси с апартаменти не са засегнати от промените във формулата за данъците, защото се водят жилищни сгради. Вдига се само горната граница на налога, който се определя от общините. Комплексите с апартаменти не се категоризират, а дърпат от клиентите на хотелите, оплакаха се от бранша.
Още от статията на „Стандарт"
„Железниците разкъсаха обръча от фирми", разкрива „Сега"
Национална компания "Железопътна инфраструктура" прекъсна скандалните рамкови споразумения със строителни и транспортни фирми. Това съобщи вчера пред "Сега" шефът на НКЖИ Милчо Ламбрев. Става въпрос за споразуменията с няколко привилегировани фирми, за които "Сега" сигнализира преди месец. Скандалните договори предвиждаха дейностите за ремонт на жп инфраструктурата за милиони левове да бъдат разпределени за 3-4 години напред. Циментирането на бизнес интересите е станало с подписа на бившия генерален директор Антон Гинев и мълчаливото съгласие на ексминистъра от БСП Петър Мутафчиев. Тогава потърсени от "Сега", двамата се оправдаха, че нямало други фирми, които да поемат подобни дейности.
"Решението на управителния съвет е да спрем всички споразумения, отсега нататък ще играем чисти и прозрачни процедури за всяка дейност по закона за обществените поръчки", коментира Милчо Ламбрев. Според него броят на фирмите, които могат да извършват подобни ремонти и поръчки наистина е ограничен, затова ще се наложи някои от тях да бъдат преизбрани на конкурс, но на равни начала с останалите. Това ще стане веднага след Нова година, обясни Ламбрев.
Договорите с фирмите са подписвани ударно през 2008 г., показват данните на Агенцията за обществените поръчки. При този вид дългосрочни отношения възложителят избира предварително с кои компании ще работи при бъдещи обществени поръчки в дадена област. Така при самото обявяване на конкретната поръчка не се провежда процедура, в която може да участва и някоя друга фирма, а договорът направо се възлага на вече избрания с рамковото споразумение партньор.
Прекъсването на споразуменията засяга най-силно фирми, свързани с бизнесмена Васил Божков, като например ремонтно-възстановително предприятие "Кьоне". 9 от най-апетитните рамкови споразумения са подписани с тази фирма: за саниране на бетонови и стоманобетонови мостове, за железопътни секции в цялата страна, за ремонти на релсови самоходни машини и др. От офиса на "Холдинг Пътища" на Васил Божков вчера заявиха, че се въздържат от коментар, докато не проучат решението на НКЖИ.
Още от статията на „Пари"
Без ТОЛ системи по магистрала "Тракия", съобщава „Монитор"
Таксите за преминаване на магистрала "Тракия" няма да се плащат чрез тол система (бариери), заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев по време на публична лекция в УНСС. Магистралата няма нужда нито от тол системи, нито от концесия, защото 85% от нея се финансира по оперативна програма "Транспорт". Българското кофинансиране е само 15%, но то е осигурено със заем от Европейската инвестиционна банка.
По думите на министъра тол системи на трасето може да има само ако правителството прецени, че с парите, събирани от тях, ще бъдат финансирани други бъдещи инфраструктурни проекти в държавата. 56 компании имат интерес да участват в магистралата, допълни той.
Още от статията на „Монитор"
„ГЕРБ лансира най-безумната здравна идея на БСП", анализира „Сега"
За ГЕРБ очевидно светът започна на 5 юли - в деня, когато те спечелиха изборите. Тогава се състоя Големият взрив, вселената започна да се разширява, а някъде към 27 юли, когато бе съставен кабинетът на Бойко Борисов, на планетата Земя се появиха първите микроорганизми и животът започна. Преди тези дати времето и пространството не са съществували в настоящия си вид и е практически невъзможно преди това тукашните земи да са били населявани от хора, камо ли ръководени от правителство и парламент.
По тази причина тепърва ГЕРБ ще открива водата, въздуха, огъня и т.н. Ще се учи да управлява в крачка и току-виж към края на мандата настигне в развитието останалото човечество. За да установи, че куп идеи и грешки са отдавна обмисляни, проигравани и отхвърлени поради практическа или политическа непригодност. В началото на 2008 г. тогавашният управляващ и шеф на бюджетната комисия в НС Румен Овчаров лансира из парламента идея за реформа на здравното осигуряване. Молеше да не бъде цитиран, тъй като очевидно сондираше как ще се приеме въпросната идея. Е, не се прие, тъй като беше антисоциална, но достатъчно хора чуха за нея.
Моделът представляваше перфектна печатница за пари за частните здравни фондове и вещаеше бърз фалит на здравната каса. Според Овчаров държавата трябваше да продължи да осигурява 4 милиона деца и пенсионери в НЗОК, а работещите да имат право да избират частен фонд, който да управлява вноските им. Тоест за хората, които най-често ползват медицинска помощ и съответно представляват основна част от разходите на здравната система, да се грижи обществената каса. Освен че тези категории граждани струват скъпо на здравната система, за тях държавата плаща ниски вноски. По-съществената част от приходите на касата винаги са били осигуровките на работещите. Когато обаче те отидат в частни фондове, за НЗОК остават само огромни разходи и минимални приходи, което, естествено, значи фалит. А когато основният платец на услуги в здравната система фалира, логично фалира и системата, фалират и пациентите. На фона на това частните фондове събират по-високи вноски от младите и работещите, които от своя страна не представляват особени разходи, тъй като не търсят медицинска помощ, и бизнесът върви по мед и масло. Слава богу, идеята бе отхвърлена още на ниво сондаж.
За да се върне с пълна сила тези дни, лансирана от зам.-шефа на парламента и председател на здравната комисия Лъчезар Иванов. Според него бъдещето на здравноосигурителната система е следното: вноската скача от 8 на 10 на сто, за да влязат повече пари в сектора. НЗОК остава задължителна за всички като първи стълб на осигуряването и получава част от осигуровката, неясно още каква. Създава се втори стълб - задължително допълнително осигуряване с останалата част от вноската, което също не е ясно какво точно ще предоставя. И тъй като има дискусия, че не следва публични средства да се наливат в частни фондове, Иванов решава проблема от раз. Над 4 милиона деца и пенсионери, осигурявани от държавата с въпросните публични средства, остават осигурени в НЗОК изцяло и за първия, и за втория стълб. Тези публични пари според бюджета на касата догодина възлизат на 110 млн. лв. от общо 1.6 млрд. лв. приходи плюс още 830 млн. лв., които обаче отиват в резерв и едва ли ще се харчат за лечение.
Още от статията на „Сега"
„България ще излезе от кризата в много добра форма", казва в интервю за „Монитор" програмният директор на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев
Г-н Ганев, стигна ли България дъното на кризата?
- Много е възможно да се окаже, че точно в момента, така както си говорим, вече сме на дъното. Не че няма вариант, при който вече сме го достигнали и отскачаме от него. Според прогнозите на Центъра за икономическо развитие най-големият спад би трябвало да се е случил през миналото тримесечие. Може обаче да се окаже, че той предстои и ще се случи през първото тримесечие на годината. Това в крайна сметка няма толкова голямо значение.
Как така няма, нали това е основната тема у нас в последните месеци - всички чакаме кога ще изплува икономиката?
- Няма, дори няма толкова голямо дългосрочно значение колко ще продължи фазата на спад. По-голямо значение има с каква способност да расте ще излезе икономиката ни от тази криза. Да, кризата наистина е голяма и сериозна, но в нея няма нищо особено от гледна точка на нормалното разгръщане на бизнес цикъла. Няма никакви причини да се смята, че световната и нашата икономика няма да излязат от нея. Кризата е нещо като диета. От нея човек излиза по-лекичък, без тлъстинки и може да тича. Въпросът е какви други товари ще има. Според мен в сравнение с европейските страни, че дори и на световно ниво, от фискална гледна точка България ще излезе от кризата в много добра форма.
Да разбираме, че вие не споделяте опасенията на някои икономисти, че кризата може да има W-форма?
- За да стане W кризата, трябва нещата да вървят добре до 2011 г. и след това да тръгнат отново надолу. Не е невъзможно това да се случи в големите страни поради следната причина. Те сега ще излязат от фазата на спад, но това ще стане за сметка на големи бюджетни и дългови натоварвания. По време на кризата големите страни разшириха значително паричната база, като наливаха пари във финансовата система, но поради липса на доверие паричната маса не се е разширила още. Това ще се случи едва когато настъпи фазата на растеж и се възстанови доверието. Неминуемо повечето пари, които ще се завъртят, ще станат причина инфлацията да тръгне нагоре и в опита си да я обуздаят централните банки на тези страни ще са принудени отново да свият паричната база. Тогава може да настъпи второ потъване на тези икономики.
Твърдите, че това няма да се случи на България, така ли?
- Да, това на България няма да й се случи, ако поддържа сегашната си форма, защото ресурсът, който иначе щеше да ни се наложи да заделим за покриване на бюджетни дефицити и дългове, сега ще остане на разположение на частния сектор.
Но тук паричната база не беше увеличена, както в големите държави, защото сме в условията на валутен борд. В този смисъл могат ли да се правят изводи за България на база на сценария, който развихте за големите страни?
- Тук паричната база не просто не беше увеличена, а спадна много. Спрямо миналата година към момента спадът е с над 20%. Същевременно паричният множител, от който зависи активността на банките, на кредитополучателите и на хората, влагащи парите си в депозити, се разшири по време на кризата. За сравнение - в целия свят този множител се сви сериозно. В България се разшири, защото у нас нямаше голяма криза на доверие, българските банки не бяха интоксикирани и потребителите не снеха доверие от тях. Показателно за това беше, че с вдигането на лихвите по депозитите банките успяха да привлекат голямо количество от спестяванията на домакинствата, които стояха под формата на кеш. Това е нещото, което увеличи множителя и поради тази причина паричната маса в България остана непроменена номинално - 46-47 млрд. лв.
Да очакваме ли пак висока инфлация, когато настъпи фазата на растежа?
- Висока инфлация е доста стриктно определен термин и тя предполага 50 на сто годишен ръст на цените. Това, което България изпитва, са долните нива на умерената инфлация. Тя не е вредна сама по себе си, особено в нашия случай, когато се дължи на силно ремонетизиране на българската икономика от 1997 г., както и на членството ни в Европейския съюз (ЕС). В този смисъл въпросът не е в това, че цените ще нарастват, което е неминуемо. Важното е това да не става за сметка на жизнения стандарт, а напротив - в условията на неговото нарастване. Това може да се случи при едно единствено обстоятелство - постоянно увеличаване на производителността на труда.
Казахте, че фискалното здраве на България ще е чудесно при излизането от кризата. Как обаче стоят нещата с реалния сектор?
- Много често у нас като се каже реален сектор, се разбира индустрията. Основният сегмент в България, който произвежда най-много добавена стойност, обаче е секторът на услугите. След като до средата на годината услугите не бяха спаднали изобщо, за последното тримесечие те показаха отрицателни данни и се свиха с 5,7%. Трябва да се види дали това се дължи просто на слаб туристически сезон или има и други неща. Те създават около 60% от добавената стойност в икономиката, а индустрията - около 30%. Големият проблем на промишлеността е, че тя в основната си част разчита на износ, а той пострада сериозно по време на кризата. Разбира се, вносът също спадна много силно, защото се сви и инвестиционното, и потребителското търсене. Промишлените предприятия, които са най-засегнати от кризата, са изправени пред неприятен период, който не се знае колко ще продължи. Всичко зависи от това кога ще се „събудят" основните ни търговски партньори - Италия, Германия, Гърция, Сърбия, Румъния и Турция. Когато партньорите се „посъбудят", вътрешното им търсене ще тръгне нагоре. Въпросът е в каква конкурентна ситуация ще се намират в този момент българските предприятия.
Още от интервюто на „Монитор"
„Чужди играчи се отказaха от БФБ заради проблеми с депозитара", казва в интервю за „Класа" председател на Съвета на директорите на Българска фондова борса Виктор Папазов
Г-н Папазов, кризата е факт вече повече от година, какво е състоянието на капиталовия пазар у нас в момента?
- Много неща се случиха на българския капиталов пазар. Преди година и половина въведохме XETRA, имахме много големи очаквания, за жалост обаче те не се сбъднаха. Това е така по една проста причина - борсата се модернизира и влезе в Европа, но инфраструктурата отзад, т.е. Централен депозитар остана там, където е бил и преди 10 години. Колкото и да ги убеждавахме колегите последната година и половина да направят връзка с Clearstream, за да позволят на всички онези инвестиционни банки и посредници от Европа да имат достъп до пазара и да търгуват свободно - това не стана.
Търгуването на БФБ през XETRA е лесно и бързо, но членството в Централен депозитар изисква много големи усилия от страна на чуждестранните участници и те се отказват. Само един пример - две-три седмици след като през миналото лято въведохме XETRA две много големи и прочути банки поискаха да станат членове на борсата, но заради спънките с Централния депозитар се отказаха. Надеждното приключване на сделките е безкрайно важно и за жалост депозитарът не отговаря на техните критерии. На местно ниво си върши работата, но на европейско - не става. За мен това е големият проблем на българския капиталов пазар.
Преди около седмица браншовите организации, всяка със своите мотиви, се обединиха на съвместна среща с КФН и настояха от БФБ да обмислят промяна в правилника и отмяна на разпоредбите, свързани със задължителното "делистване". Какво е вашето мнение?
- Проблемът е, че някой има интерес от създаването на изкуствен скандал, където такъв няма и от отвличането на вниманието на пазара и залитането в друга посока. Преди няколко седмици се проведе среща в КФН, като целта на събирането е била да се обсъдят предлаганите от комисията промени в законодателството. Участниците са се противопоставили на някои от предлаганите промени. Изходът за някои е бил - тогава да променим правилата на борсата, защото е по-лесно.
Да припомня за какво точно става въпрос - за около 200 дружества, които са изостанали от масовата приватизация. Да не забравяме, че масовото раздържавяване бе проведено през 1996-97 г. и мнозинството от компаниите станаха публични насила. Тогава те бяха над 1000, но с годините повечето постепенно отпаднаха. А сега се създава драма за 200 дружества.
Друго нещо, което се пренебрегва, е, че промените в правилата и критериите са одобрени от КФН през януари 2009 г., а преди да бъдат приети, са били съгласувани с всички заинтересовани страни. Тогава никой не възрази. Както знаем, правилата трябваше да влязат в сила още през юли, но заради някои пенсионни фондове, които имаха акции в тези дружества и им трябваше време да се освободят от тях, процедурата се измести за началото на октомври. Това също беше одобрено от КФН. Изведнъж всички се нахвърлиха върху нас, защото като ръководство на БФБ спазваме правилата, които бяха одобрени вече от комисията. Ние не правим нищо напук на никого, просто спазваме правилата. Критериите, на които трябва да отговарят компаниите, са: 4000 лв. обем и 5 сделки средно на месец. Ако едно дружество не отговаря на тези изисквания през 2009 г., какво публично дружество е то?
Какво е положението с неликвидните компании?
- 60% от тях имат free-float по-нисък от 20%, при 12 на сто free-float е нула. 41 дружества нямат договор с информационна агенция, което се изисква, за да се разкрива информация - т.е. предопоставки за пазарни манипулации и измами. 12% от тях са в процедура по несъстоятелност. 98 компании не са търгувани от началото на 2009 г., а 60 от началото на 2008 г. , тоест с 30% няма търговия от 2 години.
Използва се и невярното твърдение, че заради кризата била спаднала ликвидността и са се променили условията и затова и ние трябва да се променим. Факт е, че статистиката показва друго нещо, че относителният дял на въпросните дружества в оборота е бил 1% през 2007 г., когато бе пикът на борсата, 2% през 2008 г. и около 1% през деветте месеца на тази година.
Коментира се, че трябва да върнем старите правила, защото пенсионните фондове ще понесат загуби. Портфейлът им е 2.38 млрд. лв., а от тях едва 5.38 млн. лв. или 0.23% са инвестиции в неликвидните дружества. Малко по-сериозни, но пак в рамките на статистическата грешка, са инвестициите на договорните фондове, а те са 237 млн. лв., като неликвидните са 7 млн.
Делистването от борсата не означава, че компаниите вече няма да са публични. Напротив - те си остават публични и могат спокойно да се търгуват извън борсата. Освен това, когато обявихме дружествата, им дадохме и алтернатива - всяко едно от тях да си избере marketmaker и така да създаде макар и минимална ликвидност.
Тогава защо се стигна до тази съпротива от страна на браншовите организации?
- Накратко - заради данъчния режим на сделките, сключени на борсата. Истината е, че от повечето дружества никой не се интересува. Тук става въпрос за около 20-25 компании. Публична тайна е, че в края на всеки месец някои от фондовете сключват сделки с точно такива дружества и си докарват желана доходност, за да изглеждат привлекателни. Другата голяма причина е избягването на данъци. Ще ви дам пример за компания, която е в ликвидация и на 31 юли 30 хиляди акции са се изтъргували за 0.95 лв., а на 31 ноември същите 30 хиляди акции минават на цена 11.20 лв. Това се нарича избягване на данъци и ако на министъра на финансите му се покажат справките, той веднага ще разбере за какво става въпрос. БФБ има уникалната преференция, че печалбата от сделки от търговия с ценни книжа на борсата не се облага с данъци. Държавата е дала тази преференция, за да насърчи инвестирането в ценни книжа и е правилно, но когато става въпрос за инвестиции в нормални дружества и никой не може да предвиди цените, а не в такива случаи като примера, когато говорим реално за данъчни измами.
Още от интервюто на „Класа"
„Ще взема левицата, без Сергей да разбере", казва в интервю за „Стандарт" Татяна Дончева
Месец и половина след 47-ия конгрес на БСП партията не спира да се тресе от скандали. Изборът на членове на Изпълнителното бюро се оказа фалшифициран и се наложи пленумът да повтори вота за ново ръководство. В същото време Татяна Дончева продължава интензивните си срещи с редови социалисти в цялата страна. Събранията са част от подготовката на новия ляв проект. Пред "Стандарт" Дончева повдигна завесата над бъдещото политическо движение.
Г-жо Дончева, мина месец и половина от последния конгрес на БСП. Намери ли партията правилния път?
- БСП е свикнала да живее по навик, да взема решения по навик и да си създава очаквания по навик. В случая те са - за да укрепим партията, трябва да укрепим председателя, който и да е той. Каквото и да прави той, даже и нищо да не прави. Укрепването се изразява в преизбиране. Като го преизберем, нашите проблеми се решават от само себе си. Какво се е случило след месец и половина? Работата е там, където беше. "Лошите Руменовци" се дръпнаха сами. Това, което извади, всеки може да го види. Очакванията как председателят ще извади едни страхотни обществени авторитети, са несъстоятелни, защото той с такива хора не общува. Просто не общува. Не може да работи с тях. Имаше и очаквания, че шестте частични местни избора ще бъдат за БСП това, което бяха президентските през 2001 г., когато Първанов бе избран за държавен глава. Частичните местни избори показаха, че сме в коренно различна ситуация от преди 8 години. Хората не искат да дадат доверие и това, което се случва в лявото, ги обезкуражава в още по-голяма степен.
Докъде стигна реализацията на обявения от вас ляв проект? Станишев често намеква за него в изявленията си.
- Станишев не бива да ме подценява нито като фантазия, нито като човек, който има представа от инструменти за правене на политика повече от него. Аз няма да направя нещо, което е просто - в категориите, в които се движат те. Защото разбирам колко сложно е в момента обществото и колко е малко политически представено. Например според анализите левите хора се считат представени от БСП едва в 10%, и то в крайното ляво. А какво правим с останалите 40% до центъра?
Ще цепите ли БСП?
- Защо трябва да цепя БСП? Какво да взема от нея? Аз не искам да взема от нея сегашния начин на функциониране на основните организации, защото смятам, че това отблъсква хората. За какво да я цепя? БСП в момента има табела: "300 хиляди гласа над 70-годишна възраст и офиси в страната", но без от тях да произтича влияние. Не искам нито офисите, нито 300-та хиляди абонаментни гласа, нито начинът, по който върви политическата работа. Но аз продължавам срещите си в БСП.
И какво ви казват редовите социалисти?
- Има и хора, които очевидно са резервирани. Около една десета от членовете на БСП имат желание за запазване на статуквото и не желаят никой да ги закача. Това са преди всичко старата генерация и младите новопроизведени и назначени комсомолци. Прави впечатление как толкова млади и толкова стари хора имат подобен начин на мислене и възприемане на действителността. Има един сериозен процент от хора, които са готови да тръгнат към промени - също около 10. Има и голяма група от хора, които разбират, че така не може. Същевременно са като в ступор -никаква способност да се направи крачка напред, дори да се помисли какво трябва да се направи. Виждала съм хора в тежки житейски ситуации, които реагират по същия начин. Предварително са уплашени. Ако ги попиташ от какво - не могат да ти кажат. 90% от партийните членове са много отворени, добронамерени и не схващат действията ми като сепаратизъм.
Какво мислите за скандала в Дупница, където местната организация на БСП, която е близка до Братя Галеви, свали доверието си от бившия кмет Първан Дангов и го изключи от групата на червените общински съветници? Станишев не реагира по никакъв начин.
- Сегашното партийно ръководство има една особеност и тя произтича от главата. Мразим да ми даваш проблеми. Ако имаш зор, си ги решавай.
Как ви изглежда 41-вият парламент отвън?
- Има много нисък коефициент на полезно действие. Миналият парламент имаше изключително тежка програма, особено през първата година. Но в него депутати бяха висококвалифицирани хора от всички политически сили. Казват, че много се вторачват във всеки закон, за да не го променят често, но това прилича на приказката за лисицата и гроздето - като не успяла да го стигне, тя казала, че е кисело. Много е странно например пълното безсилие по отношение на сектора за сигурност и МВР, би трябвало ГЕРБ да са пълни с идеи. Няма нищо такова. Начинът, по който се управлява вътрешното министерство, ще докара големи поразии. Може би е много интересно да се порови обществото в няколко неща, свързани с МВР. Изчистването на много голяма част от сегашните ръководни кадри навява на мисли, че става дума за прочистване на хора, поназнайващи нещо както за Бойко Борисов, така и за Цветан Цветанов. Фидосова и нейната канторка също е интересна тема.
Още от интервюта на „Стандарт"
„Агросубсидиите не могат да са популярни като поп музиката", казва в интервю за „Дневник" управителят на агенцията за финансови консултации "Сибола" Димитър Манов
Коя е основната пречка за нормалното усвояване на средствата от европейските фондове?
- Най-големият проблем според нас е натрупаният през годините дефицит на национални политики в повечето сектори от икономиката, довели до липса на трайна визия за развитието им. Този 20-годишен дефицит на политики предизвиква отдалеченост на управлението от реалните потребности на бизнеса и това се отразява на подготовката на самите програми за усвояване на европейските фондове. Оттам и грешното отношение на българската администрация към ролята на европейските фондове.
Защото те не трябва да се приемат като алфата и омегата за справяне на проблемите, а са единствено инструмент за осъществяването на европейски и национални политики. Ако един управленски екип има политически мандат да осъществи някаква реформа, той не трябва да вижда целите си само в разкриване на грешки и нарушения на предишния екип. Преди всичко трябва да изработи дългосрочни визии за развитие на сектора, да ги напълни със съдържание, което се надяваме скоро да видим. Когато наследяваш дефицит на политики, трябва да работиш за компенсиране на този дефицит.
Това означава ли, че приоритетите в програмата за развитие на селските райони са поставени погрешно?
- Необходимо е да се стимулира земеделското производство, което би генерирало най-много доход. В момента се получава така, че единствено зърнопроизводството, което се развива достатъчно интензивно, достига до европейските пари. От друга страна, няма механизъм за подпомагане на застрашени сектори, като например млекопроизводството, месопроизводството и зеленчукопроизводството.
Добре е, че зърнопроизводството е работещо, но не може само един подсектор да генерира нормални доходи за заетите в земеделието и живеещите в селата. Защо трябва да вървим към максималистично усвояване на средствата само по тези мерки, които са привлекателни за българските фермери? В речника на хора от министерството трайно заседнаха термини като "популярни и непопулярни мерки от програмата за селските райони".
Това да не е поп музика, че да оприличаваш възможността за субсидиране по този начин. Надяваме се новият екип на Министерството на земеделието и храните и фонд "Земеделие" да промени това отношение. Показаха, че вървят в правилната посока, след като възстановиха доверието и влошената комуникация с Европейската комисия. След разблокирането на средствата по програма САПАРД на ход е и ускорената работа по одобряване на проектите по програмата за развитие на селските райони, на която хората разчитат изключително много.
Какъв трябва да бъде подходът при разпределяне на европейските средства?
- Не е случаен фактът, че Европейският съюз отделя почти половината от бюджета си за подобряване на стандарта на живот в селските райони и на секторите, свързани с изхранването на населението. Тези политики не са самоцелно отпускане на субсидии, а целят да насърчат производствата в селските райони и да повишат благосъстоянието на хората, които се занимават със земеделие. Ние много често го забравяме, като опростяваме задачата си и се съсредоточаваме върху изхарчването на тези средства. Време е да си създадем национална визия за развитието на българското село и земеделие.
Още от интервюто на „Дневник"