Игралната индустрия в България генерира все повече приходи за хазната, като освен това делът на онлайн залаганията расте, а страната ни се превръща в технологичен хъб за компаниите от сектора. Това стана ясно на пресконференция на Асоциацията на игралната индустрия в България (АИИБ) в деня на откриването на международното специализирано изложение BEGE 2023 и Източноевропейската конференция на игралната индустрия.
Водещи имена от сферата у нас и в Европа коментираха, че нови технологии като добавената реалност и изкуствения интелект могат да допринесат за по-добро гейминг изживяване и по-ефективно прилагане на принципите на отговорната игра - но регулаторите изостават значително по отношение на тези нововъведения.
В цифри
Към 30 септември у нас има 1101 игрални зали и 20 казина с общо 33 237 игрални съоръжения и 35 611 места, става ясно от годишния доклад на АИИБ. Това е ръст по почти всички показатели.
Приходите, генерирани от игралната индустрия в държавния бюджет през 2022 г., са били 327 млн. лева - ръст с 36,25% спрямо предходната година. От началото на 2023 г. до края на септември са внесени близо 286 млн. лева, което дава сериозно основание да очакваме още по-добър резултат за цялата година.
Увеличават се и организаторите на онлайн хазартни игри - до 21, като те притежават 43 лиценза. По отношение на т.нар двукомпонентна такса - еднократни 100 000 лева и 20% от разликата между залози и печалби, огромната част от приходите идват от онлайн операторите. При внесени общо 240 млн. лева през 2022 г. техният дял е 78,5%, а за първите 9 месеца от 2023 г. той расте до 80,6%.
Източник: Явор Николов
"Това са приходи, които са 100% събираеми", подчерта председателят на Управителния съвет на АИИБ Ангел Ирибозов.
Сериозно растат и т.нар вноски за отговорен хазарт - 7,33 млн. лева за цялата 2022 г. и 8,13 млн. лева от януари до края на септември през тази година. Ирибозов отбеляза, че вече над 21 000 души са вписани в регистъра на хазартно уязвимите лица и така им е ограничен достъпа до онлайн и офлайн игрални платформи. Затова и той подчерта, че браншът държи вноските да се използват за превенция на хазартната зависимост.
Технологиите са тук, къде са регулаторите?
В игралния сектор предизвикателства не липсват, но не винаги се избират най-добрите решения, призна председателят на УС на асоциацията.
Според германския юридически експерт д-р Йорг Хофман "регулаторите понякога изостават" по отношение на технологичните тенденции. По думите му те могат да се групират в две основни посоки - по-добра защита и по-атрактивни продукти.
Хофман подчерта, че особено по-младите потребители се интересуват не само от възможността за печалба, но и от забавлението и потребителското изживяване. Именно там той вижда огромен потенциал за AR - тъй като днешните играчи искат да използват платформите от всяка точка през смартфоните си.
Източник: Явор Николов
Изкуственият интелект пък може да подобри значително мерките за отговорна игра - алгоритмите са в състояние да засичат проблемно поведение. "В този аспект регулаторите са много изостанали - не искат да се ангажират с AI на този етап", коментира д-р Хофман. Един от ветераните от индустрията - Питър Ремърс, беше категоричен, че отговорната игра трябва да бъде с персонализирани критерии и именно това е едно от най-добрите приложения на AI.
Алексис Висени, който има успешен софтуерен бизнес, свързан с iGaming, отбеляза, че изкуственият интелект може да бъде полезен в още редица сфери - създаване на съдържание, оптимизиране на програмния код, засичане на злоупотреби и т.н.
На този фон, д-р Хофман отбеляза, че страната му е приела много рестриктивни правила за игралната индустрия и това е тласнало огромен процент от играчите към нерегулирани платформи: "Ако играчите излязат от регулираната среда, не могат да бъдат защитени".
Източник: Явор Николов
Джема Буур, която е специалист в сферата на хазартното право и консултант по въпросите на маркетинга и рекламата в индустрията отбеляза, че опитите чрез тотални забрани да се ограничава видимостта на хазартните оператори и предлаганите от тях услуги имат негативен ефект. Причината - именно рекламата ориентира потенциалния играч кой е лицензиран оператор и кой не е, т.е. изчезването ѝ има потенциала да изпрати много хора в сивия сектор.
Според нея индустрията трябва да следва собствени стандарти, които да гарантират, че няма да бъдат таргетирани деца и уязвими групи, включително - в рамките на всякакви партньорства с известни личности.
Бизнес извън залите
"България се превърна в технологичен хъб за водещи световни компании от игралната индустрия, които откриват и разширяват свои представителства в страната", се посочва в доклада. Така днес над 30 фирми имат изнесени офиси у нас, като те се използват от развойни центрове и от звена за поддръжка.
От АИИБ посочват някои от тези компании: Betano, Bet365, Bwin, Bethub, Betway, Superbet, Soft2bet, Pariplay, Playtech, SBtech, Pragmatic, Entain, Anakatech, Delasport, IGT, 10bet, Tempobet, Dench, 7 Mojos, STB solution, Square ventures, Inkabet, Spinton, Felixgaming, Oddsgroup, Fuse media, Flutter Entertainment, Paysafe, Safe charge и др.
Източник: Явор Николов
Ирибозов посочи, че са издадени повече от 50 лиценза на български и чуждестранни производители, а сферата дава работа на висококвалифицирани програмисти, математици, инженери, художници и други, тъй като "игралното съдържание е комплексен продукт, който изисква усилия от много страни".
USD
CHF
EUR
GBP
