Недостиг на работна ръка и други проблеми в индустрията за етерични масла в България, с едно изключение

Българската индустрия за етерични масла е изправена пред сериозни трудности, като след свиване на пазара още през 2022 година, тенденцията на спад продължава и през 2023-а. Това става ясно от актуалните данни на данни от проучване на икономистите от "ИнтелиАгро". Основните причини за по-ниските приходи и печалби в този ключов за страната ни сектор от селското стопанство са свръхпроизводство, презапасяване, липса на работна ръка и висока инфлация в Европа и САЩ.

Заплаха ли са предстоящите промени в европейската регулаторна рамка

От индустрията все още се притесняват от измененията в регламента, инициирани от Европейската комисия през 2022 година, които предвиждат етеричните масла да бъдат класифицирани като потенциално опасни въз основа на съдържащи се в тях елементи, които в определени условия могат да са неблагоприятни за здравето. 

"Благодарение на усилията, които България положи в Брюксел, заплахата засега е избегната, но възможността за негативен развой остава и се отлага във времето", коментираха за Money.bg от "ИнтелиАгро".

Източник: iStock

ЕК обосновава намеренията си за промяна и с опасението, че попаднали в почвата, след употреба на козметични продукти например, етеричните масла предизвикват и замърсяване на околната среда.

Застрашен ли е бизнесът с българско розово масло

Българските евродепутати настояват да се запази сегашният режим за третиране на етеричните масла

Припомняме, че българските евродепутати настояват да се запази сегашният режим за третиране на етеричните масла. През лятото на 2023 година за първи път от началото на членството на България в ЕС българските евродепутати се консолидираха в защита на общонационална позиция в подкрепа на етеричните масла като цяло и за розовото масло в частност.

Позицията на България

Българските евродепутати настояват да се запази сегашният режим за третиране на етеричните масла и да бъдат премахнати всички разпоредби, които биха довели до затруднения в дейността на българските производители и преработватели на етерични масла, включително на розопроизводителите и розопреработвателите.

Източник: Община Казанлък

Позицията на България е, че "етеричните масла не трябва да бъдат класифицирани и третирани като смес от химични елементи, а като отделна натурална единица с променлив състав и концентрация". Това е така, защото съставът на розовото масло не е константен, а зависи силно от условията, в които виреят розите - метеорологичните особености, киселинността на почвите, честотата на валежите и т. н. Тоест, те са вещества с многобройни съставки, които в различни условия могат да варират като количество и наситеност.

Индустрия за €75 милиарда

През април 2023 година българското розово масло, което се произвежда в района на Казанлък, беше вписано по Женевския акт в Международния регистър на световната организация по интелектуална собственост. Българското розово масло присъства в десетки милиони парфюми на големи марки в световната козметична индустрия.Това е първият български селскостопански продукт, включен в този регистър и според заявките това трябва да доведе по-добра видимост и защита. 

Включването в регистъра беше прието като голям успех за българските производители на храни и напитки, защото създава възможно най-добри условия за техните продукти както на нашия, така и на чужди пазари, включително на тези с географски означения.

Секторът на географските означения има огромен принос за икономиката на Европейския съюз. 

"Реформата на европейските схеми за качество на селскостопански стоки следва да създаде по-добри условия за позициониране на пазара на производителите на вина, спиртни напитки и други продукти с географски означения", заявиха за Money.bg от Патентното ведомство.

Годишните приходи от продажби на продукти с географски означения надвишава €75 милиарда, както и 15.5 % от общия износ на земеделски продукти и напитки.

Секторът на розовото масло подобрява значително финансовата си позиция

На фона на недостига на работна ръка и цялостният спад индустрията за етерични масла в България, има едно изключение и това е именно розовото масло. Производителите му подобряват значително финансовата си позиция.

По-високите цени на международния пазар спрямо периода 2018-2021 година дават възможност за повишаване на изкупните цени на розовия цвят в страната и мотивират стопаните да подобрят грижите за насажденията. Тези признаци дават основание за известно стабилизиране и подобрение в бранша.

И тук обаче остава проблемът с недостига на работна ръка, което се явява основен ограничаващ фактор за производството на цвят в бъдеще. Затова от бранша продължават да настояват за промени в Закона за розата и алармират, че контролът остава занижен.

Лавандуловото масло

Този сектор от индустрията за етерични масла се сблъсква с едни от най-сериозните предизвикателства - намалено търсене и низходящи тенденции в износа. За първото полугодие на 2023 година износът е спаднал с 40% като обем при по-ниски цени спрямо 2022 г. Площите намаляват с 45 000 дка за година. Очакванията са тази тенденция да се задържи и тази година.

Търсенето на вътрешния пазар намалява драстично и много от традиционните изкупвачи са свили в пъти преработените обеми лавандулов цвят. Там, където сделки все пак са сключени, изкупната цена на лавандуловия не покрива разходите на земеделските производители и отливът от сектора се очаква да продължи.

Българският продукт, който става основна част от европейска индустрия за €75 милиарда

Секторът на географските означения има огромен принос за икономиката на ЕС