Бизнесът с етерични масла, за който работят над 20 000 българи, има проблем

Секторът на етеричните масла е изправен пред значителни предизвикателства в глобален план и това засяга и над 20 00 българи, които работят в индустрията. Това коментираха за Money.bg от Сдружение "Дестилирано в България". За последните две години международната търговия с етерични масла е намаляла с над 26 на сто в количествено и с цели 18% в стойностно изражение.

На този фон българският износ също отбелязва спад - тенденция, която продължава и през настоящата 2024 година.

Българският бизнес с етерични масла е оценен на над $200 милиона

Докато производството на маслодайната роза показва стабилност през последните три години с международни цени, които позволяват по-справедливо разпределение на добавената стойност по веригата, пред производителите стоят нови, нарастващи изисквания. От подобряването на условията за работа в полетата и регулирането на сезонния труд, до устойчивото управление на ресурси и намаляването на въглеродния отпечатък, отглеждането на маслодайната роза се намира на прага на зеления преход.

Източник: iStock

България все още остава световноизвестен производител и износител на розово масло, а розата с нейните насаждения в Казанлъшко и Карловско е част от националния ни бранд. Розовата вода и масло са основни съставки в производството на козметика, а българските продукти са търсени в цял свят заради изключителните си качества. Роля за това имат както дългата местна традиция в розобера и розоваренето, така и природните дадености.

"Розопроизводството преминава през труден период през последните няколко години. Пазарът се пренасити, а финансовата криза забави потреблението на нишови стоки. Всички от бранша трябва да търсим нови възможности за развитие и нови пазари", коментира Николай Ненков, който е собственик на "Гален-Н" и член на УС на "Дестилирано в България".

Един от най-големите производители на розово масло у нас инвестира милиони левове в етнографски комплекс

Собственикът на компанията Стоян Стоянов планира разширяване на бизнеса

На този фон, лавандулата, другият символ на българския ароматен сектор, преминава през най-трудния си период за последните две десетилетия. С намаляващите международни цени, които едва покриват производствените разходи, и свиването на площите до 98 хиляди декара спрямо пика през 2021 г., бъдещето на сектора изглежда несигурно. Въпреки това, експериментите с нови сортове лавандула разкриват потенциал за по-ефективно задоволяване на нуждите на международния пазар в бъдеще.

Предизвикателстава и пазари

Според данни на Министерството на земеделието и храните от миналата година, през 2023-а България е изнесла 1370 килограма розово масло на средна експортна цена от 9168 евро за килограм или на обща стойност от над 12,5 милиона евро. Износът е основно към САЩ, Китай, Япония, Тайван, Южна Корея и Франция, показват данни на земеделското министерство. България е водещ производител на лавандулово масло в света. След нас се нареждат Франция и Китай.

Секторът на етеричните масла е важен, защото изнася около $200 милиона годишно под формата на етерични масла и дава работни места на около 20 000 българи и в слабо населените места. Вкарването на една нова регулация, би създало казуси за продукцията надолу по веригата, а тези продукти достигат до най-различни индустрии като фармацевтика, козметика, парфюмерия и дори хранителната индустрия.

И макар че розовото масло остава най-емблематичният бизнес, свързан с етеричните масла, той също има проблеми. 

Лоша новина за ключовата за страната ни индустрия, свързана с розово масло. Заради липсата на рентабилност все повече розопроизводители изоставят своите полета и това струва на сектора загуби за десетки милиони евро, заяви за Money.bg председателят на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България - Петър Симеонов.

Той коментира, че в момента масово се изоставят розови градини до 30 дка, защото на розопроизводителя не му остава и 20% печалба от това, което получава като крайна цена. Симеонов е земеделски производител от град Гурково. Грижи се за 150 декара с маслодайна роза, 65 декара с лавандула, винени лозя и други култури.

"Изминалата стопанска година беше особено тежка за розопроизводителите. Кампанията започна необичайно рано на 20 април и продължи до около 15 юни, като през този период земеделците срещнахме редица с трудности. Общото количество произведен розов цвят за кампанията е малко над 10 000 тона, но около 40% от него беше влага. Това значително намали ефективността на продукцията", коментира фермерът.

Изкупната цена на конвенционалния розов цвят тази година варира между 3,50 и 4,00 лева за килограм, но разходите за производство продължават да растат. Един средно добър работник при розобера може да набере около 40 килограма цвят на ден, което му осигурява около 80 лева на ден.

Българският продукт, който става основна част от европейска индустрия за €75 милиарда

Секторът на географските означения има огромен принос за икономиката на ЕС

Всички тези разходи, заедно с увеличаващата се себестойност на розовото масло, правят българските производители неконкурентоспособни на световния пазар. На този фон страни като Азербайджан, Турция и Мароко успяват да предлагат по-евтини продукти, което поставя българските розопроизводители в неблагоприятна позиция.

Производството на розово масло е знаково за България и през последните години се развива най-добре в рамките на сектор "етерични масла" у нас. В Европа това е индустрия с приходи в размер на 75 милиарда евро годишно.