Днес бе представено проучването на ГфК България и Райфайзен Кепитъл Мениджмънт, което за първи път прави разделение на населението на България по отношение на темата „инвестиране" на четири основни типа в зависимост от отношението им спрямо риска.

За база на разделянето на групи служат отговорите на различни категории въпроси като спестяване и инвестиране, хазартни игри, улично движение, професия и свободно време, което ги класифицира към съответните афинитети при финансовите инвестиции.

Главният изпълнителен директор на австрийския пазарен лидер Райфайзен Кепитъл Мениджмънт обясни методологията с думите: „По паричните въпроси хората не вземат хомогенни решения, в рамките на социодемографски ясно дефинирани групи".

Основа на изследването представлява проведеното подобно в Австрия и впоследствие и в други страни на Източна Европа проучване. Резултатите от отделните изследвания са напълно различни, но и съответната среда също е различна: на силно изразена спестовна традиция в Австрия например, противостои обусловена от икономическите рамкови условия, едва зараждаща се инвестиционна култура в България. Оптимистичната новина в извода на днешното изследване е, че видимо започва да се проявява интерес към по-пълноценни инвестиционни форми.

В съответствие с това, българското население може да се раздели на четири основни типа, в зависимост от отношението му спрямо риска. При това една десета не може да бъде ясно класифицирано в нито една група, тъй като показва доста разнородни характеристики. В изследването на Райфайзен тази група е определена като „неподлежаща на класифициране", а останалите конкретни типове са дефинирани както следва:

  1. „Фанатици на сигурността" - 32%
  2. „Безразлични" - 24%
  3. „Дебютанти" - 23%
  4. „Отказващите" - 11%
  5. „Неподлежащи на класифициране" - 11%

Почти една трета от българското население се определя като „фанатици на сигурността". Тяхното поведение, както се разбира и от названието на групата, е белязано както като цяло, така и по темата за паричните въпроси от мисли за сигурност. Парите се инвестират по-скоро в „сигурни" инвестиционни форми. При това най-силният афинитет е към влог в банка и животозастраховането. При този тип, в зависимост от отношението спрямо риска, преобладават жените (т.е. те са по-ясно представени в тази група от населението) на възраст над 40 години, с доходи на средно и по-ниско ниво, живеещи в провинцията.

Втората група е на „безразличните" българи. Те описват себе си като по-скоро предпазливи, но от друга страна не отдават голямо значение на аспекта на сигурността. Това са преобладаващо жени, в напреднала възраст, живеещи в провинцията и с ниски до средни доходи. В типологично отношение „безразлични" са домакини и не работят, описват себе си като по-скоро предпазливи, но все пак не определят сигурността за най-важна. На въпроса за тенденцията при спестяването, те посочват (най-вече теоретично) интерес към инвестициите във фондове и акции.

Също около една-четвърт от населението на страната попада в категорията на „дебютантите". Този тип от гледна точка на риска е „типично българско явление". В този си вид той не се появява в никоя друга страна, в която досега е правено проучването. Типично за този тип хора е спонтанността и склонността към риск. Това е типът мъже между 20 и 40 години, които разполагат с по-скоро високи доходи, но ги инвестират в приятно прекарване през свободното си време, отколкото в резерви. Социодемографски тази категория се открива предимно в по-големите градове.

Характерни за България са и „отказващите се". Те са 11% от населението и посочват, „че инвестициите не ги касаят". Причината за това се корени в недостатъчните финансови възможности. Този тип в зависимост от отношението спрямо риска най-вече е жена от селските райони, на 60 или повече години, със средни доходи и ниски, който отказва почти категорично да участва на капиталовия пазар, често наричайки го „финансова пирамида". За тази категория най-възвишената форма на инвестиция е спестовната книжка с фиксирана доходност на сигурно в някоя от банките.

За да обобщим до тук, можем спокойно да заявим, че инвестиционната и спестовната култура в България едва прохожда. Досега не е имало ясно изразено спестовно поведение. Това може да се разгледа като голям шанс за установяването на по-пълноценни инвестиционни форми, като инвестициите във фондове. Според г-н Бауер, в България потенциална таргет група на КИС (колективните инвестиционни схеми) са 47% от населението, в които попадат „дебютантите" и безразличните". Определено това ще бъде сериозна тема за размисъл сред икономически-активното население в България през следващите години, особено с непрекъснатото покачване на финансовите възможности.

В момента едва 1% от българите споделят, че са „много добре осведомени" за дейността и ползите от инвестиционните фондове, което съответства и на общия процент инвеститори в тях, който в момента е около 1.7% от населението на страната. Повече от половината сънародници посочват обаче, че „изобщо нямат информация" за тези фондове. Най-голяма част от българското население събира информация за това как и къде да инвестира от медиите (телевизия, радио, вестници и списания). За сега едва 9% от българите се информират от интернет по въпросите касаещи парите им, като тенденцията е този процент да се увеличава бързо в бъдеще.

Интерес представлява коментара на представителите на Райфайзен банк, които заявиха, че в момента слабо рекламират фондовете си в пресата и интернет, тъй като според тях продуктът не е масов. На този етап, банката няма планове да въведе платформа за on-line инвестиране на пари от клиенти.

Господин Бауер даде пример за развитието на този финансов сектор в Австрия. Там за последните 20 години, парите управлявани от взаимни и други инвестиционни фондове са нараснали от 1 млрд. до 150 млрд., което е над 15% от БВП на страната. Според него обаче, България като млад и динамичен пазар, има реалния шанс да направи този бърз скок за много по-кратко време и да догони населението в ЕС, от което 50% инвестира спестяванията си във взаимни фондове.