С възстановяването на икономиката след световната финансова криза потреблението също върви нагоре и доказателство за това е неговият постоянен ръст през последните години.

За последните 12 месеца до март 2017 година закупените стоки и услуги в България достигат 56,5 милиарда лева или иначе казано това ниво е с 9 милиарда лева повече спрямо 2008 година, когато индикаторът беше достигнал историческо равнище, показва анализ на "Индъстри Уоч" "Потребление и кредитиране в растеж: Рискове и предизвикателства пред икономиката 2017-2018". А именно 2008-а беше най-силната след трудните години на 90-те.

"Между 2002 и 2008 г. потреблението на българите нараства средно с 3.8 млрд. лева годишно. Само през 2007 г. потреблението на домакинствата расте с 8 млрд. лева под влияние на двуцифрения ръст на заплатите и кредитирането. След кризата потреблението се повишава по-умерено - средно с 1.1 млрд. лева годишно или над три пъти по-бавно спрямо предкризисния период. В този контекст, повишението на потреблението, което се наблюдава през последните години, изглежда скромно на фона на потребителската експанзия в годините преди 2008 г.", се посочва в документа.

Факторите, довели до този значителен ръст на потреблението, са свързани с икономическия ръст у нас, който през последните две години е около 3,5%.

"Безработицата спада, заетостта расте, като основните показатели на пазара на труда доближават стойностите от 2007 г. През последните няколко тримесечия се отчита ускоряване на ръста на заплатите, като за периода от началото на 2015 г. до март 2017 г. България отчита втори най-висок темп на нарастване на разходите за труд в ЕС (18.7%). Тази тенденция отразява вече видимите дефицити в разширяващите се бизнес сектори. Общият разполагаем доход на домакинствата нараства и това се отразява във все по-осезаем ръст на потреблението през последната година.", коментират от "Индъстри Уоч".

Експертите оценяват, че растежът нагоре на икономиката през 2017 година е стимулиран от ускоряването на кредитирането. Принос за това имат исторически ниските нива на лихвите, които през 2009 година бяха достигнали своя връх. Към днешна дата те са най-ниските въобще до момента. Икономистите обаче очакват лихвите постепенно да започнат да се увеличават през следващата година.

"Имайки предвид изключително ниските равнища, които се наблюдават в момента обаче, кредитите ще останат достъпни за голям кръг потенциални кредитополучатели, както сред фирмите, така и сред домакинствата", се обяснява в документа.

Въпреки осезаемия спад на инвестициите през миналата година, който продължава и в началото на тази, икономистите смятат, че тенденциите в частния сектор предполагат очаквано увеличение на публичните вложения, финансирани по оперативни програмни в следващите 12-24 месеца. 

В доклада се посочва и положителната тенденция при задлъжнялостта на бизнеса, която намалява през последните няколко години след кризата.

"Периодът на бърз икономически растеж до 2008 г. бе съпътстван от бързо увеличение на частния външен дълг. Между 2002 г. и 2008 г. задлъжнялостта на частния сектор нарасна с 30.5 млрд. като от 2.8 млрд. евро, като от 16.2% от БВП в началото на периода достигна до 89.5% от БВП в края на 2008 г. От началото на икономическото възстановяване тенденциите са противоположни. Частният дълг спада с около 5.5 млрд. евро от 2012 г. до края на 2016 г.", се посочва в доклада.