Разочаровани от препирни, които досега не са довели до прогрес, членовете в Европейската комисия обмислят дали да вземат под свой контрол сателитната навигационна система Галилей и така един от водещите европейски проекти може да излезе от частната сфера, пише днес Deutche Welle.

Европейската комисия е предложила публичния сектор, а не индустрията, да носи отговорността за сателитната навигационна система на Европейския съюз. Европейският проект Галилей тъпчеше на място поради нерешени проблеми от правната, финансовата и техническата сфера.

Транспортният министър на Германия Волфганг Тифензее, който в момента е отговорният министър по програмата в рамките на германското ротационно президентство, е изразил своето раздразнение по време на срещата в понеделник в Брюксел.

„Този монументален проект повече не бива да страда, оставайки далеч зад конкуренцията или да бъде изцяло заплашен". „Ние сме в задънена улица. Трябва да намерим алтернативно решение".

Почти две години след като бяха избрани, осемте индустриални гиганти в специално формирания частен консорциум са направили толкова малък напредък по проекта, че накрая има опасност системата на европейските сателити да попадне в категорията на нескопосаните проекти в която вече е европейският суперлайнер  Airbus A380.

През март им бе даден краен срок 10 май да достигнат до споразумение, но май вече никой не вярва, че такова ще бъде постигнато. Първоначално се предвиждаше да се пуснат 30 сателита до 2008, но после датата бе изместена към 2011 заради предходното несъгласие между европейските правителства как да се заплаща за системата.

Чадърът на европейските промишлени тежковози включва испанските AENA и Hispasat of Spain, от Франция това са Thales и Alcatel-Lucent, Европейската аерокосмическа компания EADS, италианската Finmeccanica, Inmarsat от Великобритания, Deutsche Telekom и германския аерокосмически център DLR.

Сега предпочитано решение за Еврокомисията е да вземе контрол над проекта и да обяви нов търг за оператор на системата след като веднъж тя бъде изградена и изпратена в космоса. Това ще направи системата работеща преди края на 2012 - година или дори две преди всяка друга опция.

Galileo бе предвиждан като европейския отговор на американската система GPS, използвана като навигационен помощник  в автомобили, лодки и самолети. Системата за €4 млрд. ($5.4 млрд.) понесе редица временни поражения, от една страна това са технически проблеми, които все пак могат да се отстранят, но от друга това са въпроси от финансовата и правната сфери, с които представителите на частната индустрия не са искали да се наемат.

„Това, което е наистина трудното в този проект е, че участват повече партньори отколкото в нормален голям европейски проект".

Индустриите включени в проекта са изразили недоумението си от подобно късно изменение на плановете, но те няма кого да обвиняват освен себе си. Писмо с нови искания, които консорциумът изпрати в ЕС едва миналата седмица, направи решението от понеделник предрешено. Служители в ЕС близки на проекта казват, че нови условия, повече време и пари ще забавят поръчките на сателити.

Преминаването на Galileo под управление на ЕС е една от трите опции, тази с най-голяма подкрепа. Другите варианти са частично финансиране на Galileo с обществени пари или изоставяне на проекта.

Ако бъде избран публичният проект, това ще струва на европейските данъкоплатци по-малко от €2 млрд. освен онези €1.5 млрд., които Комисията вече е предвидила за бюджетен период 2007-2013.