Франция е заплашена от най-мащабните стачни дейстия от 12 години насам, пише Spiegel - от тази вечер железниците спират за неопределен срок, в сряда ще ги подкрепят енергийните доставчици и студентите, а другата седмица и юристите. Целта на протеста е да се попречи на реформите на Саркози. Засега президентът не дава вид, че е особено притеснен.

Първата вълна на стачката започва днес в 20 часа, ще се надигнат железопътните профсъюзи. В сряда се включва профсъюзното обединение на градския транспорт в Париж, а също така и работниците в енергийните концерни EDF и GDF.

Железниците, обществения транспорт и доставчиците на енергия и газ се организират вече втори път в рамките на един месец в национална стачка. Следващата седмица ще стачкуват и юристите и служителите в болниците.  

Една от целите, които стачката си поставя, е отмяна на пенсионните реформи, които ще засегнат близо един милион души на обществена работа. За разлика от стачката от средата на октомври, този път протестните действия са безсрочни.

Според предложените от Никола Саркози реформи, по-голямата част от служителите ще трябва да плащат вноските си в социалната каса по 40 години, вместо досегашните 37,5 години. Освен железничарите, реформата на Саркози засяга много категории заети в публичния сектор: певците от Парижката опера, например.

Съдии и адвокати пък ще протестират срещу реформа, предвиждаща закриването на много на брой съдилища. Болничните служители със стачка искат да постигнат 4% увеличение на заплатите.

Освен премахването на извънредните пенсии, Саркози предвижда големи съкращения на заетите в публичния сектор. Идната година няма да бъдат попълнени 20.000 места, които се освобождават заради пенсиониране на досегашните титуляри. В резултат на това служителите на пощата и на телекома излизат да стачкуват на улицата на 20 ноември.

Макар натискът на улицата да се засилва, правителството не показва признаци, че ще се огъне. Изглежда повторение на съкрушителната за правителствените сметки стачка отпреди 12 години изглежда малко вероятно за кабинета на премиера Фийон.

Фийон твърди: няма друг изход освен реформите, ако искаме да гарантираме пенсиите. „Запазването на статуквото повече не е възможно".

Президентът Саркози каза на пресконференция: „Ние бяхме избрани за да променим Франция". Запазването на досегашните пенсионни привилегии вече не е справедливо. В бъдеще те ще доведат до повече бедност и ще попречат на конкурентноспособността на Франция. Имаше и намек за насилие, ако Улицата започне да се вълнува прекомерно.

От своя страна Бернар Тибо, шефът на могъщия профсъюз CGT, предизвиква Саркози с блокада: в Париж до уикенда няма да се движи нито едно метро. Седем профсъюза са се обединили с CGT.

Няма да се движи и железопътният транспорт на външните линии. Препоръчва се пътуващите от и за Франция преди заминаване да се информират за пътната ситуация, тъй като се очаква трафикът да бъде съществено изменен.

Да не забравяме и протестите на френските студенти. Студентите протестират срещу реформа, даваща повече автономност на университетите и възможност за по-тясно обвързване с бизнеса. Те се притесняват, че държавата може да загуби ангажимента си към образованието. Студентите паралелно с обществените услуги ще бойкотират лекции и университетски събития.

Тази вечер организации на леви студенти ще опитат да обединят сили със стачкуващите железничари, завладявайки жп гарите и спирайки разредения общестен транспорт.

Въпреки стряскащите известия, Саркози има зад себе си подкрепата на мнозинството на френските граждани. По нови анкети, 77% от французите са на мнение, че пенсионните привилегии трябва да се преустановят. Само 21% подкрепят стачните действия.

Саркози иска да предотврати създаване на обществено движение срещу неговите реформи, като компенсира французите с повече пари, например чрез освобождаване на извънредните работни часове от налози. Тази стратегия може да успее - личната покупателна способност според французите е най-важното, сочат допитванията до общественото мнение.

Но не за пръв път в съвременната история на Франция настроенията бързо се променят. По време на стачката преди три седмици три четвърти от железничарите преустановиха работа - по-висока квота от „историческата стачка" през 1995, когато протестите свалиха тогавашния премиер Ален Жупе.