Победителите и победените от френските президентски избори миналия месец се подготвят за нова битка в неделял. Франция ще гласува на първия тур на парламентарните избори, които или ще затвърдят или ще очертаят пределите на властта на новия президент Франсоа Оланд.

Новият френски президент разчита да използва капитала от избора си на президентския пост, за да изтръгне контрола върху парламента от партията на предшественика му Никола Саркози - Съюз за народно движение. Въпреки че  притежава значителни правомощия като президент, социалистическият лидер се нуждае от мнозинство в парламента, за да приложи левоцентристката си програма.

За да гарантира, че французите ще изберат партия, чиито стремежи и интереси съвпадат с тези на френския президент, Оланд се държи много предпазливо, откакто встъпи в длъжност. Две допитвания до общественото мнение в понеделник показаха, че между 58 и 62 процента от французите подкрепят техния подценен нов президент.
Допитванията показаха, че Социалистическата партия жъне дивидентите от тази подкрепа и партията и нейните съюзници се очаква да спечелят лъвския пай от местата в 577-местното Национално събрание на двата тура на изборите на 10 и 17 юни.

Единайсет места са заделени за депутати, представляващи около 1 милион гласоподаватели в чужбина, които вече направиха своя избор в първия тур.
Временните резултати в понеделник показаха, че кандидатите от Социалистическата партия и техните съюзници от Зелените водят в 7 от 11-те избирателни окръга  в чужбина, но нито един няма  безспорно мнозинство.

Ако СНД извоюва изненадваща подкрепа, то Франция ще бъде обременена с така наречено съжителство, при което президентството и правителството, които споделят изпълнителната власт, са контролирани от противникови лагери, което действително ще ограничи властта на президента.

СНД настоява, че разделеното управление  е необходимо, за да се попречи на Социалистическата партия да съсредоточи в ръцете си прекалено много власт в момент, когато повечето градове и региони, както и Сенатът,  вече са в ръцете на левицата. Но СНД трудно успява да говори в един глас, откакто Саркози претърпя поражение на президентските избори и се оттегли от политиката.

Но в действителност най-оспорваната битка в предстоящите два тура няма да бъде между двете големи партии, а между двама заклети врагове от крайната десница и крайната левица.

Лидерът на радикалния Ляв фронт Жан-Люк Мелашон, който наелектризира кандидат президентската кампания с митингите си, в които доминираше темата за революцията, насрочи втори мач  срещу своя немезис, лидерката на крайнодясната партия Национален фронт Марин льо Пен в северния бивш миньорски град Енен-Бомон.

Двамата се борят за едно и също място в едновремешния комунистически бастион, който постепенно започна да клони към НФ, тъй като безработицата и корупцията разядоха структурата на обществото. Льо Пен водеше в Енен-Бомон на президентските избори. Нейният анализ на причините за икономическото неразположение на Франция е сходен с този на Меланшон - и обратното. И двамата упрекват ЕС и банките и призовават за по-голям протекционизъм. И двамата се държат като проводник на гнева на избирателите към основните политически течения.

Позициите на Льо Пен и на Меланшон се разграничават по едно нещо - въпроса за имиграцията. За Льо Пен тя е проблем, а за Меланшон нещо положително. Меланшон определя гласоподавателите си като "гневни, но не и фашисти".

Допитване до общественото мнение показа, че Льо Пен е в позиция да спечели повече гласове на първия тур, докато Меланшон вероятно ще спечели финалния дуел на 17 юни.
Като цяло около 6611 кандидати на възраст от 18 до 85 години и с най-разнородни професии, от порноактриса до синоптик, ще участват в надпреварата. Двадесет и четирима министри от първото правителство на Оланд са измежду кандидатите.
Премиерът Жан-Марк Еро предупреди министрите, които претърпят поражение, че няма да останат в кабинета му.

Допитванията показват, че Социалистическата партия и СНД ще получат по 30 процента от гласовете. НФ, който нямаше депутати в парламента близо две десетилетия, сега има шанс да спечели до 15 места.

Резултатите от изборите вероятно ще зависят от избирателната активност.
Участието в общи избори във Франция винаги е било по-ниско от това в президентските избори, но тази година гласоподавателите изглеждат особено изтощени след проточилата се битка за най-висшия държавен пост. Допитване, публикувано в понеделник, показа, че само 60 процента от избирателите имат намерение да се върнат пред урните - това ще бъде най-ниската избирателна активност за последните 54 години.
Според Брюно Див, автор на редакционни коментари във вестник "Сюд уест", общите избори са беден братовчед на президентските избори. Тоест нещо като да играеш в Шампионската лига, след като си участвал в Мондиала.