Фрагментацията на световната търговия и инвестиционните потоци в настоящата среда ще струва на държаивте повече, отколкото по времето на Студената война, поради по-тесните връзки между страните. Досега обаче, разделянето на държавите на блокове се сдържаше от съседните им държави, през които се пренасочват търговските потоци.
Това се посочва в публикувана статия на Гита Гопинат, първи заместник-ръководител на Международния валутен фонд (МВФ), като статията е посветена на влиянието на геополитиката върху световната търговия.
Намаляването на дела на щатския долар при разплащанията се наблюдава предимно при страните, близки до Китай. Делът на златото в резервите на тези държави се увеличава, заради рисковете от прилагането на санкции спрямо тях.
Броят на новите търговски ограничения се е увеличил повече от три пъти от 2019 г. насам - при това в съчетание с увеличаване на броя на финансовите санкции. Въпреки това на глобално равнище, все още няма признаци на деглобализация, пише заместник-управителят на МВФ Гита Гопинат в публикувана вчера статия, озаглавена "Геополитиката и нейното въздействие на световната търговия и щатския долар". От края на периода на "хиперглобализация" - който настъпи през 90-те годиин и началото на нашия век, съотношението на износа към брутния вътреше продукт (БВП) варира от 41 до 48%.
Фрагментация се наблюдава преди всичко при разглеждането на отделните блокове от държави и търговията в тях: делът на Китай във вноса на САЩ е намалял с осем процентни пункта) от 2017 г. насам, докато делът на САЩ в китайския внос е намалял с четири процентни пункта. Ефектът на "охлаждане" е по-силно изразен между блоковете от държави, отколкото в рамките им - в първия случай растежът на търговията е с 5 процентни пункта по-бавен през 2022-2023 г. в сравнение с периода от началото на 2017 г. до началото на 2022 г. В рамките на блоковете, от друга страна - свиването е само с два пункта.
От началото на военната операция в Украйна търговските потоци и преките инвестиции между блоковете от държави са намалели съответно с 12% и 20% повече, отколкото в рамките им, пише Гита Гопинат.
Този ефект обаче се смекчава от пренасочването на потоците през съседни държави, най-вече Мексико и Виетнам (в случая с Русия това са държавите от ЕАИС). Фрагментацията при сегашните условия ще струва на световната икономика повече, отколкото по време на Студената война - тогава съотношението на търговията към БВП е било 16%, а сега е 45%. Ролята на "свързващите" страни обаче тогава е била минимална, отбелязва първият заместник-ръководител на МВФ.
Влиянието на фрагментацията на валутната структура на международните разплащанията също засега е ограничено - по данни на SWIFT, повече от 80% от търговското финансиране в света се осъществява в щатски долари (това е следствие от факта, че по-голямата част от търговията с енергийни суровини все още се извършва в долари).
Делът на китайския юан нараства предимно в търговските транзакции между страните от "китайския блок" - скокът настъпи през 2022 г., като показателят почти се удвои - от 4% на 8% (става дума предимно за страните с тесни връзки с Китай, делът на Русия тук е минимален, тъй като се вземат предвид данните в рамките на SWIFT). За китайските нефинансови организации делът на трансграничните плащания в юани вече е достигнал 50% (през 2010 г. доларът представляваше 80% от плащанията).
В златно-валутните резерви на държавите делът на долара е около 60%, като тук най-забележимата промяна през последните две години е, нарастването на дела на златото. В страните от "китайския блок" делът на златото нараства от 2015 г. насам - и то не само в Китай и Русия (в Китай делът на златото се е увеличил от 2% на 4,3%, а делът на американските държавни облигации е намалял от 44% на 30%). В държавите от блока, обвързан със САЩ, той остана стабилен. Това разминаване вероятно се дължи на възприемането на рисковете от санкции - отбелязва Гита Гопинат.
Основните рискове, свързани с фрагментацията, са свързани с по-ниската производителност и по-малкия приток на инвестиции в световен мащаб. Финансовата фрагментация води и до по-високи рискове за макростабилността. При "мекия" сценарии на МВФ, загубите в световен мащаб могат да бъдат незначителни - само 0,2% от световниа БВП. При "екстремния сценарии обаче, загубите могат да достигтат до 7% от световния БВП.