Новият председател на Европарламента се нарича Ханс - Герт Пьотеринг (Hans-Gert Pöttering) от ФРГ. 61 - годишният политик от CDU (Христиандемократическия съюз) бе избран днес с голямо мнозинство, съобщава Handelsblatt от Страсбург. В бъдеще той ще има една основна задача - европейската Конституция.

Както се очакваше, изборът на Пьотеринг бе подкрепен със споразумение между EVP (Европейската народна партия) и социалдемократите, двете най-големи фракции в Европарламента. Германският политик се конкурираше с италианската представителка на зелените Моника Фрасони, с евроскептика от Дания Йенс - Петер Бонде и с французина Франсис Вурц от Обединената европейска левица.

450 депутати гласуваха за дългогодишния председател на християндемократическата фракция на EVP; за избирането му бяха необходими 345 гласа.

Пьотеринг се бе обявил в подкрепа на европейска конституция, която ще донесе повече единство в Европарламента в областта на вътрешната политика и проблемите с миграцията. При това той е изявил желание за подобряване на взаимодействието с националните парламенти и регионите, за да се постигне единомислие в населението на Европа за ползите от обединението.

„Европа трябва да бъде Европа на гражданките и гражданите" - е заявявал Пьотеринг. Освен това той се е изказвал за по-близки контакти с арабския свят.

Пьотеринг минава за уравновесен човек. Дори и политическите му опоненти признават, че на него може да се разчита. Шефът на фракцията на социалдемократите Мартин Шулц е казал, че не изпитва съмнение за неутралността и честността на Пьотеринг като Европрезидент.

Пьотеринг, роден в Долна Саксония, е член на Европарламента от първите директни избори през 1979 и от седемнадесет години и половина ръководи най-голямата му фракция. Той ще смени на върха испанския социалдемократ Жозе Борел.

За първи път гласуваха и представителите на България и Румъния. България изпрати в Европарламента 18 депутати, а Румъния 35. Преди това те вземаха участие в заседанията като наблюдатели. Директни избори в двете страни се предвиждат за май.

Официалното встъпване на България и Румъния доведе до създаването на първата крайно дясна фракция в Парламента. С петима представители от румънската партия Mare и един българин от „Атака" десницата вече отговаря на изисквания минимален брой с 20 депутата от 6 държави - членки, за да направи фракция.

Фракцията Идентичност, Традиция и Суверенност се ръководи от представителя на френския Национален фронт Бруно Голниш. Към нея са се прилепили много десни и десни екстремистки групи като белгийската Vlaams Belang.

Чрез статуса на фракция десните ще имат достъп до повече пари и теоретично могат да претендират на два поста като председатели на комисии. Социалдемократите обаче се противопоставят на това крайните десни да заемат подобни важни постове.