Който ръководи в Овалния кабинет от януари 2009 година ще трябва да се справя с глобална икономика, различаваща се значително от тази, наследена от Джордж У. Буш само осем години по-рано и ще трябва да изгради различен набор от политики за решаване на световните проблеми.

Най-драматичните промени са, че развиващите се икономики, най-вече Бразилия, Русия, Индия и Китай (Brics) и големите петролни износители, сега играят много по-голяма роля в световната икономика, отколкото в началото на века, както и, че САЩ в момента са много по-зависими от техните финансови решения, икономически политики, капитали и пазари.

От 2001 г. делът на САЩ от световния брутен вътрешен продукт е намалял от 34 на сто до 28 на сто, докато този на Brics е нараснал от 8 на 16 на сто.

Китайските валутни резерви са се увеличили от $200 милиарда на $1800 млрд., тези на Бразилия от $35 милиарда на $200милиарда, на Русия от $35 милиарда на $500 милиарда и на Индия от $50 млрд. на $300 млрд.

Страните потребителки на петрол са прехвърлили над $3 трилиона на страните износителки.

И заради потребителската структура на американския пазар основана на малко спестявания и много кредити, реално в момента САЩ трябва да вземат заеми от тези страни.

В същото време доларът е изправен пред предизвикателството на еврото, новата валута вече съставлява близо 30% от световните валутни резерви и делът и бързо нараства.

А търговия на САЩ, особено с нововъзникващите пазари, се увеличава все повече като дял от БВП, като в момента бързо покачващият се износ е това, което дава сили на американската икономика да устоява на кризата.

Бъдещата президентска администрация ще трябва да направи значителни промени в вътрешната си политика и да възприемаме в по-голяма степен подход на сътрудничество в глобалната икономика, за да се възползва от новите възможности и да посрещне успешно новите предизвикателства.

Политическите водачи на Америка трябва да осъзнаят това, че ако скорошното подобрение на търговския баланс не бъде продължително и спестявания на гражданите не започнат да нарастват с бързи темпове, САЩ ще си останат силно зависими от чуждестранните капитали под формата на покупки на правителствени или корпоративни книжа и директни инвестиции.

Американските висшестоящи лица ще трябва да намират начини да увеличат вътрешните спестявания, да свият федералния дефицит, да преодолеят спада на доверие на американски потребители и да обуздаят цените на суровия петрол.

Без тези мерки, огромни количества чужд капитал ще бъдат нужни, за да не навлезе икономиката в продължителен период на стагфлация. Това не е въпрос само на точна политика, но и на точна аритметика.

Американците живеят на кредит и това е проблем, защото, когато доверието в системата рухне, както сега, се появяват множество пречки пред паричния поток и изведнъж наяве излизат огромни обеми от средства, които реално никога не са съществували освен в портфейлите от структурирани ценни книжа на финансовите институции, и банките започват да отписват активи.

Доверието на потребителите продължава да намалява, като натиск върху него оказва и ръстът на инфлацията.

Но гражданите на САЩ, точно благодарение на тази система на практически неограничено кредитиране, формираха най-големия единен пазар на потребителски стоки и услуги в света и затрудненията им поставят останалите страни в неприятна ситуация.

При така стеклите се обстоятелства, САЩ трябва да останат привлекателни за чуждите капитали или да се сблъскат с негативните последствия.

Икономическият имидж ще бъде важен фактор за запазване на силните позиции на страната при тези условия.

Честите кризи, големите дисбаланси в търговията, последователните бюджетни дефицити, надхвърлящи БВП и отказът да се поставят общественото осигуряване и здравеопазване на по здрава финансова основа подкопават доверието на инвеститорите.

Това ще намали презокеанските вложения в САЩ и готовността на централните банки да държат резерви в долари, потапяйки и долара и американските финансови пазари.

Конкурентноспособността на много от развиващите се държави нараства с бързи темпове, както и пазарите им, и голяма част от работните места и корпоративните печалби в САЩ, вече са зависими от разширяващия се износ, така че новата президентска администрация трябва да създаде максимално добри условия за засилване на конкурентноспособността на американския бизнес и да подпомага отварянето на чуждите пазари за неговите продукти и услуги.

Едни от най-важните стъпки на новата администрация трябва да започнат да извеждат страната от ерата на фосилните горива.

Необходимите технологии вече съществуват или са на път да бъдат създадени, но консерваторите в бизнеса се противопоставят с всичките си сили и ресурси на промяната, от което най-много печелят страните от ОПЕК и Русия.

Кризата с изхранването на световното население, в условията на климатични промени с трудно предвидима посока и сила, едва сега започва.

И ако не бъдат взети адекватни и ефективни мерки за забавяне на парниковия ефект, колкото се може по-скоро, след години може да е късно за цялото човечество.

Наистина в момента увеличаването на емисиите на парникови газове се дължи в голяма степен на бързия растеж на нововъзникващите икономики и пазари, но все още до голяма степен е вярна максимата, че светът произвежда това, което САЩ потребява.

И намаляването на зависимостта на Америка от фосилните горива ще ускори същия процес и в останалите страни.

Новият президент ще трябва да се съобрази с напълно различна глобална икономическа архитектура, в която ще бъде принуден да даде на BRICS и другите динамично развиващи се икономики по-големи отстъпки при оформяне правилата на системата и в същото време да гарантира, че увеличаването на тяхната роля в Международният валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация, както и възможното разширяване на групата на осемте водещи промишлени нации ще бъдат резултат и от повече демокрация, свобода, законност и отговорност.

Световните икономики достигнаха ново ниво на взаимна зависимост и следващият президент трябва да се съобрази с това, провеждайки политики, които носят увереност на инвеститорите, увеличават възможностите за търговия, подсилват конкурентноспособността и международното сътрудничество в условията на преструктуриране на глобалната икономическа архитектура.

През 15-ти век светът откри отново Америка. След малко повече от четири столетия, през Втората световна война, Америка отново откри света, а в края на хилядолетието стана негов пълновластен господар, но сега САЩ са изправени пред трудния избор, дали да се укрепят в черупката си на свръх сила, която скоро ще бъде изместена от многолюдните народи на Изтока и Юга, подобно на Римската империя или да се отворят към останалите страни и да преминат в следващия етап от глобализацията.