Сингапур постигна успех срещу коронавируса с четири основни мерки. В Европа обаче не успяха да ги приложат навреме, нито пък навсякъде. Затова в Сингапур животът отново кипи, а в Европа цари парализа.
Кризата с новия коронавирус обърна света с главата надолу: Колкото и да е иронично, гражданите на "авторитарни" азиатски държави като Сингапур изглежда се радват на повече свобода от западноевропейците в последните седмици. Въпреки сериозната икономическа и логистична обвързаност с Китай, Сингапур успя да ограничи случаите на Ковид-19 на своя територия и да остави публичния живот да тече необезпокояван.
Как Сингапур овладя епидемията
Въпреки че е известен като глобално средище за бизнес, до петък Сингапур имаше регистрирани едва 422 заразени с коронавирус и два смъртни случая, причинени от заболяването.
Още на 1 февруари градът-държава наложи ограничения за влизащите от Китай - третия най-голям икономически партньор на страната. По това време в препоръките на Световната здравна организация се казваше, че забрана за пътуване не е наложителна.
До средата на февруари в Сингапур вече бяха регистрирани 80 случая на заразени с Ковид-19, което превърна страната в най-засегнатата след Китай. Правителството реагира бързо, изолира болните и тества всички, които имаха симптоми. Контактните лица на заразените бяха проследени и поставени под карантина. Методът за проследяване е разработен при епидемията от ТОРС (Тежък остър респираторен синдром) през 2003 година.
Чрез прилагането на четири основни мерки - ранно затваряне на границите, стриктно преследване на контактните лица, масово тестване и използване на опита от ТОРС, публичният живот в Сингапур не беше засегнат. Ресторантите, търговските центрове, училищата и офисите остават отворени и до днес. Подобни успехи постигнаха и други близки до Китай държави - Хонконг и Тайван.
Опитът с ТОРС ли е разковничето?
Колкото и ужасно да звучи, той навярно щеше да е от полза на Европа. Неефективната реакция на Стария континент се дължи на евроцентристка арогантност и на некоординирани усилия да бъде защитен бизнесът на локално ниво. Макар че европейските държавни и правителствени ръководители знаеха за опасната болест още през декември, вирусът дълго време беше подценяван и обявяван за "азиатски проблем". Успешните мерки, приложени в Сингапур - ранното затваряне на граници, масово тестване и проследяване на контактните лица, в Европа не бяха навреме и навсякъде приложени. От страх да не навреди на местния бизнес, австрийското правителство затвори баровете, ски лифтовете и хотелите в курортното селище Ишгъл едва осем дни след като случаите на заразени туристи бяха потвърдени. Ишгъл се превърна в един от развъдниците на Covid-19 в Европа. Туристите оттам бяха изпратени обратно вкъщи без да им се направят тестове и по този начин разнесоха заразата из цяла Европа.
Личната свобода бе пожертвана
Вместо стриктно да проследяват контактните лица, правителствата в Европа наложиха най-тежките мерки за ограничаване на личната свобода от Втората световна война насам. Макар хората да са изолирани, опасността от заразяване продължава да е висока, защото не е ясно кой е болен. В същото време личната свобода е сведена до минимум, икономиката е парализирана, а мобилните оператори предават информация на властите в разрез с регламента на Европейския съюз за защита на личните данни.
Ние очакваме от нашите правителства да защитят както здравето, така и свободите ни. И когато кризата отмине, ще трябва да анализираме как се стигна дотук и какво е можело да се научим от Сингапур.
Qabbalah
на 31.03.2020 в 22:44:09 #1Всички мерки в разрез със "Свобода" на хорат аи "лично пространство" трябва да са ВРЕМЕННИ ако са приети до края на вируса. След краят му, трябва да се ОТМЕНЯТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! Защото сценария да се окаже "изгодно" на някое правителство да не ги отмени е страшен... хората воювали за свободата си с години и накрая 1 корона да им я отнеме..