Защо БНБ намали очакванията си за растежа на българската икономика

Българската народна банка ревизира прогнозата си за ръста на брутния вътрешен продукт на страната, като корекцията е надолу - 2,2% през настоящата година спрямо заявеното през декември очакване за 2,5%. През 2023 г. растежът на икономиката беше 1,8%.

"Основните фактори за ревизията в прогнозата за БВП и компонентите му са свързани с постъпилите допълнителни отчетни данни за икономическата активност през четвъртото тримесечие на 2023 г. и през първите два месеца на 2024 г., с отчитането на приети от правителството нови мерки, както и с промените в техническите допускания за външната среда", подчертават от БНБ.

По отношение на вътрешното търсене вече се очакват по-нисък растеж на инвестициите в основен капитал и в значително по-малка степен на частното потребление спрямо прогнозата от декември 2023 г.

"Ревизията в посока по-нисък растеж на реалния БВП през 2025 г. е с 0,1 процентни пункта и се дължи на прогнозираното по-слабо нарастване на частното потребление. Това е в съответствие с прогнозирания по-нисък растеж на разполагаемия доход на домакинствата в реално изражение вследствие на очаквано по-бавно повишаване на производителността на труда и съответно - на реалната компенсация на един нает", подчертават от БНБ.

В новата си макроикономическа прогноза от БНБ посочват, че БВП ще расте с помощта на положителния принос на вътрешното търсене, докато по-ниската икономическа активност на основните търговски партньори от еврозоната ще удари по износа. "Прогнозираме растежът на реалния БВП да се ускори до 3,3% през 2025 г. и след това да се забави до 2,6% през 2026 г., като тази динамика в голяма степен се определя от заложения профил на публичните инвестиции", пишат от централната банка.

БНБ обясни защо цените на жилищата продължават да растат

В един български град имотите са поскъпнали най-драстично

Очакването на нейните експерти е за по-съществено понижение на цените на природния газ и на електроенергията на международните пазари през тази година.

Инфлацията според анализа на БНБ ще се забави до 2,3% до края на годината при средно 3% за 2024 г.: "Освен на базовите ефекти от силното нарастване на цените през предходната година, забавянето на инфлацията през 2024 г. ще се дължи и на допусканите спадове на международните цени на енергийни суровини, както и на поевтиняването на някои групи стоки и услуги с административно определяни цени".

Управителят на БНБ посочва основните икономически рискове, пред които е изправена България

Как преценява Димитър Радев възможността за присъединяването ни към еврозоната от 1 януари 2025 г.

Динамиката на цените на петрола и храните на международните пазари, както и очакваните растеж на частното потребление и на разходите на труд според БНБ ще доведат до нарастване на потребителските цени с 2,7% в края на 2025 г. със запазване на това ниво и в края на 2026 г.

Риск от по-малък от очаквания растеж носят продължаващите глобални геополитически конфликти, но и евентуалното "по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС", става ясно от прогнозата.

"В средносрочен план евентуалното реализиране на по-бързо и често индексиране на заплатите в условия на недостиг на работна сила, по-силно от очакваното нарастване на потребителското търсене, както и по-голямо от прогнозираното поскъпване на стоките и услугите с административно определяни цени представляват рискове в посока по-висока инфлация спрямо базисния сценарий", пишат още от БНБ.