Надзорът трябва да е пазител на публичния интерес, но те не са единствени. Другите трябва да са министерството, като принципал, и правителството. Те са директно отговорни дали спазват закона, но реално принципалът - Министерството на икономиката, е трябвало да се намеси много по-рано. Това заяви министърът на икономиката Кирил Петков в студиото на Нова телевизия. Той бе гост след двамата членове на Надзорния съвет на ББР Митко Симеонов и Велина Бурска, които вчера отказаха да присъстват на публичен разговор и които министърът предложи да бъдат уволнени от Надзора.
Симеонов и Бурска заявиха категорично в студиото, че всички кредити са давани от ББР в съответствие със закона, не са извършени никакви нарушения, но не желаят да участват в "цирка". Затова и са отказали вчера да дават публични изявление и да бъдат записвани. Защо днес влизат в студиото - не дадоха обяснение, но посочиха, че с думата "цирк" цитират самия министър Петков. "Несвойски е да даваме интервюта, още тогава заявихме, че среща няма да има. Не желаем да присъстваме на този "цирк", по самите думи на министъра, заяви Симеонов. Той и Бурска предупредиха, че с шума, който се вдига около ББР, се вреди на финансовата стабилност, а и вече са получили запитвания от международните партньори на банката.
И Симеонов, и Бурска обаче не отрекоха, че Надзорният съвет не се среща с кредитоискателите нито има достъп до бизнес плановете им. Надзорният съвет се запознава само с решението на Управителния съвет за отпускане на кредита.
Бурска попита и какъв е интересът на министъра с този шум, който се вдига. По думите й въпросът "Кой" от последните няколко години е станал въпрос "Защо?" и "Защо някой подготвя овладяване на банката още преди встъпването в длъжност", попита Бурска по повод обявено от БНБ получено искане от министър Петков за смяна на членове на Надзорния съвет от 11 май. В позицията на БНБ се посочва изрично датата - това е денят на указа на президента Радев за назначаване на служебното правителство, което встъпи в длъжност следващия ден - 12 май.
ББР има стабилна ликвидност. Няма никакъв риск за финансовата стабилност - за това увери и Кирил Петков. Според него основният въпрос е "къде са отишли нашите пари". Петков няма достъп до финансовите досиета на големите кредитополучатели, затова и не се ангажира да коментира самите кредити. Той твърди обаче, че ако парите, дадени на тези големи компании, са били свободен ресурс, е щяло да имаме 1 млрд. ликвидност, който да бъде даден на ресторантьорите, хотелиерите, на малкия бизнес, който крепи реалната икономика. Именно от досиетата трябва да се види дали тези 8 компании са разкрили нови работни места, дали са увеличили конкурентоспособността, дали са се влели в реалната икономика, обясни Кирил Петков.
От думите му се разбра, че реално засега най-големият проблем според него е липсата на контрол и реална заинтересованост от страна на държавата какво се случва точно в ББР. Тя се е управлявала по документи - и принципалът не се е интересувал, надзорът също е бил по документи, обясни Петков. Тезата му е, че самото даване на огромни кредити на няколко големи компании противоречи на закона и устава на ББР и принципите, които са заложени в съществуването на банката.
"Защо тази банка се конкурира с търговските банки въобще? Според мен някой, който е решавал, не е следвал закона - това е очевадно. Тук не говорим за един - два заема, които са дадени на огромен клиент, тук говорим за системност." и
"Ако така се насочват нашите данъци, то е по-добре да ходят директно за помощи, вместо да капитализират едни осем кредитополучатели."
Също така Кирил Петков се пита защо, когато бе сменен управителят преди година, не е бил сменен и Надзорният съвет. Освен това министърът отново разкритикува избора на членове - двама, които са с опит от Агенцията по приватизацията. "Най-добрият опит ли е от Агенцията по приватизация, за да можеш да си част от надзора на една банка. Това първо буди съмнение, но и второ - защо и двамата са от Агенцията по приватизация?
USD
CHF
EUR
GBP
