В срок от 7 работни дни след затварянето на една банка ще се изплащат гарантираните депозити в нея. Това предвижда изцяло нов Закон за гарантиране на влоговете в банките, който е пуснат за обществено обсъждане от Министерството на финансите.

Законът е подготвен, за да се въведе в българското законодателство Директивата на ЕС за гарантиране на влоговете. Приемането на нов закон стана наложително сред случая с КТБ, при който влоговете са блокирани вече повече от четири месеца.

С новия закон ще се гарантират в срок от три месеца определени депозити в банките в размер до 250 000 лв. Това са влогове, възникнали в резултат на сделки с жилище; влогове, които възникват в резултат на изплатени суми по повод на прекратяване на брак, прекратяване на трудово или служебно правоотношение, инвалидност или смърт; както и влогове, които възникват в резултат на застрахователни или осигурителни плащания.

За останалите влогове ще остане гаранцията от 196 хил. лв.

Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г.

Ето и останалите по-важни точки от промените:

1. Законопроектът предвижда всички банки, включително техните клонове в други държави членки да участват в системата за гарантиране на влоговете.

2. Предвидени са изрични разпоредби относно целите и функциите на Фонда за гарантиране на влоговете. Наред с основната задача на Фонда по изплащане на гарантираните влогове, е предвидена възможност за участие на Фонда в алтернативни мерки за превенция и подпомагане с цел предотвратяване на по-големи разходи по изплащане на гарантираните влогове и участие в банковото преструктуриране в съответствие с изискванията на Директива 2014/49/EC.

3. Гарантирани са всички физически и юридически лица с изключение на професионалните инвеститори, държавните институции и органите на местно самоуправление и местна администрация. Наред с това Директивата изисква всяка държава членка да предвиди в рамките на кратки срокове (от 3 до 12 месеца) по-висока защита за определена категория влогове, свързани с важни социални събития от живота на човека - продажба на имоти за жилищни нужди, развод, пенсиониране и др. Размерът на тази по-висока защита следва да е съобразен със стандарта на живот в съответната държава членка. Предвид това, законопроектът предвижда праг на гаранцията за тези видове влогове до 250000 лева и максимален срок на защита - 3 месеца.

4. Законопроектът предвижда отпадане на встъпителните вноски на банките. Основните източници за набиране на средства във Фонда са премийните вноски - годишни и извънредни, доходите от инвестиции и средствата от разпределение на осребреното имущество на банка в несъстоятелност. Годишните премийни вноски ще се определят на база на размера на гарантираните влогове и на степента на риска, поет от съответната банка. Методологията за изчисляване на рисково-базираните премийни вноски ще се предлага от Фонда и ще бъде одобрявана от Българската народна банка.

5. Законопроектът предвижда използване на средствата на Фонда преди всичко за изплащане на гарантираните влогове при настъпване на гаранционно събитие. Директивата предвижда поетапно намаляване на срока за изплащане като към 1 януари 2024г. същият ще е 7 работни дни от датата, на която депозитите са станали неналични (бел. ред. - т.е. отивате в банката, искате си парите и тя не може да ви ги даде). С предложения законопроект съкратеният срок за изплащане от 7 работни дни се въвежда с влизането на закона в сила, като България няма да се възползва от преходния период, с което правата на депозантите ще бъдат гарантирани в максимална степен.

Наред с функцията си по изплащане на гарантираните влогове, в случай на прилагане на мерки за банково преструктуриране, Фондът ще покрива загубите вместо гарантираните вложители. Условията и реда за участие на Фонда в мерки за банково преструктуриране са предмет на отделна законова уредба.

При определени и посочени в закона условия средствата на Фонда ще могат да се използват и за финансиране на мерки за подпомагане и превенция с цел предотвратяване на изпадането на банки в неплатежоспособност. Тези мерки обаче ще се предприемат в съответствие с ясно определена рамка и следва във всички случаи да са съобразени с правилата за държавната помощ. Разходите за мерките, предприети за предотвратяване на неплатежоспособността на дадена банка, не могат да превишават разходите за изпълнение на законово установения мандат на Фонда по защитата на гарантираните влогове в банката.

6. Директивата предвижда средствата на схемите за гарантираните влогове да се инвестират "нискорисково и достатъчно диверсифицирано". В тази връзка в законопроекта е предвидено разширяване на обхвата на инструментите, в които могат да се инвестират средствата на Фонда при спазване на изискванията за ликвидност и минимален риск.

7. Директивата съдържа редица разпоредби в посока на подобряване на сътрудничеството между схемите за гарантиране на влоговете и осигуряване на по-добра защита на вложители на клонове на банки в различни държави членки. Директивата изисква схемата за гарантиране на депозитите в приемащата държава (по седалището на клона) да изплаща гарантираните депозити от името и за сметка на схемата на изпращащата държава. Схемата на изпращащата държава членка следва да преведе необходимата за изплащане сума на схемата на приемащата държава преди изплащането.

8. С оглед на по-широките функции и отговорности на Фонда, в законопроекта са включени текстове, насочени към подобряване на обмена на информация с банките и с другите участници в системата за финансова стабилност. Вложителите вече ще бъдат по-добре информирани по въпроса дали депозитите им са гарантирани и как функционира системата за гарантиране на влоговете.