Скъпи или евтини са акциите при нулеви лихви и добър икономически растеж? Този въпрос вълнува инвеститорите, докато индексите в САЩ отбелязват нови рекорди. Той е приложим и за европейските пазари в процеса на Brexit и негативните ефекти от първата страна, която напуска Европейския съюз. Отговорът трябва да се търси в сравнението между доходност от дивиденти и от правителствени облигации.

Доходност на американския фондов пазар?

Нека първо да разгледаме съотношението цена/печалба, което напоследък се коментира като едно от доказателствата за скъпия фондов пазар. Текущата стойност на индикатора за индекса Standard&Poor’s 500 е 19.5, което е един пункт по-високо от съответното ниво на японския Nikkei и почти два пункта по-ниско в сравнение с немския DAX. През изминалото десетилетие по-висока стойност имаше само по време на кризата, когато корпоративните печалби рязко намаляха, а банковият сектор дори отчете колосални загуби.

Както се вижда от графиката, щатският пазар е най-скъп от края на Интернет балона досега. Корпоративните печалби не успяват да догонят ръста на цените на акциите. Но това не е достатъчно, за да се определи пазара като нерационален. Логиката на инвеститорите е друга: при нулева възвръщаемост на паричните средства и на ниско рисковите ДЦК е нормално да се очаква по-ниска доходност от акциите.

Съотношението цена/печалба от 20 пункта отговаря на 5% доходност. За дивиденти отиват 40% от реализираните печалби на компаниите в S&P 500 и реализираната доходност е около 2.2%, когато се калкулира с всички дружества в индекса.

Сравнението показва, че инвеститорите получават повече паричен поток от акциите под формата на дивиденти, отколкото от лихви по щатските ДЦК. Това не само е рядко явление в исторически план, но е и събитие, което показва коренната промяна в начина на инвестиране поради нулевите лихви на централните банки. Щатският пазар е скъп в сравнение с последните десетилетия, когато се разглеждат показателите за оценка и перспективите за растеж на печалбите. Логиката на инвеститорите е оправдана от наличието на много пари и ограничения доход на алтернативите. Германските акции носят по-висок доход – 3.3% за DAX, защото в индекса са по-малко на брой и по-големи компании, които реализират и разпределят солидни печалби.

Третият основен пункт е нормата на печалба. Ако тя се влошава, каквото става през последните две години, тогава защо още се купуват акции? На първо място, защото влошаването от 14% на 12% на оперативния маржин се дължи на петролния сектор. Втората причина е, че няма повторение на ситуацията от 2007-2009 г., когато нормата на печалба пада дълго време преди кризата. Тогава поскъпването на суровините и на заплатите повишава много бързо корпоративните разходи и показателят става предвестник на кризата.

Акциите не са скъпи, но потенциалът им за растеж е ограничен от фундаментална гледна точка. Натрупването на дългове и печатането на пари правят фондовите пазари основен вариант за инвестиции.