Сериозна реформа в здравната система предвижда новата управляваща коалиция, като част от нея е проект за преминаване от клинични пътеки към диагностично-свързани групи в края на 2022 г., като внедряването ще се случи в университетски болници, общински и частни. Това стана ясно от думите на председателя на здравната комисия в парламента Антон Тонев от ПП по време на дискусия на тема "Кадровият дефицит в здравеопазването - последици и нужда от промени", провела се в пресклуба на БТА. По време на дискусията стана ясно, че най-сериозният проблем е големият брой на болници у нас, а в същото време - липса на кадри, лекари и най-вече медицински сестри. В тази връзка Тонев каза, че се обмислят и законодателни промени за развитие на млад специалист и мед. сестра. в НРД за 2023 г. се очаквало да залегнат конкретни политики по доходите на младите специалисти чрез дотиране на участие по клинични пътеки, когато има такова - да се увеличават и доходите на лекарите. Предвижда се и мандатност на ръководителите на клиники - каза още той.
Имаме нужда от свръхпроизводство на кадри, нови филиали за обучаване на мед. сестри, стимули за кариерно развитие, посочи Тонев.
Той смята, че личният лекар трябва да мине към регламент на специалист "Обща медицина" - да се конкурират за пациентите и да избират и да не са ограничени в посещаването на личен лекар, така нямало да има студен резерв от пациенти, в който постъпват доходите.
Легловата система е на 66% натоварена - може да се използва като студен резерв, съобщи председателят на Комисията по здравеопазване. По думите му се предлага реформа, която да намали хоспитализациите и да развие системата за амбулаторни процедури. Очаква се анализ на ел.здравеопазване колко от пациентите са на болнично легло и не получават процедура между 8 и 22 ч.
Активно се работи с "Информационно обслужване" за електронното здравеопазване, подчерта той.
Антон Тонев отбеляза, че има райони със свръхпредлагане на здравни услуги. Не се планира обаче затваряне на болници, а по-скоро ограничени райони ще получат помощ, а на тези в гранично състояние - може да им се предложи сливане, част от реформата предвижда при желание помощ от държавата - лечебни заведения да минат от болнична в доболнична помощ, поясни специалистът. До два-три месеца коалицията ще представи идеите пред общество, след това се очаква да минат и през актуализация на бюджета.
От своя страна министърът на здравеопазването Асена Сербезова оповести, че сме най-болната нация в ЕС и държим първо място по хоспитализации на глава от населението, както и сме на водещо място по брой болнични легла - над 45% от средното ниво на ЕС.
Относно проблема с осигуряването на медицински специалисти и липсата на кадри, представен от "Индекс на болниците", тя смята, че това се отнася до правилното разпределение по области и населени места, до осигуряването на условия за професионално развитие, но в глобализацията на съвременния свят, икономическата автономност на лечебните заведения се ограничава ролята на държавата.
Проф. Сербезова смята, че миграцията на мед. специалисти е процес, който трудно може да се спре - последните 14 г. налице явна тенденция за намаляване на броя на МЗ за издаване на удостоверение за чужбина над 4 пъти.
Повече обучение в училищата, стипендии, съдействие при започване на работа на членове на семейството, осигуряване на децата в детска градина и училище, по-добри финансови условия, по-равномерно разпределение на лекари и мед.специалисти, което да се обвърже с националната здравна карта, оптимизация на самата здравна карта и планиране за развитие нови дейности - вижда като положителни промени министърът.